Стопаните очакват по-високи изкупни цени
Сушата и безпрецедентната жега това лято удариха и лозята. С 30% по-малко грозде ще приберат стопаните, казват винопроизводители от Южна България.
През юли лозарите в цялата страна очакваха рекордна реколта. Лозите бяха отрупани с огромни гроздове. Въпреки студената пролет, въпреки завалелия сняг на 25 май на места в страната, грозде ще има, и то ще бъде с отлични вкусови качества заради топлия юни и спорадичните дъждове. Лозите цъфтят доста по-късно от овошките, което успя да запази цветовете им от измръзване. А болестите по лозята са значително по-малко – високите температури не позволяват развитието на гъбички, от които най-много страдат растенията, радваха се стопани..
Жегата обаче попари надеждите им
Късните пролетни измръзвания и снеговалежи, последвани от сухо и горещо лято, нанесоха щети на много масиви, особено на тези без напоителни системи. Локалните градушки също допринесоха за очакваната по-слаба реколта.
Ощетени са и в Южна, и в Североизточна България – не само заради климатичните промени, но и заради болестите по лозята плодът ще е по-малко от обичайното. Някои дори очакват добивите да са двойно по-ниски, а това буди сериозно безпокойство.
„За съжаление, тенденцията тази година е негативна. Ще имаме много слаба реколта, особено в нашия Североизточен регион, където очакваме добиви от порядъка на 200-300 кг. средно за целия регион. Има колеги, които въобще няма да правят кампания, т.е. щетите са колосални и при тях просто не се очертава въобще прибиране на реколта”, казва председателят на Черноморската винаро-лозарска камара Петьо Бошнаков.
Най-много щети е нанесла сланата през април
„Беше много силна слана. От минус 3 до минус 7-8 градуса беше за няколко часа, което порази над 80% от лозята. Ние тук сме в един масив, на който аз имам 450-500 декара от сорта шардоне – те са със 100% протокол от Министерството на земеделието за осланяване”, обяснява Бошнаков пред Нова тв.
Освен сланите, засушаванията също притесняват лозарите. „Напълването на гроздето с живот, да го наречем… със сок, със захар и киселини - трябва да има активно сокодвижение. При положение, че водата, която достига до лозите, е все по-дълбоко, това става много трудно”, обяснява производителят Драгомир Славчев.
На този фон се появяват и нови болести по растенията като лозова щитовка и цикади. „Препаратите за растителна защита, с които ние можем да оперираме в лозарството, намаляват всяка година поради европейски регламенти, което ни поставя пред неблагоприятна позиция да не можем да третираме лозята и да не можем да се борим с болести и вредители”, алармира председателят на Черноморска винаро-лозарска камара.
В някои части на страната, при масиви, пощадени от градушка и измръзвания от късните пролетни студове, добивът ще е обилен, а качеството на гроздето добро. На други места обаче резултатите са плачевни. На юг най-запазени са лозята в Тракийската низина, в областите Пловдив, Пазарджик и части от Хасково. Най-тежко е положението в района на Харманли, Свиленград и Благоевград. Като цяло реколта 2025 ще е по-слаба с 20-30 процента спрямо миналата година, коментира за „Марица“ Милко Янев, член на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари.
Той уточни, че по предварителен разчет в национален мащаб се очаква добив между 110-140 хиляди тона, спрямо 170 хил. тона от предходната реколта. Според него заради по-малкия урожай тази година, който може да породи дефицит на българско грозде, се очаква да се увеличат и изкупните цени. Според сорта те ще варират от 1,80 до 2,50 лв./кг, като най-скъпи ще са мускатните сортове.
Ранните, като рубин, пино ноар, каберне фран, регент, мерло, каберне и др., ще се продават между 1,80-2,00 лв. По- късно зреещите – памид, мавруд, широка мелнишка лоза и др., ще се изкупуват от 2,00 до 2,50 лв. За сравнение миналата година изкупните цени на десертното грозде стартираха от 1,80 до 2,20 лв. за килограм в зависимост от сорта. За винените лозя цената тръгна от 1,50-1,60 лева за килограм, а после падна до лев.
В последните 7-8 години гроздоберът се измества все по-рано заради жегите, които продължават все по-дълго. Явлението засяга не само Южна България, а цялата страна. Заради това и процесът по производство на вино става по-сложен и по-скъп..
"Последните 7-8 години се наблюдава трайно изместване на гроздобера в по-ранен период заради жегите, които продължават с месеци. Това засяга не само нас, а и много колеги в цяла България", коментира Иван Гиздавков, винопроизводител от Сандански. По думите му, въпреки напояването лозята страдат от горещините. Това не би трябвало сериозно да влоши качеството на виното, тъй като технологиите в производството са напреднали, но процесът става по-сложен и по-скъп. Когато гроздовият сок е по-малко количество, рандеманът намалява и цената на виното неизбежно се повишава, обясни Гиздавков. Въпреки трудностите, надеждата остава и тази година да има качествено вино от региона - макар и с по-висока цена.
Площите се свиват, добивите намаляват
По данни на Министерството на земеделието и храните, през 2024 година площите с лозови насаждения, включващи плододаващите (включително изоставените, с възможност за възстановяване) и младите, невстъпили в плододаване лозя, са 31 536 ха. Реколтирани са 27 728 ха, което е с 2% по-малко от предходната година. Вследствие на лоши климатични условия от 1023 ха лозя не е прибрана продукция. Справка в Изпълнителната агенция по лозата и виното показва, че произведеното грозде през 2024 година е 134 749 тона, с 9% по-малко в сравнение с предходната година. Средните добиви на винените и десертните сортове грозде са по-ниски спрямо предходната година, съответно със 7% и с 12%.
Българските производители на вино настояват държавата да обърне повече внимание на бранша, който е поставен на заден план заради зърнопроизводството. Винари се оплакват и от несправедливо разпределяне на европейските субсидии.
Помощ от държавата
„В тази екстремна ситуация единственият вариант за спасение на бранша е чрез подпомагане от държавата и това е напълно нормален работещ европейски механизъм, който тук не се прилага”, смята Драгомир Славчев. „Виненото лозарство е най-малко подпомаганото като пряко финансиране от страна на държавата и въобще на Европейските програми. Ние разполагаме с едно-единствено подпомагане - това е пряката субсидия на площ, която се равнява на угарни площи. Други помощи няма”, уточнява Бошнаков. По думите му браншът е в безизходица.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
