Партньор от киното й казал: „Заедно със спагетите, ти си най-великото изобретение на Италия”
Легендарната италианска актриса Клаудия Кардинале почина на 24 септември на 87-годишна възраст в дома си край Париж, заобиколена от децата и внуците си. Тя беше любимата актриса на Висконти и Фелини, партньорка на най-великите актьори на ХХ век - от Бърт Ланкастър до Ален Делон, Хенри Фонда, Жан-Пол Белмондо и Марчело Мастрояни.
От края на 1980-те години Клаудия Кардинале живее в Париж. Има две деца - син Патрик и дъщеря Клаудия.
Посланичка е за жените и околната среда на ЮНЕСКО в Африка.
През октомври, 2015 година посети България по повод премиерата на българския филм "Имало едно време един уестърн" (Twice upon a time in the West) на режисьора Борис Десподов, в който актрисата изигра себе си.
Актрисата пази в тайна първородния си син
Кардинале е родена в Ла Гулет, близо до Тунис, на 15 април 1938 г. в семейство на сицилианци. Животът º се обръща с главата надолу на 16 години, когато я короноват за "Най-красивата италианка в Тунис", а наградата е пътуване до кинофестивала във Венеция, където тя веднага привлича вниманието. И се отказва от плановете си да стане учителка.
"Всички режисьори и продуценти искаха да правя филми, а аз им казвах: "Не, не искам!", спомня си тя, цитирана от Lifestayle.bg. Баща º обаче, в крайна сметка я убеждава да "опита това с киното". Започвайки да получава малки роли, тя е изнасилена. Ментор я склонява да роди тайно в Лондон и да остави детето на семейството си. Така Патрик официално е нейният "по-малък брат", докато седем години по-късно тя не разкрива истината.
"Бях принудена да приема тази лъжа, за да избегна скандал и да защитя кариерата си," признава впоследствие Клаудия Кардинале.
Въплъщение на следвоенния европейски блясък
Оттам нататък актрисата е погълната от златната епоха на италианското кино, въпреки че "не знае и дума" от този звучен език. Говори само френски, арабски и сицилиански диалект.
На 20 години "се превърнах в героинята на приказка, символ на страна, чийто език едва говорех," пише в автобиографията си "My Stars” от 2005 г. любимата на поколения от цял свят киноактриса.
Гласът º е дублиран на италиански, докато Фелини не настоява тя да използва собствения си глас в "8 1/2" от 1963 г., който получава Оскар. Същата година, когато е на 25, Кардинале снима едновременно "Гепардът" на Висконти и "8 1/2" на Фелини.
"Висконти ме искаше брюнетка с дълга коса. Фелини - блондинка," разказва тя.
Критиците я наричат "въплъщение на следвоенния европейски блясък" и тя е представяна така както на екрана, така и извън него.
"Сякаш сексапилът º беше натрапен," пише британският Guardian през 2013 г.
Приета и от Холивуд, където отказва да се установи, Кардинале постига голям успех с "Розовата пантера" на Блейк Едуардс и след това със "Светът на цирка" на Хенри Хатауей редом до Рита Хейуърт и Джон Уейн.
Най-добрият комплимент, който някога съм получавала, беше от Дейвид Нивън по време на снимките на "Розовата пантера"," спомня си тя. Той каза: "Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-великото изобретение на Италия."
Тя продължава да играе и в 80-те си години, включително в пиесата "La Strana Coppia” - женска версия на "The Odd Couple " на Нийл Саймън, поставена в театър Аугустио в Неапол.
Паскуале Скуитиери - единствената й любов
Въпреки, че е желана от мнозина, Кардинале твърди, че "единствената º любов" е синьоокият неаполитански режисьор Паскуале Скуитиери, баща на дъщеря º Клаудия, с когото работи по редица филми в продължение на четири десетилетия до смъртта му през 2017 г.
Кариерата º обхваща 175 филма, а кинофестивалите във Венеция и Берлин я удостояват с почетни отличия. През 2017 г. тя се появява на официалния плакат на кинофестивала в Кан - след скандал, че бедрата º са били ретуширани, за да изглеждат по-тънки.
Съвършеният секссимвол с малка шапка
Как да не се съгласиш със съвета на Джейсън Робардс, известен още като Шайен в "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне? Обръщайки се към лъчезарната Клаудия Кардинале, симпатичният бандит, който е на път да умре с куршум в стомаха, º казва: "Не осъзнаваш какво удоволствие може да изпита един мъж, гледайки момиче като теб. Само да те гледа... И ако някой от тях случайно те щипне по дупето, дръж се така, сякаш не е проблем: той ще бъде щастлив".
През 1968 г. Клаудия Кардинале се появява в този филм като съвършен секссимвол, с малка шапка, едва придържаща непокорните къдрици на гъст кок, и дълга дантелена рокля, развяваща се на вятъра, пише "Фигаро", цитиран от "Гласове". Цигулките на Енио Мориконе се извисяват. Тя носи цивилизацията. Тя е нейната богиня.
Берберката, която стана "Годеница на Италия"
Продукцията "Имало едно време на Запад" е френско-италианска, като нея: перфектна средиземноморка, дотолкова, че като дете получи прякора "Берберката". И много бързо тя стана "годеницата на Италия".
Клод Жозефин Роз Кардинале, със сицилиански баба и дядо по бащина и майчина линия, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис, тогава все още под френски протекторат. Баща º е железопътен инженер там. Най-голямата от четири деца, тя се пече на слънцето като диво дете, безстрашна и свирепа като мъжкарана, имайки всичко, за да бъде щастлива. Но тя започна живота си като жертва, преди да го завърши като триумфална жена.
Сред ранните филми на Клаудия се открояват класики като "Аустерлиц" на Абел Ганс, в който тя играе пикантната Полин Бонапарт, и особено "Роко и неговите братя" (1960) на Лукино Висконти, в който всъщност има малка роля, но смесва искрите си с тези на Ален Делон... "Преди всичко, винаги остани такава, каквато си", º казва критикът Франсоа Шале. "Времето е спряло за теб", ще отбележи Лино Вентура 11 години по-късно в "Сутеньорът".
През 1961 г. я среща и великият писател Алберто Моравия (автор на "Презрение", чиято адаптация е две години по-късно от Жан-Люк Годар). Той º предлага повече от интервю - силен диалог за опредметеното тяло и красота. Книгата е разпродадена. По-възрастните Джина Лолобриджида и София Лорен трябва да внимават... Успехът е гарантиран на следващата година с дуета Кардинале - Белмондо в шеметния "Картуш" на Филип дьо Брока. Следва абсолютен триумф през 1963 г., когато тя се появява в "Гепардът" (отново Висконти и Делон плюс Бърт Ланкастър и следователно "Златна палма"), шедьовърът на Федерико Фелини "Осем и половина" (където тя е архетипът на звездата и следователно на себе си, говорейки по заповед на маестрото, за първи път на недублиран италиански, дори ако това означава да има френски акцент) и "Розовата пантера" на Блейк Едуардс.
Ухажвана от президенти на Франция
Публиката и киноманите я обожават. Била е ухажвана от Марлон Брандо до Мастрояни, включително всички президенти на Петата френска република. "Познавах и Ширак, семейството му, бяхме много близки приятели, до степен, че някои дори писаха абсурди", коментира тя, за да сложи край на упоритите слухове...
През 2023 г. е създадена фондация "Клаудия Кардинале", за да помага на млади творци.
Клаудия Кардинале бе активист срещу мускулната дистрофия и СПИН. Тя бе до Рок Хъдсън в Париж, когато той почина от болестта. "Той беше голям гей приятел, с когото ходехме ръка за ръка, за да изглежда романтично, защото да си гей, киното можеше да сложи край на кариерата ти", обобщи тогава тя.
Клаудия Кардинале подкрепяше и "Амнести Интернешънъл", децата на Камбоджа, бореше се срещу насилието над жени, унищожаването на природата и дори ексцесиите на козметичната хирургия. Тя никога не е прибягвала до скалпел.
Приживе споделяше, че Лукино Висконти я е научил да обича бръчките си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
