Енергийният шок, ракетните удари и глобалната икономика се преплитат в конфликт без ясен край
Цената на петрола постепенно се превърна в едно от централните измерения на конфликта между Съединените щати, Израел и Иран. Военните действия вече не се ограничават само до фронтовата линия, а започват да оказват силно въздействие върху глобалната икономика, енергийните пазари и ежедневието на милиони хора. В сърцевината на този сблъсък стои не просто въпросът за военна мощ, а за издръжливост - коя страна ще понесе по-дълго икономическото и политическото напрежение.
Сблъсък на издръжливост в глобален мащаб
Въпреки множеството пластове и последици, войната с Иран може да бъде сведена до една основна дилема въпрос - кой разполага с по-голям ресурс да издържи натиска във времето.
Рязкото покачване на цените на петрола очертава ясно какво може да се окаже най-силното средство в ръцете на Техеран и същевременно най-чувствителната точка на Вашингтон - способността да бъде разклатена световната икономика. Увеличението на цените на горивата предизвика напрежение сред потребителите, разтърси финансовите пазари и доведе до сериозни затруднения в международния транспорт и логистика.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда напълно съзнава този риск. При достигане на ценови равнища около 120 долара за барел, най-високи от години, той намекна, че конфликтът ще има ограничена продължителност. Подобни сигнали временно успокоиха пазарите и доведоха до понижение на цените към около 90 долара. Почти едновременно с това обаче Тръмп даде ясно да се разбере, че военните действия и натискът върху Иран няма да бъдат прекратени.
Иран от своя страна е подложен на постоянни въздушни удари от страна на САЩ и Израел, срещу които не разполага с ефективна защита. Въпреки това държавата запазва управлението си, като властта премина от ликвидирания в началото на конфликта върховен лидер към неговия син. Макар военният потенциал да е сериозно отслабен, страната продължава да нанася удари с ракети и дронове в региона.
Обществото в Иран остава в състояние на напрежение. Само месеци преди войната страната беше разтърсена от масови протести срещу режима, но при настоящите условия на бомбардировки населението се фокусира върху собственото си оцеляване. Силите за сигурност са постоянно по улиците, за да предотвратят нови вълни на недоволство.
В същото време натискът се разпространява и върху съюзниците на САЩ. Държавите от Персийския залив, макар да не участват пряко във военните действия, са подложени на повтарящи се ирански атаки срещу енергийни обекти, градска инфраструктура и стратегически ресурси. Израел, въпреки че нанася значителни щети върху иранската военна машина, продължава да бъде обект на ракетни удари, които засягат градските му центрове. Честите въздушни тревоги нарушават ежедневието, затварят училища и предприятия и създават постоянна атмосфера на несигурност.
Перспективи за край все още липсват
Към този момент не се очертава бързо разрешение на конфликта. Това личи както от динамиката на бойните действия, така и от политическите послания на двете страни. Враждебността между САЩ и Иран има дълбоки исторически корени, които датират още от Ислямската революция през 1979 г. и последвалата криза със заложниците.
„Вече сме спечелили в много отношения, но не сме спечелили достатъчно“, заяви Тръмп в едно от множеството свои послания. „Продължаваме напред, по-решени от всякога да постигнем окончателна победа, която да сложи край на тази дългогодишна заплаха“, категоричен бе той.
Отговорът от Техеран звучи почти огледално. Представителят на външното министерство Казем Гарибабади подчерта, че страната е отхвърлила предложения за прекратяване на огъня, отправени от редица международни посредници. „В момента ние държим инициативата“, заяви той. „Достатъчно е да погледнете състоянието на световната икономика и енергийните пазари“, обясни служителят. По думите му именно Иран ще определи условията и момента на края на конфликта.
Анализатори посочват, че дори при интензивни военни действия вероятността за бърз край намалява, тъй като и двете страни продължават да преследват максималистични цели. Част от оценките сочат, че конфликтът може да продължи седмици или дори месеци, особено ако икономическият натиск не доведе до политическо решение.
В същото време липсата на ясен дипломатически изход и разширяването на бойните действия в региона допълнително усложняват възможността за примирие. Експерти предупреждават, че без ясно определен изход от конфликта той може да се проточи, като всяка от страните се стреми да подобри позициите си преди евентуални преговори.
Подходът на Вашингтон - военен натиск и икономически баланс
Стратегията на Съединените щати в този конфликт се развива в две основни направления - военен натиск и управление на икономическите последици. Вашингтон се стреми да отслаби ключовите способности на Иран чрез удари по военна инфраструктура, ракетни системи и елементи от ядрената програма.
Паралелно с това се правят усилия за ограничаване на въздействието върху енергийните пазари. Контролът върху Ормузкия проток се превръща в ключов елемент, като американските действия са насочени към предотвратяване на пълно прекъсване на корабоплаването. Обсъжда се и възможността за военен ескорт на танкери, макар това да остава трудно реализируемо.
Друг важен аспект е стабилизирането на цените. Администрацията търси начини да увеличи глобалното предлагане на петрол, включително чрез промени в санкционната политика спрямо други държави производители, за да ограничи инфлационния натиск.
Целите на САЩ обаче остават донякъде неясни. В различни моменти се говори както за възможна смяна на режима в Иран, така и за по-ограничена задача, като намаляване на заплахата, която страната представлява. Тази гъвкавост позволява адаптиране на стратегията според развитието на ситуацията и икономическите ефекти.
Тактиката на Техеран - натиск чрез енергийния сектор
Иран отдавна предупреждаваше, че при военен удар ще отговори чрез атаки върху енергийната инфраструктура в региона. За разлика от богатите държави в Персийския залив, чиято икономика се базира на износа на петрол и газ, Техеран е силно ограничен от санкции.
В момента тази стратегия се прилага на практика. Иран използва ракети и дронове, за да нанася удари по ключови енергийни обекти. Катар беше принуден да прекрати производството на природен газ, а Бахрейн съобщи, че не може да изпълнява договорните си задължения. Засегнати са и други производители, което нарушава доставките към Азия и особено към Китай.
Трафикът през Ормузкия проток практически е спрян. През този тесен морски коридор преминава значителна част от световната търговия с енергийни ресурси и торове. Дори без пълно блокиране, атаките срещу кораби доведоха до спиране на танкерния трафик. САЩ обсъжда варианти за възстановяване на корабоплаването, но засега без конкретен резултат.
Тръмп предупреди, че при пълно спиране на петролните доставки през протока Иран „ще бъде ударен двадесет пъти по-силно, отколкото досега“. В публикация в Трут соушъл той използва изрази като „смърт, огън и ярост“, макар да подчерта, че се надява подобно развитие да бъде избегнато.
Отговорът на Иран беше категоричен. Революционната гвардия заяви, че няма да позволи „нито един литър петрол“ да напусне Персийския залив.
Как се измерва успехът
За ръководството на Иран победата означава преди всичко едно - оцеляване на режима, независимо от цената. Запазването на властта остава водещ приоритет, дори при сериозни икономически и военни щети.
Американската позиция е по-сложна. Доналд Тръмп на моменти говори за смяна на режима, а в други случаи акцентира върху ограничаването на заплахата. Това дава възможност за различни интерпретации на понятието „победа“, особено ако икономическият натиск върху САЩ се увеличи.
Дори при спиране на конфликта обаче остават сериозни въпроси. Един от тях е новото ръководство на Иран. След смъртта на Али Хаменей неговият син Моджтаба зае позицията на върховен лидер и получи титлата аятолах. Той е възприеман като още по-твърдолинеен и има тесни връзки с Революционната гвардия. Израел вече го е посочил като потенциална цел, а Тръмп намекна, че би предпочел друг човек начело на страната.
Следващ ключов проблем остава ядрената програма. Иран продължава да разполага със значителни количества високообогатен уран, които могат сравнително бързо да бъдат доведени до нива, подходящи за създаване на оръжие.
Американските удари по ядрени обекти вероятно са затрупали част от тези запаси, но достъпът до тях остава извън обсега на международните инспектори. Съществува риск новият лидер да промени досегашната позиция и да разреши използването на този материал за създаване на ядрено оръжие - сценарий, който САЩ и Израел се стремят да предотвратят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
