В Бали стържат коронавируса с монета

Туристите ги няма, плажовете са затворени, сърфът е забранен, но религиозните церемонии продължават

В Бали стържат коронавируса с монета | StandartNews.com
  • Туристите ги няма, плажовете са затворени, сърфът е забранен, но религиозните церемонии продължават
  • За 270-милионна в Индонезия гладът е много по-голям проблем от 590-те загинали от COVID-19
  • Предстои мудик, когато десетки милиони хора се прибират у дома, ще ги спрат ли властите?

Раят изчезна от земята. Мястото, на което мнозина западняци го откриваха – Бали, вече е в плен коронавируса. Летището в Денпасар, където кацаха по 150 000 човека дневно, е затворено от 2 април. Има по няколко вътрешни полета, а от чужденците се допускат само живеещите постоянно на острова, лекари, дипломати и хора, които работят по правителствени проекти.

Трафикът, който зашеметяваше всеки, пристигнал за първи път на острова, се е стопил. Няма ги скутерите, носещи се като лавина по улици и булеварди. Върху тях се возеха семейства с децата и натоварена стока за цял магазин. Изчезнали са колите, камионите, клаксоните, а пътуването в града е необичайно бързо, разказва Мартин, който от години живее в Бали.

Туристите ги няма отдавна. Първи изчезнаха тълпите от китайци, които опоскваха като скакалци магазини, ресторанти и пазари. На острова имаше стълпотворение от тях по време на китайската нова година, въпреки че епидемията в родината им вече беше пламнала. След ваканцията мнозина не искаха да се приберат в родината си и продължаваха да бродят по улиците немили-недраги, а появата им на публични места караше хората да се отдръпват на дистанция.

Белите, които живееха в шикозните вили, също си хванаха самолетите за дома и оставиха домашните помощници да наглеждат имотите им, докато дойде време отново да се завърнат. Тези, които са решили да останат, почти не излизат от къщите си, поръчват храна и нужните покупки онлайн. По улиците могат да се видят само изпаднали руснаци, които пият бира пред супермаркетите и си придават вид, че тях коронавирусът не ги лови.

В туристическите райони Семиняк, Кута и Нуса Дуа хотелите са празни, затвориха култовите дискотеки, заведения и клубове. Странна е тишината, останала след спирането на шумните партита.

Ограничителните мерки на индонезийските власти дойдоха доста по-късно и то след натиск от Световната здравна организация. Бяха забранени спортни и културни прояви, всякакви струпвания на хора.Пострадаха и сърфистите, макар че когато си вързан за дъската в океана, няма как да имаш социален контакт. Търсачите на силни усещания от цял свят, които се събират в Баланган и Улувату, не могат да живеят затворени и се нуждаят от ежедневна доза адреналин. Къде ли са отишли, за да търсятголямата вълна?

Спрян бе и достъпът до плажовете.

На входа към океана в Джимбаран транспаранти предупреждават, че влизането е забранено. Наоколо обикалят въоръжени патрули.

Доскоро този плаж беше любимо място не само за туристите, но и за местните хора. Към залез слънце в почивните дни семейства с тумби деца се събираха тук, за да побъбрят с приятели, докато хлапетата играят мач. Някои водеха домашните си мангусти, други показваха змиите си. Експатите отиваха на брега сутрин да тренират, а привечер – да изпият по една „Маргарита“ и да се насладят на залеза. А за вечеря отсядаха в малките ресторантчета по плажа, в които можеш сам да посочиш вечерята си – лобстери, октоподи, миди, охлюви и риби в аквариумите чакат да ги избереш. Готвачите приготвяха храната върху клади, разпалени с черупки от кокосови орехи, а димът и уханията се разнасяха на километри. А докато похапваш морските дарове, подправени с люти сосове, приливът води океана в краката ти, за да се умилква като котка.

Сега белите хора на Бали не се виждат, но местните са по улиците, както обикновено.

Според официалната статистика регистрираните случаи на заразени с COVID-19 в Бали са 140 /към 20 април/, а починалите са трима, сред които е и възрастна британска туристка.

Масовите събирания не са спирали. През март бяха големите религиозни празници Галунган и Кунинган, когато духовете на предците слизат на земята, за да се видят с близките си. По време на 10-дневните чествания улиците и домовете са украсени, хората обличат най-хубавите си дрехи, ходят в храмовете и се събират с роднините.

Малко след това в религиозния календар на балийците бе церемонията Меласти, по време на която се прави ритуал за пречистване от лошата карма. Десетки хиляди хора, облечени в бяло,се събират на брега на океана със семействата си, носят плодове, молят се. Правителството препоръча тази година церемонията да се отложи, но балийците отговориха, че тя е по-важна от коронавируса и я проведоха. Струпването на хора не доведе до повече случаи на COVID-19. „Боговете ни пазят“, бе заключението.

Властите приготвиха болница за наплив от заразени, както настоява СЗО. От 2 месеца университетската клиника „Удаяна“ е оборудвана да приеме 4-5000 души, ако се наложи. Но е празна.

За балийците посещението на болници не е особено популярно, защото лечението е скъпо.

Ако се разболееш, по-добре да потърсиш помощ при лечителя, който да провери дали нямаш затворени чакри и да изтегли лошото от теб. Балианът може да ти побае или да те изстърже с монета - популярен масаж срещу всякакви болежки.Повече молитви също помагат.

Балийците, които са над 90% хиндуисти, приемат случващото се като карма, от която не можеш да избягаш. Както не искаха да се евакуират, когато през 2017 г. изригна вулканът Агунг, така и сега не виждат смисъл да се затварят, ако им е предопределено да загинат от новия вирус. Освен това знаят, че предстои прераждане, а следващият живот може да е по-хубав.

Но на чужденците на острова вече не се гледа с добро око. Местните твърдят, че те са докарали заразата.

През януари и февруари, когато тук е било пълно с туристи от Китай, Южна Корея и Япония, хората си спомнят, че е имало много кихащи и кашлящи. Но дали са били заразени с коронавирус – никой не знае. Говори се, че кремациите са се увеличили, но от какво са починали хората – не е ясно.

В момента много по-голямо притеснение буди епидемията от денга, която се появява всяка година след дъждовния сезон и увеличаването на комарите. Тя винаги взема жертвии, може да загинат напълно здрави хора, докато от коронавируса, според балийците, умират възрастни и болни чужденци. Впрочем на острова ги няма и болестите на западния свят, причинени от стреса и лошата храна – рак, високо кръвно, сърдечни проблеми, които докарват смърт на заразените. А вярата в прераждането гони страха от смъртта.

В 270-милионна Индонезия позитивните с COVID-19 са едва 6760, загиналите – 590, а оздравелите – 747. Това е капка в морето в страна, където всяка година се раждат по 4,5 милиона бебета, а положителният прираст на населението е 1,5%. Единични случаи са регистрирани на повечето острови, но пък на някои от тях изобщо няма болници. От кабинета в Джакарта казват, че тропическият климат е неблагоприятен за развитието на коронавируса и призовават хората към молитви. Но на 22 април обявиха, че държавата започва да прави бързи тестове.

Най-голямото огнище на заразата е столицата Джакарта, където са близо половината от случаите. Затова и една от мерките, които властите приеха за Бали, бе да спрат за пришълци ферибота от Ява. Всеки ден хиляди хора от 130-милионното население на острова пристигаха в богатия туристически рай, за да търсят препитание. Работеха от изгрев слънце до късно през нощта, спяха на строежите или на рогозки зад ресторантите и не се оплакваха. Защото всяка припечелена рупия е животоспасяваща за многолюдните им семейства, които живеят в крайна бедност в явайските села.

Сега тези хора са загубили работата си. Което е много по-голям проблем за Индонезия, отколкото коронавирусът. Правителството няма как да наложи изолация, както препоръчват от СЗО, защото 80% от хората живеят ден за ден – работят за дневната си дажба нудели и ако спрат, ще настане глад. А в многомилионна Индонезия той може да бъде страшен и непредвидим.

В сряда властите обявиха, че най-бедните ще получат по 600 000 рупии /около 40 долара/ или пакети с храна, които съдържат 10 кг ориз, нудели, самбал и други продукти от първа необходимост. Мярката е необходима, за да не се всява паника, която да докара хаос. Той е най-опасен когато трябва да държиш под контрол милиони хора, за които законите на тълпата са по-силни и от държавата, и от разума. Един като хукне, другите ще го следват по силата на стадния инстинкт. Обезумялото множество е като стадо биволи, което разрушава всичко по пътя си.

Богатите китайски индонезийци се чувстват най-застрашени. Те са мразени от местното население, а в домовете им със сигурност има запаси от храни и ориз. Ако ситуацията бъде изтървана – първи ще изгорят. Китайците в Индонезия вече са били жертва на озверялата тълпа. Гневът на бедните ги застигнал по време на тежката финансова криза, стоварила се върху Югоизточна Азия през 1997-98 г. и докарала хиперинфлацията. Тълпите спирали луксозните коли с тъмни стъкла, изкарвали пътниците и ги пребивали. За броени дни китайците изтеглили всичките си пари от банките и ги изнесли от страната. Правителството било принудено да се извини на бизнесмените и да ги помоли да се върнат, като им даде гаранции за сигурност и куп права.

Затова сега основната грижа на властта е да се запази спокойствие и доколкото е възможно – да се ограничи събирането на хора.

Но предстои големият мюсюлмански празник Идул Фитри /Eid al-Fitr/, който тази година ще е на 23 май. А преди него е мудик –завръщането на десетки милиони гурбетчии у дома, за да поискат прошкаот родителите и старейшините и да им оставят по някоя спестена рупия. Носенето на подаръци е задължително и в този период обикновено се отчита бум на кражбите.

Мудик се смята за най-голямата човешка миграция в света. По време на преселението, което започва още през април, правителството обикновено пуска допълнителен транспорт, но той никога не е достатъчен - пътуващите щурмуват фериботи, качват се на покривите на автобусите, висят от вратите на влаковете, натоварени с бохчи и армагани. Пътищата се задръстват от скутери и коли.

Сега властите настояват мудик да не се случва. В сряда президентът Джоко Уидодо разпореди да се забрани масовото пътуване от 24 април, а от 7 май ще има и наказания за нарушителите. Обикновено по 20 милиона човека от Джакарта и околностите тръгват към домовете си по това време. 24% от тях, или около 5 милиона души, вече са готови да пътуват. Правителството обаче няма да позволи от епицентъра на вируса в Индонезия да излизат автобуси и лични автомобили.

Но дали ще може да спре преселението? Със сигурност не могат да затворят градовете и хората в домовете им, както направи комунистическата партия със свикналите на пълно подчинение китайци.

Индонезия не е подготвена за пандемията като богатите държави в Азия – Южна Корея, Сингапур, Япония. Но дали наистина парещото слънце на тропика не пържи вирусите? Макар че има подобни твърдения, учените все още не смеят да го заявят категорично.

А дали източните лечители не владеят тайни, за които западната медицина и Световната здравна организация дори не подозират? И да е така, едва ли скоро Източната и Западната цивилизации ще се научат да се разбират една друга.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай