Вестник "Стандарт"

Росен Петров отраснал във военен завод

Водещият прописва книги заради дъщеря си

Росен Петров отраснал във военен завод

Съпругата му д-р Десислава Нешева е неуморим борец за правата на бездомните животни 

Сценаристът и водещият на предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR Росен Петров издаде втора част на книгата си „Нека помним“. Откъде идва този афинитет към историята, кой е той отвъд екрана и как се забавлява с дъщеричката си, разказва журналистът пред „Стандарт“.

„Дядо ми по майчина линия запали интереса ми към историята. Той се казваше Благой, беше ветеран от Втората световна война и работеше като въоръжена охрана в един военен завод. Всъщност част от детството ми премина там, защото нямахме жилище и живеехме на квартира на територията на самия завод. Там имаше един цех, в който

използваха за разпалване стари книги

и дядо тайничко вземаше и спасяваше някои от тях. Те бяха с различен правопис и в някои имаше странни истории, за които тогава не учехме в училище. Една от тези книги беше „Помни войната“ от Борис Дрангов, не разбирах много за каква война говори, но бях впечатлен. По-късно влязох в Националната гимназия за древни езици и култура, а там историята  се учеше много сериозно и в огромен обем. И не говоря само за българска история, а за тази на Месопотамия, Индия, Асирия, Египет и разбира се, Древна Елада и Римската република и империя. Сложете към това, че се учеха латински, старогръцки и старобългарски, и то три или четири пъти седмично по два часа.

Сега осъзнавам всъщност какъв обем от знания ни е давала тази гимназия, разбира се, тогава повече са ме интересували не само исторически факти и процеси, а и „Левски“ и ЦСКА. И така, общо взето, обикнах историята“, връща лентата водещият и писател.

Най-любимото време от деня му е да седне и да изпие чаша кафе, докато дъщеря му Славея прави някакви „пакости“ наоколо или му разказва нещо. Тя има една играчка, прилича на малък компютър, започва да трака нещо и му казва: „Татко, айде ти си работи на твоя компютър“, подканяйки го да играят колеги. „Дъщеря ми вече е на 4 и всъщност тя е една от причините да започна да пиша книги. Аз самият съм на 55, за мен из нета може да се прочетат всякакви неща – и добри, и лоши, и си казах: „Чакай да оставя нещо на това дете. Един ден да каже: „Ей, тук баща ми е написал нещо за българите“. Иначе ми е най-забавно, когато тя скръсти ръце и почти съжалително ми каже с ирония „Ох тате, тате…“. Аз съм изключителен домошар, но все пак най-голямо удоволствие ми е, когато успея да заведа семейството си – Славея и жена ми Десислава, на почивка. Син на балканджийка и шоп, аз всъщност обожавам морето“, намига той.

Домашният уют се допълва от три котарака, които жена му приютила буквално от улицата. Д-р Десислава Нешева

е доктор на науките и известен генетик

а Росен Петров я нарича неуморим борец за правата на бездомните животни. Така у тях се настаняват Чапи, Рем (от Ромул и Рем – основателите на Рим) и Таби – две черни и една шарена котка.

За него родителството е най-важното събитие в живота на човек, което го променя коренно, и то за един миг. За детето си иска нормалните и „банални“ неща като  всички родители. „Да стане свестен човек и да има добър живот. Ние, българите, може да имаме много кусури, но в отношението си към детето и желанието ни да се „изучи“, да успее, можем да бъдем само за пример. Понякога някои хора прекаляват с „на мама и тати детето“, но въпреки това не приемам по-хладните отношения на северните народи. Животът ме е убедил, че семейството наистина е най-важното“, категоричен е той.

Росен Петров обича хубавите книги и филми. Допреди няколко години активно спортувал, а сега по-малко, но се старае да

 прави лицеви опори всеки ден, както и набирания

„Това явно ми е остатък от Академията на МВР, която завърших, и при това влязох в нея по време на „соца“, когато там се учеше и тренираше здраво“, усмихва се Петров. Обича да слуша и музика, но смята, че чак меломан не е. Киноман обаче – голям. „Тук мога да изброявам много любими заглавия. „Властелинът на пръстените“, „Смело сърце“, „Гладиатор“ (първия филм), „Зеленият път“, „Небесно царство“, „Кръстникът“. Относно актьорите – аз съм почитал на старата школа – Робърт де Ниро, Брус Уилис, Силвестър Сталоун и разбира се, филмите на Арнолд Шварценегер. Щях да пропусна „Междузвездни войни“. Чакам с нетърпение филма „Мандалорецът и Грогу“, признава той.

Българите живеем добре 

Запитан в кои времена му се живее най-много, ако има машина на времето, той най-изненадващо отвръща, че това е днес.

„Трябва да си даваме ясна сметка, че колкото и невероятно да ни изглежда, ние в момента живеем най-добре от всички поколения преди нас. Съзнавам, че голяма част от българите се борят за оцеляването си и да изхранват своите семейства, но все пак в сравнение с предните генерации ние все още сме късметлии. Имам двама прадядовци, загинали по фронтовете на войните за национално обединение. За да ни има нас, много поколения са претърпели страшни мъки и препятствия. Но все пак сигурно бих избрал някой величав момент от Българското средновековие“, споделя Петров.

Фен е на Толкин 

Росен Петров е почитател на книгите на Дж. Р. Р. Толкин, Айзък Азимов, Франк Хърбърт заради неговия „Дюн“. Самият той успява да намери време и за предаването си, и за семейството си, и да пише книги.

Втората част на книгата му „Нека помним“ съдържа 90 истории, посветени на хора, събития, артефакти, които са частици от нашата обща национална памет. Ние действително сме позабравили много неща от българското минало. Всъщност голямата академична наука твърди, че именно тук, по нашите земи, се е зародила европейската цивилизация.

Читателите  могат да научат повече за значението на откритията в пещери като „Козарника“ и „Бачо Киро“, за Града на птиците край могила Юнаците и първия градски център в Европа – Провадия-Солницата. Както и за историите на много популярни и не съвсем известни артефакти и разбира се, за много личности, които трябва да помним.

Сред тях са учителката Баба Неделя, която „сеела Бугария“, Елена Грънчарова, спасила града си от унищожение, както и капитан Борис Богданов, който се самоубива, за да не допусне опожаряването на Петрич. Също така баба Мария Колева, майка на десет деца, която воюва с пушка в ръка през Балканската освободителна война, както и предприемачът и „крал на тютюна“ Димитър Кудоглу, който построява „Дворец на здравето“, и още десетки и десетки други.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай