Историческа дата за английския клубен футбол.
На 17 май 2025 г. един скромен клуб от Южен Лондон в червено-сини цветове изживя най-големия ден в историята си. Тя е 119-годишна, но до тази слънчева събота нито един голям трофей не бе поставен във витрината на Кристъл Палас.
Купите убягват на "орлите" - изключително мощно подкрепяни в техния район на столицата на Великобритания, но като цяло малък клуб с локално значение.
На 17 май това се промени - Палас би могъщия Манчестър Сити в поредната футболна история от типа "Давид и Голиат", за да вземе първата си Купа на Футболната асоциация. Не се съмнявайте, че когато и да четете тези редове, празненствата в кварталите на Южен Лондон още продължават.
Статут на божество за феновете
Друг сигурен факт е, че в тези махали един австриец никога повече няма да може да си плати бирата, ако влезе в пъб. Оливер Глазнер вече е със статут на божество за феновете на Палас.
Този изключително спокоен, вечно тънко усмихнат и някак излъчващ позитивизъм 50-годишен човек се качи по стълбите на "Уембли" в събота последен, след играчите си. Вдигна трофея някак скромно, без да се пъчи на преден план.
Гледаше радостта на футболистите с купата по терена като родител, който вижда детето си дипломирано.
"Първо и преди всичко - ние сме във футбола, за да носим радост на феновете. Днес всеки фен на Кристъл Палас е имал най-хубавия футболен ден в живота си. Каквито и проблеми да има в личния живот, колкото и да тежка работата му, ние направихме така, че да забрави за това. Затова съм щастлив.
Доволен съм, защото знам какво значи това за феновете. Купи има много, мачове - всяка седмица. Но да дадеш на хората това победно усещане, да ги видиш да плачат около теб на първите редове на трибуните... Признавам, че съм емоционален от това изживяване."
Това каза на пресконференцията след мача Оливер Глазнер. Едва след това говори за играта, за положенията и за тактиката.
Преди 7 месеца беше фаворит за уволнение
Преди 7 месеца букмейкърите направиха австриеца фаворит за уволнение. Палас стартира сезона с 8 мача без победа. Беше последен. Глазнер по никакъв начин не показа напрежението да го е застигнало.
"Сега е моментът да прегърна играчите си и да говорим. Не да крещя и да ги ритам", каза на една от страхотните му пресконференции.
Играчите го обожават. Тактически невероятно подготвен - това е ясно. Но и човек, който държи здраво групата около себе си с човешко отношение.
"Той вярва в нас - казва Еберечи Езе, голмайсторът на победното попадение на финала в събота. - Никога не сочи с пръст и не обвинява. Говорим за грешките открито, откровен е с нас, не ни третира като малки деца.
Когато не съм играл добре не ме укорява, а ми казва - знаеш, че можеш много повече, нали? Винаги предвижда какво ще се случи в мачовете и ни подготвя. От нас зависи да изпълним плана."
Собственикът Стийв Париш остана на терена да говори с Глазнер десетина минути по време на празненствата. Той е човекът, който доведе треньора в клуба преди година и половина.
"Не съм си и помислям да се разделяме, когато беше тежко в началото на сезона - каза Париш. - Ако познаваш Оли и общуваш с него ежедневно, просто няма как да не му се довериш. Той ми каза - спокойно, ще започнем да печелим. И така и стана."
Вдигна трофея в Лига Европа с Айнтрахт
Феновете го наричат Нормалния, отново като препратка към Специалния, за какъвто навремето се обяви Жозе Моуриньо. Той е легенда на английските "орли" завинаги. Така, както е и на немския отбор със същия прякор.
Защото през 2022-ра именно Оли вдигна трофея в Лига Европа с Айнтрахт след велик финал срещу Рейнджърс. Това бе първи континентален трофей за "орлите" от Франкфурт след 42 години пауза.
Роден е в Шординг, Горна Австрия - петхилядно градче в подножието на Алпите. С футбола започва в недалечния Ридау, който пък е двехиляден малък градец. Там е домът на семейството му и досега, като при всяка възможност се прибира да се отдели от футболния стрес именно там.
На косъм от смъртта
Прави кариера с над 500 мача в австрийския футбол като здрав и непримирим централен бранител на Рийд, където е легенда. Играе до 36-годишна възраст, като не възнамерява да спира... Но се намесва съдбата.
Юли 2011 г. Глазнер и отборът на Рийд играят в първия кръг на първенството срещу Рапид Виена. Защитникът се сблъсква със съперник и главите на двамата са превързани, а над едното око на Оли се появява огромна подутина и прорезна рана. Прегледите показват, че всичко е наред и може да пътува за Копенхаген три дни по-късно за мач от евротурнирите срещу Брьондби. Тренира на терена в датската столица ден преди двубоя и в края на заниманието, както е традицията, играе с помощник-треньора Михаел Ангершид на "главички" - топката да не пада на земята, като я държат във въздуха, подавайки си я само с глава.
Михаел е най-добрият му приятел. Той забелязва, че нещо не е наред с Оли, изглежда разсеян и някак преуморен. Движи се бавно към съблекалнята след тренировката. На следващата сутрин вратарят Томас Гебауер, който е в стая с Глазнер, слиза притеснен в лобито при треньорите и шефовете на отбора. Защитникът не е добре, оплаква се от силно главоболие и не може дори да стане.
Намират го горе в безсъзнание минути по-късно - паднал до леглото, очевидно след опит да стигне до вратата. Веднага викат линейка и в болницата в Копенхаген скенерът показва ясно - мозъчен кръвоизлив, при това масивен. При това, започнал преди дни... Небрежните прегледи в Австрия след мача с Рапид не са установили нищо.
7-часова операция
Следва операция - близо 7-часова, като в 2 часа сутринта отборът още не е легнал се е събрал в лоби бара на хотела, за да чака новини за приятеля и съотборник. Те идват - операцията е успешна. Оливер ще живее, но никога повече няма да играе футбол. Не е ясно дали ще може да говори, да ходи и да вижда нормално.
Днес Ангершид е част от щаба му в Палас. Беше с него и в Айнтрахт. Разказва как седмици и месеци наред Глазнер се е учил да говори и да прави нормалните неща в живота, тренирайки мозъка си и поставяйки го на изпитание. Възстановява се дълго, но напълно успешно.
Искрен и откровен пред медиите. В отлични отношения с всяко ръководство на клуб, с което е работил. Уважаван безкрайно от колегите му и в Бундеслигата (водеше Волфсбург преди Айнтрахт), и във Висшата лига. Когато Палас го привлече миналия сезон, в Англия не знаеха много за него. Юрген Клоп и Пеп Гуардиола обаче казаха: "Идва страхотен човек и отличен треньор. Лигата ще спечели от неговата поява тук".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
