Социалната структура на Турция не преживява еднообразен процес на промяна, а по-скоро многопластова трансформация, развиваща се с различна скорост
Едночленните домакинства са най-бързо нарастващият тип
Увеличаващото се присъствие на жените в образованието и на пазара на труда се превръща в ключов фактор, оформящ посоката на демографската трансформация, това заяви Ипек Джошкун Армаан, генерален координатор на Института за социално подпомагане пред "Стандарт"
Д-р Армaан, Вие следите отблизо социалната трансформация в работата си. Кои според Вас са най-значимите динамики на промяната в турското общество през последните години?
Турция е една от малкото страни, в които дълбоко вкоренените традиционни ценности и динамиката на бързата модернизация се пресичат върху една и съща социална основа. Това пресичане придава на страната уникално положение не само от гледна точка на наблюдението, но и по отношение на определянето на посоката на обществените промени. Промяната в Турция оформя свой собствен модел, който се развива чрез взаимодействието между местната култура, демографската структура и институционалния капацитет за адаптация.
През последните години турското общество преживява цялостен процес на трансформация в пресечната точка на икономическите, културните и институционалните сфери. Тази трансформация се характеризира с три основни линии:
- демографско забавяне и разнообразяване на структурата на домакинствата,
- дигитализация и реорганизация на всекидневния живот и трудовите практики,
- нови форми на локални различия, породени от нарастващите различия между регионите по отношение на жилищния пазар, образованието и пазара на труда.
Когато тези три оси се разглеждат заедно, се откроява тиха, но дълбоко насочваща реорганизация в основните динамики на турското общество.
На демографско равнище възрастта за създаване на семейство се повишава, формите на домакинствата се разнообразяват, а отговорностите по грижата за близките се оформят в търсене на нов баланс. В някои региони мрежите на взаимопомощ осигуряват силна социална подкрепа, докато в районите, където урбанизацията и миграционните процеси са водещи, на преден план излизат тенденции към индивидуално вземане на решения. Защитната роля на роднинските и кварталните връзки все още създава основа за социална сплотеност в много места. В същото време, например в силно индустриализираните центрове, темпото на производство и ритъмът на градския живот превръщат нуклеарното семейство в основна единица на ежедневието. Тази картина показва, че турското общество се намира в многополюсен преходен процес, при който всеки регион изгражда нов баланс според своя собствен социално-икономически ритъм.
Дигитализацията е един от най-важните фактори, определящи посоката и скоростта на промяната в турското общество. Всекидневната комуникация, производството, ученето и формите на солидарност вече до голяма степен се осъществяват в дигитална среда. Това ускорява достъпа до информация и взаимодействието между хората, но същевременно прави отношенията между тях по-краткотрайни, динамични и многопластови.
За младите поколения пространството, принадлежността и идентичността вече не се определят само от физически граници; дигиталните пространства придават ново значение на тези понятия. Дигиталните платформи създават нови обществени пространства на местно равнище — като в някои случаи укрепват общественото участие, а в други променят формите на взаимодействие. Така дигитализацията се превръща не просто в техническа иновация, а в социална основа, която преустройва начина на комуникация, производство и споделяне в турското общество.
Третата линия — местните различия — е един от най-трайните елементи, определящи дълбоката структура на обществената трансформация. Достъпът до жилища, възможностите за образование, формите на заетост и жизнените стандарти се развиват по силно различни траектории в различните части на страната. Докато в големите градове, където се концентрират производството и икономиката на услугите, разходите за живот нарастват, в средноголемите градове и селските райони мрежите на солидарност остават основа на социалната стабилност. Тези различия пряко влияят на формите на социална устойчивост. В някои региони се засилват иновационният капацитет и предприемаческите динамики, докато в други традиционните връзки запазват своята устойчивост. Получената картина показва, че социалната структура на Турция не преживява еднообразен процес на промяна, а по-скоро многопластова трансформация, развиваща се с различна скорост и оформяна от локални съпротиви.
Един от днешните глобални проблеми е демографската криза. Кои са основните фактори, водещи до спад в раждаемостта и нарастващ брой хора, живеещи сами?
Докато раждаемостта в Турция намалява, общият брой на домакинствата и делът на едночленните домакинства се увеличават. Тази картина показва търсене на нов демографски баланс, оформян от бързата урбанизация, нарастващите разходи за живот, промените в семейните отношения и разпространението на културата на индивидуално планиране. Оси, които определят този процес, са: икономическите и пространствените условия, институционалната структура и системата за грижи, както и културните и психосоциалните динамики.
Освен макроикономическите фактори, възприятието за нуждите и очакванията, свързани с брака и родителството, също определя посоката на този процес. Днес създаването на семейство вече не е само социален етап, а многоизмерна сфера на решения, която изисква съчетание от емоционално, икономическо и времево планиране. В този контекст институционалната структура и системата за грижи се очертават като едни от най-критичните фактори, които или подкрепят, или забавят устойчивостта на раждаемостта. Достъпът до услуги за ранно детско развитие, разпространението на детски и социални центрове и съвместимостта на работното време с грижите за децата пряко влияят както върху жизнените планове на родителите, така и върху решенията им за раждане. Ето защо укрепването на социалните мрежи за подкрепа, разширяването на механизмите за споделяне на грижата и развитието на надеждни местни модели на услуги се открояват като институционални приоритети за запазване на демографското равновесие.
Културното и психосоциалното измерение отразява най-тихия, но и най-дълбок пласт на тази трансформация. В турското общество индивидите се стремят да повишат жизнения си стандарт и да планират бъдещето си във всички аспекти. Удължаването на периода на образование, нарастващото значение на професионалното развитие и ускоряването на градския ритъм отлагат решенията за създаване на семейство за по-късна възраст. Наред с това се променя и разбирането за родителство — днес имането на дете не се възприема просто като продължаване на семейна традиция, а като всеобхватна отговорност, изискваща планиране на всички аспекти – от образованието до социалното развитие на детето. Тази култура на „планирано родителство“ поражда у хората високи очаквания и стремеж към съвършенство, но едновременно с това увеличава тревожността и умората. В резултат решението за дете често се отлага и в много случаи се свежда до избор на едно дете.
Разпространението на тази култура на индивидуално планиране променя не само решенията, свързани с родителството, но и общата насоченост на начина на живот. Особено сред младите поколения стремежът към независим живот, пространствена свобода и лична автономия играе решаваща роля за увеличаването на едночленните домакинства. В момента именно те са най-бързо нарастващият тип домакинства в Турция.
По какви начини ценностите и начинът на живот на по-младите поколения се различават от тези на техните родители?
Ценностният свят на младите поколения в Турция, макар и да показва формални различия спрямо предишните поколения, в своята същност запазва силна линия на приемственост. Поради това наблюдаваните различия следва да се разглеждат не като разрив, а като промяна в житейския ритъм, очакванията и начините на изразяване.
Една от най-определящите сфери в житейското планиране на младите е икономическата и професионалната. Новите поколения дефинират стремежа към стабилност не чрез краткосрочни печалби, а чрез дългосрочно лично развитие, натрупване на умения и опит. Класическите професионални йерархии постепенно отстъпват място на множествени източници на доход и на проектно-базираните форми на труд. По този начин работата се превръща не просто в средство за препитание, а в инструмент за самоосъществяване; икономическите избори вече представляват не само финансова сигурност, но и израз на цялостен житейски стил.
Дигиталната култура и практиките на комуникация променят начина, по който младите поколения взаимодействат социално. Социалните медии се превръщат в мощно пространство както за изграждане на идентичност, така и за достъп до информация. Младите предпочитат хоризонтални мрежи от общности пред йерархичните структури, когато споделят своите идеи. Това не е толкова ценностен конфликт, колкото свидетелство за разнообразяване на комуникационните кодове. Докато личните, „лице в лице“ контакти намаляват, дигиталните среди оформят нова „етика на видимостта и споделянето“. За много млади хора днес чувството за принадлежност вече не е свързано с физическо пространство, а се формира в дигитални мрежи, изградени около интереси, идеи и творчество.
Различията в разбирането за семейство и принадлежност се проявяват в начина, по който младите преосмислят своите социални връзки. Семейството вече не се възприема като единна структура, а се преосмисля чрез понятията за емоционална подкрепа, взаимно уважение и лична свобода. Младите хора държат да изграждат по-равноправен език на комуникация с родителите си, да участват в процеса на вземане на решения и да запазват личното си пространство. Въпреки това, семейната връзка остава силна референтна точка — тази картина не показва разрив, а по-скоро синтез между традиционната привързаност и модерната динамика. Този синтез ни напомня, че трябва да гледаме отвъд оплакванията от социалната промяна и да видим обещаващия потенциал на новото равновесие.
Как дигитализацията и социалните медии предефинират формата на социалните отношения?
В турското общество дигитализацията представлява двупосочна динамика, която пренаписва социалните взаимоотношения. От една страна, тя открива нови канали за комуникация и солидарност, а от друга – създава нови форми на взаимодействие, които променят традиционния ритъм на социалната структура.
Социалните медии не заменят традиционните публични пространства, а по-скоро ги допълват и трансформират. Солидарността между съседи и роднини придобива нова форма чрез WhatsApp групи и дигитални мрежи за взаимопомощ. Тази промяна обаче не се развива с еднаква скорост във всички обществени слоеве. Разликите в дигиталния достъп станаха особено видими по време на пандемията – както в процесите на образование, така и в социализацията. За да се преодолее това неравенство, в цялата страна се предприеха стъпки за подобряване на дигиталната инфраструктура, разширяване на достъпа и повишаване на способността на семействата да се адаптират към дигиталната среда.
Дигиталните платформи се превръщат и в ново пространство за изграждане на принадлежност и идентичност. Младите хора намират възможност да изразят себе си и да получат социално признание в онлайн общности, формирани според интересите им. Тази ситуация обаче води и до промяна в езика на общуване между поколенията в рамките на семейството. Освен това хоризонталните отношения, които се изграждат в дигиталната среда, пренареждат социалните йерархии, като същевременно пораждат нови предизвикателства – като информационно претоварване и разсеяност на вниманието.
Мислите ли, че Турция играе водеща роля в запазването на семейната структура?
Турското общество притежава силно културно наследство, което поставя семейството в центъра на социалната приемственост. Това наследство, въпреки процесите на модернизация и урбанизация, продължава да бъде основната ос на обществената солидарност. Държавните политики, местните мрежи от услуги и гражданските инициативи предприемат различни стъпки в подкрепа на това направление.
Тази визия придоби институционална сила след като президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви първо 2025 г. за „Година на семейството“, а след това разшири тази инициатива в „Десетилетие на семейството“. Тази решителност очерта ясна рамка за държавните институции да действат с фокус върху семейството. Вече защитата на семейството не е само ценностен лозунг, а пряко се свързва с устойчивостта на жизнените условия – като жилище, грижа, заетост и образование.
Така подкрепата за семейната структура преминава от риторично към оперативно равнище, което изисква прилагането на измерими и устойчиви политики. В тази посока вече се предприемат конкретни действия – въвеждат се законови и административни промени. Например, в рамките на Министерството на семейството и социалните услуги е създаден Институт за семейството, който засилва капацитета за разработване на политики. Междувременно Министерството на правосъдието засили усилията си за усъвършенстване на системата за семейно посредничество чрез мултидисциплинарен подход.
Тези примери показват, че различните държавни структури действат решително в рамките на своите компетенции, за да отговорят на влиянието на структурните промени върху семейството и да конкретизират визията за неговото укрепване.
Турското общество в този смисъл се отличава с това, че съчетава традиционна привързаност и институционално учене. В този процес семейството запазва своята роля на основна структура, осигуряваща баланс и приемственост в социалните промени. А поддържането на тази устойчивост се превръща в приоритет на интегрирани политически инициативи, които разбират и обхващат множеството взаимосвързани динамики.
Пандемичният период доведе ли до трайни промени в семейните отношения и социалните връзки?
Пандемията подложи институцията на семейството в Турция на безпрецедентен стрес тест. Превръщането на домовете едновременно в пространства за живот, работа и образование дълбоко разклати вътрешносемейните динамики и създаде двуполюсна социална картина: от едната страна – засилената солидарност, породена от споделеното пространство и време, а от другата – натрупващата се тежест от грижите и чувството на изтощение, особено сред родителите.
В този период дигиталните инструменти се превърнаха в основна платформа за семейно взаимодействие. Но дигиталните практики не се развиха еднакво във всички семейства. Начинът, по който родителите използваха технологиите, оказа пряко влияние върху участието на децата в онлайн обучението и върху вътрешносемейната координация. Тези различия породиха нова форма на неравенство – както в ученето, така и в комуникацията.
Enstitü Sosyal разработи програми за семейно развитие и дигитална осведоменост, целящи да повишат способността на семействата да се адаптират към дигиталната среда.
Натрупаният опит не се отнася единствено до домакинствата, но и до държавните институции, които също преминаха през процес на учене. Новите дигитални практики показаха необходимостта услугите да бъдат преработени с по-голяма гъвкавост. В тази насока модели като гъвкави часове в микро-детски градини, консултантски услуги, базирани на квартално ниво, и хибридни системи между онлайн срещи и теренни посещения се открояват като ефективни структури, предлагащи достъпна подкрепа и възможности за непрекъснато учене на семействата.
Разпространението на подобни иновации позволява преход от временни решения към устойчив институционален капацитет и представлява стратегически праг за дългосрочната устойчивост на социалната политика.
Как нарастващата роля на жените в образованието и бизнеса влияе върху демографските тенденции?
Увеличаващото се присъствие на жените в образованието и на пазара на труда в Турция се превръща в ключов фактор, оформящ посоката на демографската трансформация. Този ефект не произтича единствено от участието им в работната сила, а е свързан с промените в нагласите към семейството, брака и децата, които вървят ръка за ръка с образованието.
Намаляващата разлика в раждаемостта между работещи и неработещи жени показва, че трансформацията надхвърля поведенческите граници и се развива в посока на ценностна и възприятелна промяна. Придобитите чрез образованието умения за планиране променят начина, по който жените вземат решения, свързани с родителството.
Все пак тази трансформация не се ограничава само до жените. В уравнението участват и мъжете, както и междупоколенческите различия и други социално-икономически фактори, които влияят върху темпа на раждаемост. Поради това изграждането на споделена култура на осъзнатост и сътрудничество между публичния сектор, частния сектор и гражданското общество се превърна в един от основните приоритети на социалната политика.
Този подход стои и в основата на предстоящия за публикуване „Доклад за демографската трансформация в Турция“, изготвен от Enstitü Sosyal. Изследването, проведено чрез 10 408 анкети и 80 задълбочени интервюта, анализира опита на мъже и жени, междупоколенческите преходи и влиянието на образованието, за да разкрие уникалните демографски динамики на Турция.
С това изследване институтът цели да надхвърли класическата западноцентристка теза „жените работят, затова раждаемостта намалява“ и да изведе на преден план вътрешния модел на социална трансформация, характерен за турското общество.
В рамките на тази визия Enstitü Sosyal продължава теренните си програми, насочени към укрепване на услугите за грижа, както и към разработване на нови политики, включващи мъжете и различните поколения. Така демографската трансформация не се разглежда като проста тенденция на спад, а като многопластов, многоакторен процес на социално преструктуриране, уникален за Турция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
