Цялото празнично настроение на ООН за юбилейната сесия се спихна в заседналия ескалатор и счупеното аутокю по време на речта на американския президент.
Всички колосални усилия на френския президент Макрон да вкара Палестина като централна, общоевропейска кауза, бяха захлупени с едно изречение от Тръмп: „Да я признаете - означава да наградите ХАМАС“.
Радостта на Зеленски, чул дългоочаквано признание от Овалния кабинет, че Украйна може да си върне завладените от Москва територии, беше попарена от неочаквано категоричния отказ на Мелания да се срещне с първата дама на Киев.
Поздравленията към британския премиер Киър Стармър, които валяха от колегите му, че е успял да укроти американския президент с кралското посещение, тутакси се изпариха, след като Тръмп припозна в Лондон шериата.
Китайският представител в ООН, който само преди седмица беше въодушевен от подготовката на срещата Тръмп - Си Цзинпин, с изненада чу от американския президент, че именно Китай и Индия са основните спонсори на войната в Украйна.
А какво да кажем за Путин – само месец след бляскавата среща в Аляска се оказа, че Кремъл вече не е голямата северна мечка, а обикновен хартиен тигър от джунглата.
Така е в света на Тръмп. Очаквай неочакваното
Макар още да не е завършила, 80-тата сесия на ООН вече влезе в историята с неговата реч. Еманация на безпрецедентната турбуленция на съвремието ни. Олицетворение на тектоничните обществени пластове, които се разместват и носят непредсказуеми трусове. Старото си отива завинаги.
Само преди шест години предупрежденията на Тръмп за мрачното бъдеще бяха прекъсвани от бурен смях в залата на Общото събрание на ООН. Сега, световните лидери изслушаха речта му в пълно мълчание, дори когато ги зашлеви със страховитите думи: „Вашите страни са се запътили към ада.“
Вместо планираните 15 минути, Тръмп говори 56 минути. А след като приключи, тържественото заседание продължи пред празна зала. Коридорите се напълниха с угрижени лица, а коментарите заваляха от целия сват.
Поддръжниците му в Америка ликуваха, защото в първите десет минути от речта му той отчете обещания, дадени в предизборната кампания. Увери чуждестранните лидери, че се е справил с растящата инфлация, наследена от Байдън, че само осем месеца след началото на неговото управление милиарди инвестиции са потекли към Америка. Тя вече се е превърнала в най-могъщата страна, а всички останали дори не са близо. Говори за резултатите от битката с мигрантите и за началото на Златния век.
CNN не отдели много време за тези пасажи. Реши да се фокусира в безжалостната му критика срещу ООН: „Какво получих от тях – развален ескалатор и счупено аутокю?“. „Аз спрях 7 войни, те какво направиха?“. САЩ, страната, която направи повече от всеки друг за създаването на ООН и я подкрепяше в продължение на десетилетия, сега е най-яростният им критик и тази ситуация поставя под въпрос способността на някога жизненоважната световна организация да оцелее в сегашната си форма", разтревожи се телевизията.
„Ню Йорк Таймс“ пък се хвърли да защитава еколозите, че не са убийци на кравите. Поводът бяха критиките на американския президент за неефективността и прекомерната цена на възобновяемите енергийни източници.
ABC изрови данни на Международната агенция за възобновяема енергия, че над 90% от проектите за ВЕИ са по-евтини от тези за изкопаема енергия. Асошиейтед прес пък цитира доклад на ООН, че слънчевата и вятърната енергия са "почти винаги" най-евтините. Извади и куп експерти, които опровергаха твърдението, че Китай не използва ВЕИ - там били 44% от всички вятърни турбини в света. Агенция Синхуа оглушително замълча по темата.
Европейските медии се втрещиха
когато Тръмп зашлеви европейските си съюзници за развитието на зелена енергия и меката миграционна политика, като заяви, че така те "унищожават наследството си". Спомените ги върнаха към изказването на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, където за първи път той поля с леден душ европейските лидери.
„Гардиън“ не изневери на себе си и беше най-безмилостен, заявявайки, че светът вече не може да очаква силно лидерство на САЩ. BBC беше по-меко: “Това беше Тръмп в най-чистия му вид – защита на Америка и националната държава, атака срещу мултилатерализма и глобализма“.
Libération констатира, че след като обещавал "ад" на европейските страни, Тръмп се превърнал в хулиган.
А накрая Der Spiegel направи горчивото признание: „Американците вече са запознати с тези тиради, но за останалата част от света – чувствата са смесени, особено сега, когато Тръмп е по-силен от всякога“.
Доста по-трудно се оказа на руските медии да оповестят променения курс на Тръмп към Русия и слабата й икономика, както и защитата му за Украйна. Те се хванаха за думите му, че не САЩ директно ще финансират или ще се бият за Украйна, а че победата е възможна "с помощта на Европейския съюз" и в рамките на механизмите на НАТО. Така те по-безболезнено приеха политическата му реторика - като нормална за Съединените щати.
А после, на помощ им дойде едно по-меко изказване за Русия на вицепрезидента Ванс. Така медийните оръдия на Кремъл с лекота обявиха тандема Тръмп-Рубио като познат модел "твърд лидер – рационален дипломат", като заявиха, че президентът занапред ще играе ролята на радикал, подтиквайки съюзниците да предприемат решителни стъпки, докато държавният секретар ще оставя място за тълкуване и преговори. Въпреки че
говорителят на Путин се нацупи
след изказването на Тръмп за тигъра, като припомни, че Русия „се свързва с мечка, а хартиени мечки няма", преди срещата на Лавров и Рубио никоя медия не посмя да анализира заплахите на Тръмп. Всички се ограничиха до безобидния извод - рискът от грешни изчисления се увеличава, а вероятността от неволна ескалация вече е в небесата.
ООН така прегря след речта на Тръмп, че отпаднаха всякакви новини около регионалните панели, дори и по горещите теми. Светът се фокусира върху репортажите около всеобхватното разследване на повредения асансьор. Загледа се в мока–мус тоалетите на модните политически икони – Мелания и кралица Рания от Йордания.
И се разсмя от най-новия виц в ООН, че ако Тръмп не успеел да вземе Нобелова награда за мир заради войната в Украйна, задължително трябвало да грабне приза заради факта, че е успял да облече в костюм Зеленски за сесията на ООН.
Покрай жълториите, остана незабелязана престрелката, в която Зеленски обвини Китай, че нямал интерес да спре войната в Украйна, а посланикът получи инструкции от Пекин да му припомни, че държавата „поддържа безпристрастна и справедлива позиция, настоявайки за прекратяване на огъня и насърчавайки мира“. И въпросът на американския журналист: "Г-н президент, смятате ли, че страните от НАТО трябва да свалят руски самолети, ако нахлуят във въздушното им пространство?" Както и отговорът: "Да, мисля, че да."
Не направи впечатление изненадващото появяване на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановская. Докато тя се снимаше с европейските лидери, външният министър на Лукашенко беше с маратон от десетки срещи с африкански президенти и премиери, подготвяйки колосално посещение на шефа си из целия континент.
Каспийската група се оказа новия фаворит
Президентът на Узбекистан получи лична среща с Тръмп, а Илхам Алиев се превърна в звездата на приема на американския президент, след като Тръмп го нарече: Прекрасен човек!
Двамата с Ердоган имат повод да са доволни. Турският президент стои в основата на успеха на Алиев. Беше снощи посрещнат в Беиля дом от американския президент с думите: Това е човек, когото много уважавам. Това е твърд човек! А след това обяви, че при успешна среща с турския президент, ще предложи да се отменят санкциите срещу държавата.
Подготвяните мащабни енергийни коридори от Турция през Армения, Азербайджан и Узбекистан ще захранват два континента и ще направят държавите стратегически партньори с Америка. Затова и срещата на премиера Росен Желязков с Алиев разтваря нови възможности за България в бъдещата енергийна карта на света.
Европейските лидери също не спряха с дипломатическите совалки. Макрон не се отдели от групата държави, които признаха Палестина, но и не пропусна да поиска разширяването на Съвета за сигурност на ООН.
Испанският премиер Педро Санчес направи най-патетичното изказване за Палестина, като каза пред Общото събрание: "Тази конференция бележи важен крайъгълен камък, но не е краят на пътя. Това е само началото." А посланикът на Израел в ООН Дани Данон беше най-лаконичният на трибуната, отговаряше само с три думи: Срамен политически цирк!
Арабските лидери пак си бяха най-ухажваните. При срещата си с Ердоган, Тръмп заяви, че има 4-5 световния лидери, с които той се е срещнал отделно на сесията в ООН, като цитира Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Йордановия.
Техният план за кризата в Близкия Изток има най-голямата тежест. Както винаги, те не бързат с микрофоните, а чакат възможност да си питат Тръмп дали подкрепя предложенията на Арабската лига за бъдещето на Газа или дори варианта, предложен от работна група, водена от бившия британски премиер Тони Блеър и Джаред Къшнър, зет на президента.
ООН, назован като "моралният парламент на човечеството", ще продължи още няколко дни да бъде трибуна за обнародване на международни и вътрешни проблеми с глобален резонанс. Дали обаче нейното символично и политическо значение ще бъде подкрепено от реални механизми на влияние? Отговорът зависи най-вече от Тръмп.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
