Императори, войни и чудеса около дървото на Разпятието
Кръстът, на който е разпънат Исус Христос, е едновременно исторически предмет, религиозна реликва и символ с глобално значение. Неговата история започва като част от римската наказателна система, но преминава през векове на търсене, почит и политически борби. От разпъването, наредено от Пилат Понтийски, до откриването на реликвата от Света Елена и последвалите войни, съдбата на този кръст остава една от най-любопитните теми в християнската традиция.
Инструмент на Римската империя
Разпятието е установена практика в Римската империя още през I век от н.е. и се използва до III век. Историкът Тацит в своето произведение „Анали“ споменава за екзекуции чрез разпятие по време на управлението на император Тиберий. Йосиф Флавий описва масови разпятия по време на обсадата на Йерусалим през 70 г. от н.е.
Исус Христос е разпънат по време на управлението на Пилат Понтийски, който е прокуратор на Юдея между 26 и 36 година. Евангелието на Йоан уточнява, че присъдата е изпълнена извън града.
Римската практика включва използването на вертикален стълб (стипес - лат.) и напречна греда (патибулум). Осъденият обикновено носи напречната част до мястото на екзекуцията. Археологически доказателства за този метод са открити през 1968 г. в Йерусалим - скелетът на Йехоханан, при който е запазен железен гвоздей в петата кост.
Голгота и тримата разпнати
Евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан посочват, че Исус е разпънат заедно с двама други осъдени. Лука добавя диалог между Исус и единия от тях. Мястото на разпятието е наречено Голгота. В гръцкия текст се използва „Кранион“, а в латинския превод - „Калвария“. То се намира извън стените на Йерусалим, както изисква еврейският закон.
По-късни християнски автори като Ориген и Йероним свързват мястото с по-ранни традиции, включително с легендата за погребението на Адам.
През IV век Константин Велики нарежда изграждането на Храма на Божи гроб на това място, като строителството започва около 326 г. и завършва през 335 г.
Изчезването след Разпятието
Няма сведения в ранните християнски текстове за съхранение на кръста веднага след Разпятието. Римската практика е инструментите за екзекуция да бъдат използвани повторно или унищожавани.
През I и II век християнството е преследвано. Император Нерон след пожара в Рим през 64 г. започва гонения, а по-късно Деций и Диоклециан издават укази срещу християните. Писмата на апологети като Юстин Философ и Тертулиан не съдържат сведения за реликви от кръста. Фокусът е върху теологията, а не върху материални предмети.
Едва след Миланския едикт от 313 г., подписан от Константин Велики и Лициний, започва официално търсене на християнски светини.
Света Елена и разкопките в Йерусалим
Света Елена, майка на Константин Велики, пристига в Йерусалим около 326 г. По това време градът е под римско управление и носи името Елия Капитолина.
Според Евсевий Кесарийски, които пише биографията „Животът на Константин“, на мястото на Голгота е изграден езически храм по времето на император Адриан (117-138 г.). Елена нарежда разрушаването му и започват разкопки.
В тях участва епископ Макарий Йерусалимски. При разкопките са открити три кръста и табелка с надпис „Исус Назарянин, Цар Юдейски“, спомената в Евангелието на Йоан. Руфин Аквилейски и Сократ Схоластик дават подробности за откритието в своите хроники от IV и V век.
Носител на изцелението
Сократ Схоластик в „Църковна история“ (V век) описва как епископ Макарий предлага да се провери кой от кръстовете е истинският. Те са донесени при тежко болна жена. Според текста при допира до един от кръстовете настъпва изцеление. Теодорит Кирски също споменава този разказ.
Руфин Аквилейски описва вариант, при който кръстът възкресява мъртвец. Тези сведения са част от ранната църковна традиция.
След това кръстът е признат за „Истинския кръст“ и започва да бъде почитан в Йерусалим.
Разпространението на гвоздеите
Амвросий Медиолански (IV век) пише, че Света Елена открива и гвоздеите от разпятието. Той описва как Константин използва част от тях в шлема си. В други източници се посочва, че гвоздеи са поставени и в конската сбруя на императора. Това е отбелязано и от Теодорит Кирски.
Днес реликви, считани за гвоздеи от разпятието, се съхраняват в Милано (катедралата Дуомо), Рим и други европейски градове. В средновековни списъци се споменават между три и четири гвоздея, като различни църкви претендират за тяхната автентичност.
Една част е в Йерусалим, друга в Константинопол
След откриването кръстът е разделен на части. Една остава в Йерусалим, а друга е пренесена в Константинопол. Кирил Йерусалимски (IV век) в своите „Катехизиси“ пише, че части от кръста вече се разпространяват из целия свят.
Поклонничката Егериа, която посещава Йерусалим около 380 г., описва литургия, при която вярващите целуват реликвата.
В Константинопол кръстът се съхранява в императорския дворец и е показван по време на религиозни церемонии.
Въздвижението
През 614 г. персийският цар Хосрой II превзема Йерусалим. Според хронистите Теофан Изповедник и Себеос градът е разрушен, а кръстът е отнесен в Персия. През 622-628 г. император Ираклий води военна кампания срещу Персия. След победата той сключва мир и получава обратно реликвата.
През 629 г. кръстът е върнат в Йерусалим. Хрониките описват как Ираклий влиза в града бос и без императорски одежди. Събитието се отбелязва в църковния календар като Въздвижение на Кръста.
Реликвите през Средновековието
През Средновековието части от кръста се разпространяват в Европа. Реликви се съхраняват в Париж, Рим, Венеция и Кьолн. Френският крал Луи IX (Свети Луи) през XIII век събира реликви в Париж и построява Сент Шапел за тяхното съхранение.
Жан Калвин в трактата си „Реликви“ (XVI век) критикува разпространението на фрагменти, отбелязвайки големия им брой. През XIX век френският учен Шарл Ро де Флери прави анализ и изчислява, че всички известни фрагменти заедно представляват малък обем дървен материал.
Фрагментите днес
Днес фрагменти от кръста се съхраняват в базиликата Санта Кроче ин Джерусалеме в Рим, в Храма на Божи гроб в Йерусалим, на Света гора и в други църкви. Във Ватикана се пазят части от кръста, донесени според традицията от Света Елена. В Йерусалим реликвата се показва по време на определени богослужения.
Някои фрагменти са обект на научни изследвания, включително анализ на дървесината, като част от тях са идентифицирани като маслиново дърво. Каталози на реликви от XIX и XX век документират десетки места, където се съхраняват части от кръста.
Сведенията за Истинския кръст се основават на съчетание от библейски текстове, късноантични хроники и археологически данни, които не винаги съвпадат напълно. Описанията на откриването му се появяват едва през IV-V век, което оставя времеви разрив от около три столетия след разпятието. Същевременно различните традиции за броя и произхода на запазените фрагменти показват, че проследяването на реликвата е свързано с редица неизвестности. Въпреки това наличието на писмени източници от ранната църква и устойчивото им предаване през вековете продължава да бъде основа за историческото изследване на този предмет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
