Сутринта на 10 септември поляците се събудиха с позабравеното напрежение от началото на войната в Украйна
Въздухът разнасяше миризмата на горещ метал, телефоните на военните загряха със заповед да са на разположение. А телевизиите се надпреварваха да дават подробности за десетките руски дронове „Гераниум“, нахлули във въздушното пространство на Полша и свалени след незабавното вдигане на полските изтребители F-16 и F-35, както и тези на съюзниците. Отломки от безпилотен самолет разрушиха жилищна сграда, както и паркиран автомобил в село Вирики в окръг Влодава на Люблинското войводство.
Макар да са минали повече от 85 години, кремълският кошмар е още жив в сърцата на поляците. 17 септември и до днес се отбелязва като мрачния ден на съветското нахлуване в Полша през 1939 година без официално обявяване на война. Съветският съюз нападна Полша 16 дни след като нацистка Германия направи същото, а последващите 20-дневни военни действия доведоха до разделянето на страната.
Оживелите спомени задействаха властите на бързи обороти. Премиерът Доналд Туск обяви атаката с дронове за пряка заплаха за страната от Русия и обясни, че е в постоянен контакт с генералния секретар на НАТО и всички съюзници. Правителството нареди работата на четири летища в страната да се преустанови. В интернет започнаха да се появяват кадри на колони с военна техника на НАТО, движещи се към Беларус, границата с която почти веднага беше затворена.
Малко по-късно Варшава обяви, че иска да се приложи член 4 от Колективния договор на НАТО.
Какво съдържа член 4
Той гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени. Съгласно член 4 дискусиите в Северноатлантическия съвет – основният политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие.
От създаването на НАТО през 1949 г. член 4 е бил приложен седем пъти, като последният път е през февруари 2022 г., когато България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия поискаха консултации след руската инвазия в Украйна.
Ако се установи, че Русия е нападнала територията на държава-членка, фокусът ще се премести към член 5, който е крайъгълният камък на учредителния договор на НАТО.
Алиансът е създаден през 1949 г. с американската армия като мощна опора, основно за да се противопостави на Съветския съюз и неговите сателити от Източния блок по време на Студената война.
Уставът постановява, че "страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях". Няма ограничение колко време могат да продължат консултациите и експертите казват, че формулировката е достатъчно гъвкава, за да позволи на всяка държава членка да реши доколко да реагира на въоръжена агресия срещу друга.
Украйна бие барабаните
Усетили барабаните на войната и в Полша, първите реакции дойдоха от Украйна. Външният министър Сибига предупреди, че ако е слаб отговорът от НАТО, това ще провокира допълнително Русия, а след това руски ракети и дронове ще летят още по-навътре в Европа. След него президентът Зеленски заяви, че това е опит на Русия за унижение на една от ключовите европейски страни и е добра идея НАТО да сваля руските дронове, още докато са над украинска територия, за да не летят по-далеч.
Европейските коментари тръгнаха от Върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас. Тя заяви, че отговорът на нарушаването на полското въздушно пространство трябва да покаже, че Европа може сама да се защити, но трябва да направи повече в тази посока. Тя припомни, че Полша е свалила руските дронове с помощта на военни самолети на нейните съюзници от НАТО и това е първият път, в който член на западния военен алианс стреля по време на войната на Русия в Украйна. Калас обяви още, че войната на Русия ескалира, а не свършва и сега е времето да се засили подкрепата за Украйна и да се инвестира в отбраната на Европа.
Поредица от провокации
Американския президент се чу с европейските лидери, после и с полския президент Навроцки, а след това написа: Започна се. Републиканският сенатор Джо Уилсън заговори открито за „началото на руско-полска война“ и започна да оказва натиск върху Тръмп, като заяви, че Путин не го уважава, след като атакува една от страните от НАТО.
Европейските медии акцентираха върху това, че нарушаването на полското въздушно пространство от Путин показва колко сериозно е отношението на НАТО към източния си фланг. Защото тези нахлувания вече са почти ежедневие - засегнали са Латвия, Литва, Румъния, Полша и дори Хърватия, на повече от 640 км от Украйна, често оставайки незабелязани, докато не се приземят.
Преди три седмици руски дрон-камикадзе тип „Шахед“, наричан „летящ мотопед“ заради характерния си „тракащ” двигател, се отклони в полското въздушно пространство и продължи да лети 90 километра, припомни The Times. В крайна сметка дронът експлодира в село Осини, едва на 80 километра от столицата Варшава и на 40 километра от офицерската академия на полските военновъздушни сили. Експлозията повреди няколко сгради, а ниско летящият дрон изглежда не е бил засечен от полския военен радар.
След тези публикации премиерът Доналд Туск обяви, че всякакви по-нататъшни провокации от този характер ще доведат до „много сериозни последици“, включително „кинетично действие“ - военен жаргон за сваляне на дроновете.
Докато западът обявяваше как Русия е нападнала Полша, Москва категорично отрече и обяви, че е готова на незабавни консултации с полското правителство за изясняване на подробностите.
Каква, все пак, е целта на Кремъл?
Западните анализатори твърдят, че вълната от руски дронове в източна Полша може да се тълкува като стрес тест: Не толкова стратегически пресметната атака, колкото експеримент, за да се види дали Полша и НАТО ще реагират.
Точният мащаб на нахлуванията остава неясен, но със сигурност е по-голям от всяко друго военно действие, което Русия е предприела срещу съюзник на НАТО от 2022 г. насам. Твърде рано е да се каже колко добре НАТО е преминал теста на техническо ниво, защото все още не е известно колко от дроновете са били открити и елиминирани.
Но е факт, че на политическо ниво реакцията беше бърза и решителна, като Полша разположи изтребители, ракети и системи за електронна война в безпогрешна демонстрация на сила, а НАТО мобилизира самолети за подкрепа от САЩ, Италия и Холандия.
Руските версии
Заедно с клетвите, че не е имала никакво намерение да атакува Полша, Москва излезе с няколко свои версии. Разбира се, на прицел отново е Киев. Според Кремъл украинците имали свой клонинг на руските дронове „Гераниум“ и е възможно те да са ги изстреляли в кръг, когато са били уведомени за руските на територията на Украйна, и ги изстрелват, за да „закачат“ Полша.
Другата версия е, че маршрутът е бил нарушен поради използването на многослойни системи за електронна борба. Затова и дроновете се отклонили от зададените координати. Министерството на отбраната на Русия обяви, че не изключва възможността те да са се озовали на полска територия „по непреднамерени причини“. Единственото, което руснаците признават, е че техни дронове същата вечер летели, за да атакуват цели в Западна Украйна - включително Лвовския брониран завод и Лвовския автомобилен завод. Но не било планирано да стигнат до Полша.
Най-куриозната версия е, че поляците са успели да свалят дроновете благодарение на Беларус. Първият заместник-министър на отбраната на тази страна, генерал-майор Павел Муравейко, обяви, че беларусите любезно са предупредили Варшава, че от украинска страна към тях се движат „изгубени“ безпилотни летателни апарати.
Какво следва
Атаката с руски дронове се случва на фона на предстояща нова среща на НАТО за Украйна, руско-беларуските учения „Запад-2025“ и преговорите за „Коалицията на желаещите“.
Представителите на НАТО вече заявиха, че алиансът не смята засега нахлуването на дроновете като акт на нападение срещу Полша. В същото време обаче почти сигурно е, че ЕС ще поиска увеличаването на инвестициите в системи за противовъздушна отбрана и радари, както и ще накара Пентагона да се замисли в своя „преглед на позицията“ за това къде да са разположени американските сили.
Случилото се в Полша, „образцов съюзник“ на САЩ със силни връзки с Белия дом, се очаква да засили позициите на тези, които настояват за по-големи американски гаранции за сигурност за Европа. В същото време и да блокира евентуални нови преговори между Москва и Вашингтон.
Провокация или не, атаката с дроновете в Полша вече се озвучи като нарушаване на споразумения между Москва и Вашингтон. Защото ако преди месец Тръмп разстла червения килим пред Путин, руските дронове, атакували една от страните от алианса, вече го изпепелиха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
