Легендарният двоен агент, бившият офицер от британските MI- 6, а после полковник от КГБ - Джордж Блейк, умря от старост на 98 години, съобщи РИА Новости. Официалната агенция на Кремъл помести и съболезнователна телеграма на руския президент Владимир Путин, който определя Блейк като „блестящ професионалист с особена твърдост и мъжественост, който има неоценим принос в съхраняването на световния мир“.
Това обаче е руската гледна точка. За американците и британците той е предателят, къртицата на КГБ, в когото са инвестирали години наред, а той недопустимо е нарушавал морала и правилата на разузнаването и е предавал данни от стратегически характер за враговете от Изток по време на Студената война.
Така или иначе, Блейк остава в историята на разузнавачите на 20-ти век като един от тримата най-ефективни двойни агенти и "къртици" за съветските служби, заедно с Ким Филби и Олдрич Еймс.
За разлика от останалите обаче историята на Блейк минава през много повече житейски перипетии. Тя тръгва от семейство с 600-годишна история, минава през нациски и корейски лагери, британски затвор и завършва последните 50 г. с вярна служба в съветските и руски служби.
Как оцелява двоен агент почти век?
Джордж Блейк е роден на 11 ноември 1922 г. Баща му - Алберт Уилям Бехар, бил родом от Константинопол. Семейството му принадлежило към еврейската аристокрация повече от 600 години. През Средновековието предците на Алберт Бехар живеели в Испания и Португалия и били едни от най-успелите търговци и финансисти. През 15 век, един от тях - Исаак Абраванел, служил като финансов министър при крал Арагон Фердинанд V. По-късно семейството се преместило в Турция и Египет.
По време на Първата световна война Алберт воювал във Фландрия на страната на английската армия. Получил ранг на капитан, няколко пъти бил ранен, заслужил военни награди. Служил в щаба на военното разузнаване. През 1919 г. срещнал в Лондон Катарина Гертруда Бейдервелен, очарователна холандка. Нейното семейство също било известно. Още през 17 век то дало на Холандия няколко адмирали и висши църковни служители. Катарина и Алберт се оженили на 16 януари 1922 г. в Лондон, но заживели в Ротердам. Джордж било първото им дете, а след това се родили и двете му сестри - Адел и Елизабет.
Детство
Белодробната болест на Алберт Бехар се влошила през 1935 г. и той умрял. Джордж останал при леля си в Кайро, където учил първо във френски,а после - в английски колеж. Там той се сприятелил с Анри Курел, който изповядвал комунизма. По-късно този човек станал един от създателите на Комунистическата партия на Египет, а позициите му значително влияели на мирогледа на Джордж.
Холандия успяла да избегне окупацията на германците по време на Първата световна война, а надеждата за нов късмет продължила да съществува дори през 1939 година. През май следващата година обаче парашутистите от Германия прекъснали пътищата между Хага и Ротердам, самолетите бомбардирали града и пристанището и от Ротердам останали само руини.
Арест и бягство от лагера
Гестапо научил, че Джордж Бехар, който по онова време бил на 17 години, бил британец. Затова той бил незабавно арестуван и поставен в лагер на север от Амстердам. Това място събирало френски и британски затворници.
На 18 години, през август 1940 г. Джордж избягал от лагера, охраняван от войници от СС и бил скрит от чичо си на място, където започвал да служи като връзка в една от холандските групи за съпротива. В нея си сътрудничали тайната холандска армия и британското разузнаване.
Промяна на името и работа в MI-6
В деня на нахлуването на германцията в Ротердам, сестрата и майката на Блейк успели да заминат за Англия с британски разрушител, който пристигнал да евакуира правителството на Холандия и кралското семейство.
През 1942 година Джордж бил принуден да напусне Холандия, тъй като бил почти разкрит от немците. През Испания и Франция той успял да се добере до Англия, където променил фамилното си име на Блейк и се включил в Кралския флот като доброволец. За кратко време служил в подводния флот, а след това станал британски офицер от MI-6.
След войната, служителите от разузнаването се нуждаели от знания за езика и идеологията на своя противник, за да участват в Студената война. Затова и през 1947 г. Джордж бил изпратен в Кеймбридж за усъвършенства руския си език.
Лагерите в Корея
Година по-късно, той е изпратен в Корея, където се открила нова страница в биографията му. Една от задачите, които получил била създаването на мрежа от агенти на MI-6. Когато избухнала войната между Южна и Северна Корея, Джордж бил насърчен да работи в Северна Корея възможно най-дълго. Там обаче бил вербуван от руснаците, докато бил в пагер. Твърди се, че огромна роля върху въгледите му имали три книги, получени от СССР - Ленинската държава и революцията, Капиталът на Карл Маркс и Островът на съкровищата на Стивънсън. Така КГБ идеологически обработвал по онова време набираните чуждестранни кандидати.
Джордж Блейк бил готов да поеме по нов път. Възнамерявал открито да се присъедини към комунистическото движение след завръщането си в Англия. Но съветските разведки отворили друго поприще за него - да продължи да работи в МИ-6, но да предава информация за операции, подготвени от британските разузнавателни служби в СССР. Блейк решил да стане двоен агент.
Чрез охраната на заловен севернокорейски войник Джордж връчил бележка на посолството на СССР, в която поискал да се срещне с представител на КГБ. На тази среща му било предложено сътрудничество. Условието било безплатно да предостави информация за разузнавателните операции на Великобритания срещу комунистическите страни.
През 1953 г., след три години в плен, Джордж Блейк, се завърнал в Лондон през СССР. Стремглаво станал заместник-началник на отдел, който се занимавал с военните преговори, провеждани от руснаците в Австрия. Джордж предавал всяка важна нформация.
След изтеглянето на руските войски от Австрия, било решено тези операции да се възобновят в Берлин като за случая били използвани три съветски кабела, които преминали близо до границите на американския сектор. Изисквало се съгласие на ЦРУ, което финансирало операцията.
Джордж Блейк предал план за операция на съветското разузнаване, още в момента, в който тя започна да се развива. В допълнение към информацията към СССР за плановете на ЦРУ и MИ-6 да изкопаят тунела от Западен до Източен Берлин, за да прихванат стационарните комуникации на щабквартирата на съветската армия в Източна Германия (операция е била наричана "Злато" или "Секундомер"), Джордж предавал важни данни и за други операции срещу СССР и неговите съюзници. Въпреки че е било изключително трудно, тунелът бил изкопан и оборудван с необходимите инструменти за подслушване. Москва не дала вид, че е наясно със съществуването му, за да не компрометира Блейк. Тунелът бил "разкрит" 11 месеца след началото на подслушването, а скандалът, който избухнал, накърнил сериозно репутацията на ЦРУ.
Арест по обвинения в шпионаж
Блейк бил издаден от Михаил Голениевски, полски офицер от разузнаването, който заемал висока позиция. Той донесъл, че информацията в супер секретен документ, в който пишело, че в берлинската резиденция на SNA има съветски източник, е изтекла именно от Блейк Джордж. След тримесечно разследване, се установило, че Блейк е двойният агент.
Той веднага бил арестуван в Лондон. Разпитът му се провел в централата на МИ-6. Още в първия ден бил обвинен в шпионаж. Вечерта Джордж бил освободен, за да се срещне с майка си, а след отново задържан, като разпитите водел лично Дик Уайт, главен изпълнителен директор на MI-6.
Съд и лишаване от свобода
Блейк признал, че работи за разузнаването на СССР. Казал, че го правил не под натиска на изнудване, заплахи или изтезания, а по идеологически причини. Бил изпратен на съд в Скотланд Ярд, а през май 1961 г. бил осъден на 42 години затвор.
В затвора той срещнал Патрик Потъл и Майкъл Рандъл, членове на Движението за мир и ядрено оръжие, вдъхновени от английския философ Бертранд Ръсел. Те излежаваби 18 месеца затвор за протести срещу американска военна база в Англия.
Подготовка за бягство
Те изпитвали съчувствие към Блейк и смятали, че 42 години лишаване от свобода е нечовешко наказание. През 1963 г., няколко дни преди освобождаването им, те му обещали, че ще му помогнат, ако реши да избяга.
Основна роля в планираното бягство изиграл млад ирландец - Шон Бърк, който бил член на литературна група в затвора. Той излежавал 8- годишна присъда за бомба срещу полицай, който Шон вярвал, че го е обидил. Бомбата избухна в кухнята на полицая, но той оживял. Блейк се сдружил с ирландеца, който бил авантюристичен, смел, интелигентен и чакал освобождаването си.
Бягството на Блейк
Когато Бърк излязъл на свобода, веднага се свързал с Потъл и Рандъл и заедно планирали бягството на Блейк. Намерили парите, необходими за операцията. Бърк купил радио и да го прехвърлил в затвора на Блейк чрез доверен човек. По това време нито администрацията, нито полицията в затвора не били оборудвани с подобно, затова Джордж поддържал относително сигурна и постоянна връзка с приятелите си. Бърк организирал бягството на Блейк от затвора, използвайки стълба от въжета и игли за плетене, а Потъл и Рандъл му осигурили една безопасна къща, където да се крие, а след 2 месеца го отвели в Хамбург в туристически ван, в който пътували жената и двама малки синове на Рандъл. Оттам съвестките агенти го транспортирали до Москва.
Интересното е, че апартаментът, в който се криел Блейк, бил недалече от затвора. Агентите търсели Джордж под дърво и камък, но никой не допускал, че той се крие близо до стените на затвора. Последната нощ, преди да отпътува, Блейк дори поставил букет от хризантеми на прага на затвора в памет на собственото си освобождаване.
Книгата и съдбата на Шон Бърк
През 1970 г. Шон Бърк публикувал книга, в която представил своя версия на събитията. Той само леко променил имената на Пот и Рандъл. Британските власти веднага разбрали кои са съучастниците, но решили да не ги арестуват, тъй като за агентите било по-изгодно хората да вярват, че КГБ, а не група аматьори, са организирали това бягство.
Шон Бърк имал слабост към алкохола и умрял няколко години по-късно в Ирландия.
Животът в Москва
За разлика от него, Джордж Блейк станал световно известен. След съдебния процес, целият свят научил за него. Заради бягството му, конспирациите около личността му нараснали. Вече в Съветския съюз, той се развел със съпругата си и започнал нов живот. Официално работил в ИМЕМО като научен сътрудник под името Герие Иванович Бехтер.
Получил от правителството апартамент в Москва и лятна резиденция, както и пенсия на офицер от КГБ. Имал е и ранг на полковник от чуждестранно разузнаване, получил много ордени.
Написал е две автобиографични книги, като за втората - "Прозрачни стени", през 2007 г. получил специалната награда на Службата за външно разузнаване на Руската федерация.
Преди 3 години, на 95-годишния му юбилей, руският президент Путин го определил като човека, който винаги успешно е решавал задачите, които са му възложени.
Последните си години
До смъртта си той живеел в Москва, обичал да кара колело, да чете историческа литература и да слуша класическа музика -Вивалди, Моцарт, Хендел, Бах. До последно бил отдаден комунист. Но всички обвинения на англичани в предатество, отговарял, че никога не е чувствал, че принадлежи към тази страна. Според него разпадането на СССР не означавало, че идеята за комунизма е утопична или лоша. Той си вярвал, че обществото все още не е узряло за нея.
На многобройните въпроси как оцелява един двоен агент в продължение на цял век, той отговаря по един и същ начин:
„Ако нямах вяра, нямаше да оцелея“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
