Петър Велики и Козимо де Медичи били сред почитателите й
Някога името й било изписвано със златни букви в албумите на най-престижните европейски салони. Руският цар Петър Велики и Козимо де Медичи били сред нейните възторжени почитатели, а поети я сравнявали с Микеланджело. Днес обаче Йоана Куртен, нидерландската художничка, която през XVII век превръща изрязването на хартия в изкуство от най-висока класа, е почти напълно забравена. Времето е изтънило нейната слава, както ножиците й са изтънявали листовете хартия, превръщайки ги в чудеса от прецизност и въображение.
Филигранна точност я издига до върха
„Тя била изключително известна приживе“, казва Вирджиния Трейнър, главен куратор в Националния музей на жените в изкуството (NMWA) във Вашингтон. „Била толкова прочута, че пътешествениците, тръгнали на обиколка из Европа, специално се отбивали, за да я видят. Оставяли възторжени бележки в книгата й за гости“, разкрива тя.
Куртен работи в различни техники, от акварел до восък, но именно нейните изрезки от хартия, с филигранна точност и сложни визуални композиции, я издигат до върха на славата. Днес обаче нейното наследство е почти непознато дори сред историците на изкуството. Само 15 нейни произведения са достигнали до наше време и пътуват по световните музеи изключително рядко.
Днес творбите на Куртен започват да се появяват не само в музейни зали, но и като обект на реставрационни проекти и мултимедийни изследвания, които пресъздават оригиналното въздействие, като например използването на подсветка отзад, която е била характерна за нейните хартиени изрезки. Според специалисти именно този ефект на „вграден абажур“ е допълнително доказателство, че нейните произведения не са просто декоративни, а интерактивни и технологично амбициозни за своето време.
Освен това съвременни научни публикации разглеждат библиотечния каталог на Куртен като извор за разбиране на интелектуалния живот на една жена-артист в края на XVII век. Изследванията показват, че тя е притежавала значителна библиотека и е била активен участник в интелектуалния живот на своето време.
По този начин усилията днес са насочени не само към визуалното представяне на нейните произведения, но и към тяхното дигитализиране, реставрация и интегриране в по-широката история на визуалната култура. Така изкуството на Куртен получава нов живот като своеобразен мост между техниката и високото изкуство.
„Минерва с ножиците“
Родена в Амстердам в семейство на менонити (християнска анабаптистка религиозна група, проследяваща корените си до Радикалната реформация), Йоана Куртен още от дете проявява дълбок интерес към рисуването и изобразяването на света около нея. Тя се омъжва късно, чак на 41 години, за Адриан Блок, по-млад от нея и неуморен поддръжник на кариерата й. След смъртта й именно той публикува Stamboek – сборник от стихове в нейна чест, чийто оригинал днес е сред известните артефакти за нея.
Известността й по онова време е потвърдена и от холандския художник и писател Арнолд Хоубракън, включил я в своето монументално издание „Големият театър на нидерландските художници и художнички“ (1718-1721). Към биографията й има портрет и възторжени описания: „Велики владетели и знатни особи идват в Амстердам, за да видят нейните изрезки, и си тръгват поразени от тяхното съвършенство… Кралица Мери Английска и други жени-владетелки се нареждат сред нейните покровители.“
Изкуствоведката Марта Мофит Пийкок цитира думите на Хоубракън, който твърди, че Куртен е можела да стане велик художник, „но благодарение на своя ум избрала изрязването на хартия и така си създала вечно име“.
През XVII век в Нидерландия и конкретно във Фландрия декоративните изкуства, като изрязване, тъкане, гравиране върху стъкло, са били високо ценени, а колекционерите плащали баснословни суми. Куртен дори продала една своя т.нар. „картина от нишки“ на съпругата на император Леополд I за 4000 гулдена – сума, повече от двойно по-голяма от тази, която Рембрандт е получил за своята „Нощна стража“ (1642).
Заради нейните творби я наричали „Минерва с ножиците“ - прозвище, което я свързвало с древната богиня на мъдростта и изкуствата. Темите й били възвишени. Сред произведенията, запазени до днес, са хартиената й алегория „Римската свобода“ (1697), където женска фигура, символ на добродетелта, седи на трон в класическа апсида. Творбата е монументална, почти скулптурна, и стои в диалог с най-високите традиции на западното изкуство. Един поет дори я приравнява с Микеланджело: „Когато Микеланджело и Апелес искали да създадат картина, използвали боя. Но Куртен нанася „удар с длетото“. Чрез изрязването на хартия тя „рисува“ всичко според природата.“
Домът-музей и величествените посетители
Куртен подрежда своите произведения в дом-музей в Амстердам, известен като Den Blok, където лично посрещала височайши гости. Понякога дори отказвала продажби, предпочитайки да запази творбите си. През 1697 г. нейният дом посещава цярят на Русия Петър Велики. Портретът, който тя изрязва в негова чест, днес е част от колекцията на Кралския музей (Rijksmuseum) и е сред най-забележителните експонати в изложбата. Друг нейно произведение – портретът на крал Уилям III, нидерландския монарх на Англия, също е показан, блестящ от деликатна, почти дантелена прецизност.
Както обяснява кураторът Фредерика ван Дам, тези изрезки често били озаряване отзад, за да „светят“. „На гърба има малка вратичка, през която се поставяла лампа – почти като абажур“, казва тя. Някои от ефектите, които Куртен е постигала, днес просто не могат да се възпроизведат.
Хартията при нея не била само плоска. Тя работела и в триизмерното пространство, създавала висящи композиции. Rijksmuseum пази някои от тези деликатни творби, но те са прекалено крехки, за да пътуват по света. Въпреки това в чужбина могат да се видят две живописни сцени на художника Николаас Ювеел, които подсказват как са изглеждали тези „скулптури от хартия“.
Гениална в занаята си
Дори в разгара на нейната слава предразсъдъците към жените не изчезват напълно. „Изрязването на хартия не било изцяло женско занимание, но най-прочутите майстори през XVII век са били точно жени - Йоана Куртен и Елизабет Райберг“, напомнят книгите по история на изкуството. Кураторите днес нарочно избягват категорични разделения между „високо“ изкуство и „занаят“, защото „тези йерархии са дълбоко полово обагрени“.
Въпросите за стойността, за това кое изкуство се цени и как полът влияе на възприемането му, стоят в основата на дейността на нидерландката. И Куртен не е изключение - нейната гениалност често е била обяснявана чрез сравнение с мъжете от епохата. Изкуствоведката Софи-Ан Леман в своето есе „Как материалите създават значение“ отбелязва: „Не само хартията, но и самият процес на изрязване е свързван с женствеността. Но когато критиците сравняват белите изрезки с резба, те превръщат Куртен в „скулпторка на хартия“ и така я издигат до равенство с мъжките й съвременници.“
Светлина, която трябвало да бъде открита
Тъкмо тези противоречиви категории водят и до нейното изчезване от историята. Изкуството на хартията е по природа нетрайно. То е деликатно, уязвимо, трудно за съхранение. Много от нейните творби са се изгубили с времето, а останалите са прекалено нежни, за да се излагат често.
Но забравата е и въпрос на историческа пристрастност. Мъжете-историци съзнателно са заличавали женските постижения. Само преди 25 години историкът Хендрик Хорн заявява, че включването на Куртен в биографиите на Хоубракън е било „грешка в преценката“. „Хоубракън никога не би приел изкуство с ножици от мъж - би го отхвърлил като безделие“, пише той.
Днес подобни йерархии изглеждат анахронични. Изложбите на жени-художнички доказват, че опитът да се „изреже“ Йоана Куртен от историята е обречен на неуспех. Нейните хартии, сияещи като дантела и твърди като мрамор, разказват за епоха, в която жените можели да бъдат не само музи, но и творци от световна величина.
Йоана Куртен е едновременно символ и парадокс на жена, която с ножица в ръка успява да покори царе, но не и вековете. Нейното изкуство, изтънчено като самата й душа, преживява възкресение днес, не като любопитна бележка под линия, а като доказателство, че жените от XVII век не били сенки в ателиетата, а светлина, която просто трябвало да бъде открита.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
