Петък,

В Бали стържат коронавируса с монета

От: Даниела Денева -
360
В Бали стържат коронавируса с монета
A
A
A
  • Туристите ги няма, плажовете са затворени, сърфът е забранен, но религиозните церемонии продължават
  • За 270-милионна в Индонезия гладът е много по-голям проблем от 590-те загинали от COVID-19
  • Предстои мудик, когато десетки милиони хора се прибират у дома, ще ги спрат ли властите?

Раят изчезна от земята. Мястото, на което мнозина западняци го откриваха – Бали, вече е в плен коронавируса. Летището в Денпасар, където кацаха по 150 000 човека дневно, е затворено от 2 април. Има по няколко вътрешни полета, а от чужденците се допускат само живеещите постоянно на острова, лекари, дипломати и хора, които работят по правителствени проекти.

Трафикът, който зашеметяваше всеки, пристигнал за първи път на острова,  се е стопил. Няма ги скутерите, носещи се като лавина по улици и булеварди. Върху тях се возеха семейства с децата и натоварена стока за цял магазин. Изчезнали са колите, камионите, клаксоните, а пътуването в града е необичайно бързо, разказва Мартин, който от години живее в Бали.

Туристите ги няма отдавна. Първи изчезнаха тълпите от китайци, които опоскваха като скакалци магазини, ресторанти и пазари.  На острова имаше стълпотворение от тях по време на китайската нова година, въпреки че епидемията в родината им вече беше пламнала. След ваканцията мнозина не искаха да се приберат в родината си и продължаваха да бродят по улиците немили-недраги, а появата им на публични места караше хората да се отдръпват на дистанция.

Белите, които живееха в шикозните вили, също си хванаха самолетите за дома и оставиха домашните помощници да наглеждат имотите им, докато дойде време отново да се завърнат.  Тези, които са решили да останат, почти не излизат от къщите си, поръчват храна и нужните покупки онлайн. По улиците могат да се видят само изпаднали руснаци, които пият бира пред супермаркетите и си придават вид, че тях коронавирусът не ги лови.

В туристическите райони Семиняк, Кута и Нуса Дуа хотелите са празни,  затвориха култовите дискотеки, заведения и клубове. Странна е тишината, останала след спирането на шумните партита. 

Ограничителните мерки на индонезийските власти дойдоха доста по-късно и то след натиск от Световната здравна организация. Бяха забранени спортни и културни прояви, всякакви струпвания на хора.Пострадаха и сърфистите, макар че когато си вързан за дъската в океана, няма как да имаш социален контакт.  Търсачите на силни усещания от цял свят, които се събират в Баланган и Улувату, не могат да живеят затворени и се нуждаят от ежедневна доза адреналин. Къде ли са отишли, за да търсятголямата вълна?

Спрян бе и достъпът до плажовете.

На входа към океана в Джимбаран транспаранти предупреждават, че влизането е забранено. Наоколо обикалят въоръжени патрули.

Доскоро този плаж беше любимо място не само за туристите, но и за местните хора. Към залез слънце в почивните дни семейства с тумби деца се събираха тук, за да побъбрят с приятели, докато хлапетата играят мач. Някои водеха домашните си мангусти, други показваха змиите си. Експатите отиваха на брега сутрин да тренират, а привечер – да изпият по една „Маргарита“ и да се насладят на залеза. А за вечеря отсядаха в малките ресторантчета по плажа, в които можеш сам да посочиш вечерята си – лобстери, октоподи, миди, охлюви и  риби в аквариумите  чакат да ги избереш. Готвачите приготвяха храната върху клади, разпалени с черупки от кокосови орехи, а димът и уханията се разнасяха на километри. А докато похапваш морските дарове, подправени с люти сосове, приливът води океана в краката ти, за да се умилква като котка.

Сега белите хора на Бали не се виждат, но местните са по улиците, както обикновено. 

Според официалната статистика регистрираните случаи на заразени с COVID-19 в Бали са 140 /към 20 април/, а починалите са трима, сред които е и възрастна британска туристка.

Масовите събирания не са спирали. През март бяха големите религиозни празници Галунган и Кунинган, когато духовете на предците слизат на земята, за да се видят с близките си.  По време на 10-дневните чествания улиците и домовете са украсени, хората обличат най-хубавите си дрехи, ходят в храмовете и се събират с роднините.

Малко след това в религиозния календар на балийците бе церемонията Меласти, по време на която се прави ритуал за пречистване от лошата карма. Десетки хиляди хора, облечени в бяло,се събират на брега на океана със семействата си, носят плодове, молят се. Правителството препоръча тази година церемонията да се отложи, но балийците отговориха, че тя е по-важна от коронавируса и я проведоха. Струпването на хора не доведе до повече случаи на COVID-19. „Боговете ни пазят“, бе заключението.

Властите приготвиха болница за наплив от заразени, както настоява СЗО. От 2 месеца университетската клиника „Удаяна“ е оборудвана да приеме 4-5000 души, ако се наложи. Но е празна.

За балийците посещението на болници не е особено популярно, защото лечението е скъпо.

Ако се разболееш, по-добре да потърсиш помощ при лечителя, който да провери дали нямаш затворени чакри и да изтегли лошото от теб. Балианът може да ти побае или да те изстърже с монета - популярен масаж срещу всякакви болежки.Повече молитви също помагат.

Балийците, които са над 90% хиндуисти, приемат случващото се като карма, от която не можеш да избягаш. Както не искаха да се евакуират, когато през 2017 г. изригна вулканът Агунг, така и сега не виждат смисъл да се затварят, ако им е предопределено да загинат от новия вирус. Освен това знаят, че предстои прераждане, а следващият живот може да е по-хубав.

Но на чужденците на острова вече не се гледа с добро око. Местните твърдят, че те са докарали заразата.

През януари и февруари, когато тук е било пълно с туристи от Китай, Южна Корея и Япония,  хората си спомнят, че е имало много кихащи и кашлящи. Но дали са били заразени с коронавирус – никой не знае. Говори се, че кремациите са се увеличили, но от какво са починали хората – не е ясно.

В момента много по-голямо притеснение буди епидемията от денга, която се появява всяка година след дъждовния сезон и увеличаването на комарите. Тя  винаги взема жертвии, може да загинат напълно здрави хора, докато от коронавируса, според балийците, умират възрастни и болни чужденци. Впрочем на острова ги няма и болестите на западния свят, причинени от стреса и лошата храна – рак, високо кръвно, сърдечни проблеми, които докарват смърт на заразените. А вярата в прераждането гони страха от смъртта.

В 270-милионна Индонезия позитивните с COVID-19 са едва 6760, загиналите – 590, а оздравелите – 747. Това е капка в морето в страна, където всяка година се раждат по 4,5 милиона бебета, а положителният прираст на населението е 1,5%.  Единични случаи са регистрирани на повечето острови, но пък на някои от тях изобщо няма болници.   От кабинета в Джакарта казват, че тропическият климат е неблагоприятен за развитието на коронавируса и призовават хората към молитви. Но на 22 април обявиха, че държавата започва да прави бързи тестове.

Най-голямото огнище на заразата е столицата Джакарта, където са близо половината от случаите. Затова и една от мерките, които властите приеха за Бали, бе да спрат за пришълци ферибота от Ява. Всеки ден хиляди хора от 130-милионното население на острова пристигаха в богатия туристически рай, за да търсят препитание. Работеха от изгрев слънце до късно през нощта, спяха на строежите или на рогозки зад ресторантите и не се оплакваха. Защото всяка припечелена рупия е животоспасяваща за многолюдните им семейства, които живеят в крайна бедност в явайските села.

Сега тези хора са загубили работата си. Което е много по-голям проблем за Индонезия, отколкото коронавирусът. Правителството няма как да наложи изолация, както препоръчват от СЗО,  защото 80% от хората живеят ден за ден – работят за дневната си дажба нудели и ако спрат, ще настане глад. А в многомилионна Индонезия той може да бъде страшен и непредвидим.

В сряда властите обявиха, че най-бедните ще получат по 600 000 рупии /около 40 долара/   или пакети с храна, които съдържат 10 кг ориз, нудели, самбал и други продукти от първа необходимост. Мярката е необходима, за да не се всява паника, която да докара хаос. Той е най-опасен когато трябва да държиш под контрол милиони хора, за които законите на тълпата са по-силни и от държавата, и от разума. Един като хукне,  другите ще го следват по силата на стадния инстинкт. Обезумялото множество е като стадо биволи, което разрушава всичко по пътя си.

Богатите китайски индонезийци се чувстват най-застрашени. Те са мразени от местното население, а в домовете им със сигурност има запаси от храни и ориз. Ако ситуацията бъде изтървана – първи ще изгорят. Китайците в Индонезия  вече са били жертва на озверялата тълпа. Гневът на бедните ги застигнал по време на тежката финансова криза, стоварила се върху Югоизточна Азия през 1997-98 г. и докарала хиперинфлацията. Тълпите спирали луксозните коли с тъмни стъкла, изкарвали пътниците и ги пребивали. За броени дни китайците изтеглили всичките си пари от банките и ги изнесли от страната. Правителството било принудено да се извини на бизнесмените и да ги помоли да се върнат, като им даде гаранции за сигурност и куп права.

Затова сега основната грижа на властта е да се запази спокойствие и доколкото е възможно – да се ограничи събирането на хора.

Но предстои големият  мюсюлмански празник Идул Фитри /Eid al-Fitr/, който тази година ще е на 23 май. А преди него е мудик –завръщането на десетки милиони гурбетчии  у дома, за да поискат прошкаот родителите и старейшините и да им оставят по някоя спестена рупия. Носенето на подаръци е задължително и в този период обикновено се отчита бум на кражбите.

Мудик се смята за най-голямата човешка миграция в света. По време на преселението, което започва още през април, правителството обикновено пуска допълнителен транспорт, но той никога не е достатъчен -  пътуващите щурмуват фериботи, качват се на покривите на автобусите, висят от вратите на влаковете, натоварени с бохчи и армагани. Пътищата се задръстват от скутери и коли.

Сега властите настояват мудик да не се случва. В сряда президентът Джоко Уидодо разпореди да се забрани масовото пътуване от 24 април, а от 7 май ще има и наказания за нарушителите.  Обикновено по 20 милиона човека от Джакарта и околностите тръгват към домовете си по това време.  24% от тях, или около 5 милиона души, вече са готови да пътуват. Правителството обаче няма да позволи от епицентъра на вируса в Индонезия да излизат автобуси и лични автомобили.

Но дали ще може да  спре преселението? Със сигурност не могат да затворят градовете и хората в домовете им, както направи комунистическата партия със свикналите на пълно подчинение китайци.

Индонезия не е подготвена за пандемията като богатите държави в Азия – Южна Корея, Сингапур, Япония.   Но дали наистина парещото слънце на тропика не пържи вирусите?  Макар че има подобни твърдения, учените все още не смеят да го заявят категорично.

А дали източните лечители не владеят тайни, за които западната медицина и Световната здравна организация дори не подозират? И да е така, едва ли скоро Източната и Западната цивилизации ще се научат да се разбират една друга.

 


Всички новини от категория Свят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички