* Носят Родината в сърцата си, убедена е Василка - баба на прочутите братя
Истинска истерия около нашите звезди на волейбола продължава!
Реализатор номер 1 на Мондиала може да стане Александър Николов, но неговият по-малък брат Симеон спечели най-много фенки в азиатската страна.
Последователите му в социалната мрежа инстаграм лавинообразно са набъбнали до 436 000, като преди шампионата бяха петцифрено число.
Една от най-настоятелните мераклийки за Симеон е азиатка на име Халин. Фенката направо си е загубила ума по българския спортист и не спира да изпраща послания на Николов с предложения да се ожени за нея.
Обсесията й стига дотам, че дори си е направила профил вТикТок , в който твърди, че е гадже на световния вицешампион.
Преглеждайки социалката, се натъкваме на редица снимки, генерирани с изкуствен интелект. На фалшивите кадри двамата позират в романтични сцени - ту се гушкат на пейка в парка, ту са заедно по пижами в леглото.
"Моята любов", пише за Мони върлата почитателка. Халин е толкова обсебена от българина, че дори сменя реалната си фамилия с "Николов". В ТикТок момичето изписва имената си на кирилица, популяризирайки още повече славната ни азбука.
"Аз вече победих", пише азиатката под друг кадър, на който гушка Симеон в залата след загубата срещу Италия.
И докато Халин само мечтае за Николов, то друга по-популярна филипинка стига до реален физически контакт с него. Тя също не крие, че е влюбена в родния герой.
Става въпрос за филипинската волейболистка Микаела Белен, която местните наричат просто Бела. Тя бе забелязана да причаква Симеон след всеки негов мач от първенството и дори да общува с него, да се снимат.
В един от случаите самият Мони отива до трибуните, за да стисне ръката й, което е увековечено от фоторепортерите. Бела е сред водещите имена във филипинския женски волейбол. Тя е с пет години по-голяма от българския разпределител, висока е 173 см.
Бабата на Алекс и Мони пък твърди, че те носят България в сърцата си и са истински родолюбци!
Василка Николова е майка на Владимир Николов, живее в село Горна Малина. Самият Владо пък е със статут на волейболна легенда и баща на двете млади момчета Алекс и Мони, които показаха характер на истински мъже по време на световното първенство във Филипините.
Какъв е бил пътят на братята шампиони Николови към волейболните върхове през очите на баба им Василка?
"Още когато бяха малки момчетата, и Алекс, и Мони имаха развит усет за ред и отговорност - споделя баба Васка. - Живееха с родителите си в Италия и когато отивах при тях, за да помагам, те ми превеждаха по магазините и в града. Ако хапваха бонбон на улицата, никога не хвърляха обелката на земята. Държаха я в себе си, докато не видят кошче, в което да изхвърлят боклука. Алекс помнеше и прилагаше правилата за пътна безопасност абсолютно стриктно, дори на тесните софийски улици. Ако автомобил е паркиран на тротоара, той се мушка между оградата и колата, за да не стъпи на платното. Казваше: "Защо тая кола е паркирана на тротоара? Къде да минем ние?".
Тези неща може да изглеждат дребни. Но показват домашно възпитание, внимание към това кое е правилно, както и готовност да се помага."
Баба Васка признава, че Алекс и Мони са били буйни деца, но не правели пакости. Изразходвали са енергията си във волейболната зала.
"От ранна детска възраст започнаха да тренират волейбол - спомня си баба Васка. - Опитаха с плуване и футбол, но сърцето им винаги е било в залата. Дори след мач веднага слизаха отново на игрището, за да играят с други деца."
Баба Васка е горда с внуците си не само заради спортните им успехи. Щастлива е, че са изградили ценности в своя характер. "Искам да знаят откъде са тръгнали и да помнят рода си - категорична е Василка. - Важно е да познават и бащината, и майчината си родствена линия.
Да се гордеят с корените си. И въпреки че са родени в чужбина, те знаят, че България е тяхната родина. При Алекс и Мони няма "не мога" или "не искам".
Имат изключителна дисциплина и обичат това, което правят."
"И двамата се открояват като лидери, всеки по свой начин - казва бабата на волейболните любимци на България. - Между тях има състезателен хъс. Честни, упорити и истински водачи. Чувала съм Мони да казва: "Абе, ако трябва, вика, кръвта ще оставим на игрището, ама ще победим!".
"Когато Алекс или Мони застават на сервис, не мога да седя спокойно, закривам си очите - признава баба Васка. - След като мачът свърши и вече е ясен резултатът, тогава гледам малко по-спокойно.
Спомням си веднъж, когато синът ми Владо стана шампион... Марширувах между седалките и коридорите на залата, слушах реакциите на публиката и усещах всяка емоция на игрището."
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
