Превратът, който слага край на живота на Смирненски

Отбелязваме 100 години от кончината на поета

Превратът, който слага край на живота на Смирненски | StandartNews.com
  • Дядото на поета участвал в църковно-националните борби на българите
  • Отбелязваме 100 години от кончината на Смирненски

Истинското име на Смирненски е Христо Димитров Измирлиев.Роден е на на 17 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя в семейството на Димитър (Мицо) Христов Измирлиев и Елисавета Попанастасова, дъщеря на Анастас Кръстев.От известната ни биография на поета знаем, че негови роднини активно участват в църковния въпрос по създаването на Българската екзархия, както и в революционните борби за освобождаването на Македония. Бащата на поета е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Дядо му по майчина линия Анастас Кръстев пък е виден български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш.

До 1910 Смирненски учи в София, след което се връща в родния си град и завършва Кукушката прогимназия през 1911 година. По време на Междусъюзническата война от 1913 година градът е опожарен и семейството му се преселва в София. През същата тази година постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, същевременно работи като продавач на вестници, а по-късно - в бригада по измерване на шосета и жп линии край Никопол. По примера на по-големия си брат Тома Измирлиев Смирненски започва да сътрудничи на хумористичния вестник "КТво да е".От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи.

Като ученик в София силно влияние върху него оказва и вуйчо му Владимир Попанастасов, поет, и неговата среда.Христо Измирлиев тръгва на училище рано, ненавършил 6 години. Още в трето-четвърто отделение учителката му Райна Измирлиева открива неговите поетични наклонности. "Чино, - казва тя на майка му - Христо ще прилича на вуйчо си, ще пише стихове".

През 1917 заедно с приятели основава седмичното хумористично списание "Смях и сълзи". Същата година напуска Техническото училище и постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание (септември 1918) Смирненски е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. В тази именно година той за първи път използва и псевдонима си Смирненски, оставайки с него завинаги в класиката на българската литература.

През април 1918 г. излиза първата му сбирка - "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". Тя е с хумористичен характер и излиза под перото на Ведбал, но по-късно е разкритикувана от собствения си автор. През годините 1918-1922 той е член на редакционната колегия на сп. "Българан", сътрудничи на хумористичните списания "Сатър" и "Червен смях", на в. "Народна армия" и сп. "Младеж", както и на "Работнически вестник". През ноември 1922 започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. "Маскарад", което спира да излиза през 1923.

Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Разбунтувалите се срещу Фердинанд и правителството войници са отблъснати от юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък - край Захарна фабрика.

Ужасeн той напуска Военното училище през ноември и за това баща му е принуден да заплати голямо обезщетение.

Периодът в годините - 1919 и 1920 година е бурен не само  в живота на София, но и в живота на поета, като времето на социални сблъсъци силно се отразява върху него и творчеството му. През ноември 1919 г. Смирненски се включва в седмичното хумористично художествено-литературно списание "Червен смях", издавано от Комунистическат партия. Участието му в изданието има решаващо значение - хуморът му става все по-социално насочен. Той участва в демонстрации и митинги, на които се поставят искания за амнистия на осъдените войници, подобряване на материалното положение на трудещите се и др. Постепенно социалната принадлежност на Смирненски става решаващ фактор в идеологическите му възгледи и той се пропива със съзнанието, че е боец на пролетариата.

През пролетта на 1920 г. става член на Комунистическия младежки съюз, а през 1921 г. - на Комунистическата партия.

Последната издадена приживе стихосбирка на поета е "Да бъде ден!" и е препечатана многократно. През последните месеци от живота си той стига до дълбоки философски прозрения, които описва в "На гости у дявола" и "Приказка за стълбата". Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия.Той е новатор на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му "Зимни вечери", "Децата на града", "Да бъде ден".

През пролетта на 1921 г. Смирненски се разболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. През лятото на същата година се запознава с бъдещата си годеница Женя Дюстабанова, с която са заедно до смъртта на поета. Останали са множество писма между тях двамата, Христо и посвещава и много свои стихове.

В началото на април 1923 г. поетът неочаквано получава кръвоизлив. Лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба - сатирата "Приказка за стълбата", в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от социалните низини и станали "принцове".

Нов кръвоизлив на 5 юни прави състоянието му критично. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, но свободно легло не се намира. Лекарският съвет поставя безнадеждна диагноза - милиарна туберкулоза.

Превратът от 9 юни 1923 г. оставя Смирненски без храна и лекарства за два дни. Той е преместен спешно в близък частен санаториум, но твърде късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 г. той си отива от този свят, малко преди да навърши 25-годишна възраст.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Редакция
Коментирай