Академик Атанас Атанасов е сред водещите земеделски учени в България. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат значение за бъдещите поколения. Авторът на книгата „Магия ли е българската храна“ е не само един от пионерите на растителната биотехнология. Той постига значими резултати в направленията тъканни и клетъчни култури, генетично инженерство и омикс-технологиите.
За разлика от мнозина акад. Атанасов не противопоставя генните технологии на биологичното земеделие, а ги разглежда като удачни и съвместими за ефективното развитие на агрохранителните системи по света и у нас.
Най-новата книга на акад. Атанасов представлява уникално по рода си изследване за връзката на българското биоразнообразие и храни и тяхното взаимодействие с генома на българите, микробиома, който ги населява и тяхното здраве и дълголетие. Авторът има за цел да улови тънките струни на човешката душа, която би накарала човека да мисли, че храната има не само своя геном, но и енергия и излъчване, които ще могат да променят човека в желаната от него насока.
Изискана премиера в Творческия дом на БАН на „Златни пясъци“ реализираха директорът на „Почивно дело“ в Академията Нели Братоева и Михаил Тачев – ръководител на Творчески дом - Варна. На 8 септември в препълнената зала на дома бе представена книгата на академик Атанас Атанасов „Магия ли е българската храна“. Специални гости на събитието бяха общественикът и собственик на издателство „Захари Стоянов“ академик Иван Гранитски и Кирил Вътев, бивш земеделски министър и настоящ производител.
„Храната е царица, движението – цар“. Това е мотото за здравословно дълголетие, обобщено по време на дискусията от акад. Атанасов на базата на общата му работа с учени от цял свят.
По думите му човек при добро желание може да промени всичко. Не се трансформират единствено три неща: кръвната група, цветът на очите и цветът на кожата.
Но няма общи правила по пътя към промяната. Всичко е индивидуално.
„В една лъжичка почва има толкова микроорганизми, колкото е населението на Земята“, казва акад. Атанасов. И уточнява: „А земята ни е от Бога надарена, тя е нашият петрол“.
„Необходима е обаче мобилизация, за да не стане мистерия българската храна“, каза от своя страна Кирил Вътев. И уточни, че България внася 70 – 80 процента от плодовете и зеленчуците си, че консумираме лук от Израел, че 95 % от семената у нас са внос. Все цифри, които говорят за висока имитация в просперитета на българското земеделие.
Каква е рецептата за дълголетие, при положение, че допреди няколко години сме имали почти 3 000 столетници, а днес са едва 300?
Прополис от Стрнаджа планина, сухи листа от българска роза в помещенията у дома през студените месеци, щипка желание за дълъг живот, и, разбира се, движение.
Всичко в този живот е въпрос на личен избор, казва акад. Атанасов. И още: „Никога на е късно човек да стане за срам.“ Но аз бих добавил, че „Никога не е късно човек да стане човек“. Бог е един. Напразно се казва: „Човешко да се греши, но божествено е да се прощава“. Важно е и да не повтаряме грешките, а да се учим от тях. Така, че отговорността е на всеки от нас – дали да обича, или да мрази. Каквото и да е. Дори и храната също все още носи своите неразкрити тайни! А тя също има геном, както и ние!“.
И така: какво се случва с храната ни от полето до масата и как някои незаобиколими фактори влияят върху нашето здраве?
Вижте съветите на акад. Атанасов, публикувани в книгата му „Магия ли е българската храна“.
Традициите ни през вековете
Традиционната кухня преди и след завладяването на България от Турция е много консервативна. Тя носи особеностите, характерни за тракийците, славяните и българите и по-късно на балканската средновековна готварска традиция, отличаваща се с тежка и мазна храна и с много на брой подправки.
След 18 век с постепенното навлизане на ориза, царевицата, сладките и лютиви чушки, боба, картофите, доматите и редица други растителни видове, българската национална кухня става по-възприемчива към чуждестранното влияние. През този период за подслаждане наред с меда и сушените плодове се използват и плодови сокове и най-вече мъст от пресен или ферментиран сок.
Истинското модернизиране на българската традиционна кухня със средновековен характер настъпва в края на 7—те години на 19 век, когато нови готварски техники и технологии навлизат както от Изтока, така и от Запада. Духът на това време в неподправен вид е даден в книгата на известния публицист Петко Р. Славейков „Готварска книга или постановления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград“, която е издадена през 1870 г. Това е времето, когато кухнята е била сезонна, продуктите пресни, а жените са приготвяли ястията със старание и желание. ...
Дали причините за постенето през този период са изцяло религиозни или не, което голяма част от българите са практикували преди Коледа или Великден, остават ненапълно проучени.
След Освобождението от турско робство
Имах възможността да се запозная с книгата на д-р Атанас Михайлов „Здравословно отслабване – хранене и здраве“ от 2011 г. Много ми допадна неговият пръв раздел в книгата – „Храненето: традиция, стереотипи, манипулации“. Позволявам си да използвам отделни нейни текстове без промяна.
„Ето как описва начина на хранене само допреди век Иван Хаджийски (“Бит и душевност на българския народ“, т. 2). Добре, че еснафът живееше в среда, близка до природата, и без да знае нещо за витамини и соли и за значението им за тялото, по естествен вкусов път разнообразяваше храната си с плодове ( лете – пресни, зиме – сушени на слънце), зеленчуци (лете пресни и готвени, зиме – на туршия), орехи, кисело зеле, разсол, алабаш, ряпа, гулия, варени и печени тикви, варена и печена царевица, иначе би се изложил на неспасяемо израждане.
Месо еснафът похапваше на Коледа, когато колеше собствена свиня, и на Гергьовден – от неизбежното обредно агне.
Законите на еснафството правеха еснафа заклет вегетарианец...Изключение – за кръщене, сватба, курбан, имен ден...“.
Ако към всичко това на трапезата му се прибавят и неизменните пчелни продукти и фактът, че българските ниви са познавали единствено оборския тор като средство за тяхното подхранване (синтетичните торове и пестициди по принцип се появяват едва след Втората световна война), то лесно е да се разбере, че българинът се е хранел с екологично чиста продукция., която в по-голямата си част е била свежа и необработена с изключение на компотите, лютениците и бахура.
Квантовите технологии и изкуственият интелект
Квантовите технологии и изкуственият интелект по принцип ще променят коренно света през следващите няколко години. Това ще бъде възможно поради факта, че те ще бъдат в основата на ускорения прогрес, който ще претърпят всички останали технологии и сектори на икономическия и стопанския живот на планетата Земя.
Чрез ефективното приложение на дигитализацията GPS системите, роботите, научните области като генно редактиране, епигенетика, микробиома и др. ще претърпят прогрес, граничещ с фантазиите на човешкото съзнание. Очаква се те да променят принципно нашето виждане за развитието и приложенията в медицината, агрохранителната система, екологията и много други.
Днешните мобилни телефони имат по-голяма компютърна мощ, отколкото са имали всички правителства на планетата Земя преди 30 години. Това, което се очаква да се наложи в съвсем скоро време, е превъзходството на квантовите компютри. Очаква се новият квантов компютър да има мощност от 300 кюбита. Доказано е, че той може да осъществи повече изчисления, отколкото са атомите в познатата ни вселена. Това ще доведе до изясняване на редица механизми на взаимодействие не само на ген с ген, ген с РНК, ген с белтък, включително и с тези на метаболитите, но и всички останали възможни между тях, чиито точен брой е неизвестен.
Какво бъдеще да очакваме
Дали сегашното ни здравеопазване със своите закони и правила ще продължи да се отнася по един и същи начин към хора, които са отговорни или безотговорни към своето здраве, е етичен и морален въпрос, който чака да намери своето правилно решение.
В този смисъл не трябва никога да се забравя, че поддържането на здраво тяло и дух не е въпрос само на пари. Отглеждането на собствена храна е част от това решение. То не би трябвало да се разглежда като фантазия, а като възможност, която освен всичко ще ни доближи до природата и ще ни накара да оценяваме нейната същност и значение още по-добре.
Счита се, че през последните 50 – 60 години при около 25% от хората в развития свят се е породила непоносимост към една или друга храна, изразена в различни алергии. …
Но дали прекомерната хигиена или стерилност, в която прекарваме част от живота си, не е също част от този засилващ се проблем, а връщането към природата не е част от решението на този проблем. За това свидетелства и прекалено засилващата се резистентност на бактериите към антибиотиците. Предположенията ми са, че този процес, без да е лесен и бърз, ще се осъществи във всички случаи. Трябват постоянство и търпение!
Няма да е учудващо ако след няколко години всичко, което се произвежда и продава като храна, бъде подложено на строг контрол, на общоприетия принцип „от полето до трапезата“. Така че благодарение на технологиите и изкуствения интелект или дигиталните технологии под наблюдение ще бъдат почвата, растенията, животните, храните и разбира се, човекът. А за това дали той, човекът, ще живее здравословно, ще бъде заинтересован не само той, но и неговите работодатели и застрахователи.
А кой има по-добри условия на този свят от българите да сторят това - и природа, и технологии, и образовани хора. Всички показатели сочат, че бъдещето за здравословна и прогресираща нация е единствено в наши ръце. Аз съм сигурен в българите и затова завършвам с НАЗДРАВЕ за нас и за ОТЕЧЕСТВОТО!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
