Вторник,

Макрон бяга от капаните, за да надскочи Меркел

От: Стандарт -
909
Макрон бяга от капаните, за да надскочи Меркел
A
A
A
  • 2:0 срещу стария съперник Марин Льо Пен
  • Опита без успех да укроти порива на Кремъл

 

Вотът приключи, бюлетините са преброени, резултатите са обявени, новият-стар президент на Франция се казва Еманюел Макрон.

На втория тур на изборите той победи Марин Льо Пен и с това докара резултата между тях на 2:0, ако използваме спортна формулировка. Войната в Украйна изигра много голяма роля в тези избори. Франция се оказа предпазлив и мислещ стратегически играч, а това стана благодарение на тежките усилия на Макрон, който с риск да се унизи се постара да укроти порива на Кремъл. Френският държавен глава влезе в ролята на първи дипломат, въздържа се от обидни квалификации и сравнения по отношение на Владимир Путин. След Брекзит Франция стана втора по икономика и първа по въоръжени сили в Европа. Тя е ядрената сила на континента. Това, че получи втори мандат, дава на Макрон шанса да утвърди водещата позиция на Франция и да влияе на външната политика на Европейския съюз. Има ли обаче Макрон силите и характера да победи ретроградните сили, да изведе Европа на правилния път и да се превърне в един от водачите на свободния свят?

  • Историята и Макрон

Ветераните политолози си спомнят интересна случка от историята. Веднъж попитали Уинстън Чърчил дали генерал Шарл де Гол е голям лидер. "Себелюбив, арогантен, смята, че светът се върти около него. Наистина е голям", отговорил Чърчил. Погледнато през призмата на 21 век това важи за Еманюел Макрон. Без съмнение е егоист и проявява арогантност, а и очевидно се опиянява от блясъка и величието си. Първият му мандат беше осеян с излишни демонстрации на мъжество, както и с провали, в резултат от желанието му да се покаже именно като голям лидер.

През 2020 г., след големия взрив разрушил половин Бейрут, Макрон посети Ливан и като истински монарх раздаде политическо правосъдие на ошашавените власти. Ливанците дори поискаха страната им отново да стане протекторат на Франция, както е било между двете световни войни. От това не излезе нищо. В Друг случай, ръкувайки се с публика, той направи забележка на френски ученик, че се е осмелил да го поздрави с "Как си, Маню?", вместо уважително да го нарече "г-н президент". И все пак всички тези моменти дават цвят на президентстването му в свят на скучни популистки лидери с ограничени амбиции.

Макрон е възприел за своя едва ли не месианска цел да помогне за въздигането на една независима Европа, в която Франция да стане водещ фактор и да възвърне своето величие. Никоя криза на континента, да не говорим за войната в Украйна, не минава без опитите на Макрон да се придържа твърдо към своя дневен ред, независимо колко абсурдно изглежда понякога отстрани. След няколко широко прокламирани и кой знае още колко тайни разговори по телефона с Владимир Путин, усилията му да успокои страстите в Москва се оказаха напразни. Надеждата на Макрон бе и вероятно все още е Европа да установи свой собствен диалог с Русия, независим от отношенията САЩ-Русия и НАТО-Русия.

  • Слонът в стъкларския магазин

В първия си мандат Макрон се впусна в множество неуспешни опити да постави Франция в сърцето на глобалната сигурност. Неговите антиислямистки операции в африканската държава Мали завършиха с това, че Мали поиска френските сили да напуснат страната. И ако този случай остана почти незабелязан, то изказването му, че НАТО е "в мозъчна смърт", предизвика огромно възмущение. Плановете за създаване на въоръжени сили на ЕС също не постигат никакъв напредък. Германия се колебае, Швеция и Финландия са почти готови да влязат в НАТО, няма как нещата да изглеждат по-зле за френския президент. Разумното в момента сякаш е Макрон да работи в тясно сътрудничество с Алианса. Трябва и да признае, че НАТО е най-важен за европейската сигурност, независимо от понякога охладняващите отношения по оста Париж-Брюксел (разбирай Париж-Вашингтон).

Разочароващо е, че първия му мандат премина при натрапваща се липса на реални постижения. Въпреки грандиозните си планове да съживи Европейския съюз, Макрон не успя да влезе под кожата на Ангела Меркел и други лидери, които наложиха своите визии за ЕС. Независимо от обещаните промени, които трябваше да динамизират Франция и да я направят по-привлекателна за инвестиции, Макрон беше принуден да изостави част от програмата си за реформи. Общественият гняв в неговата родина не е нещо за пренебрегване, а бунтът на "жълтите жилетки" го показа. В крайна сметка Макрон се превърна в разделяща фигура във Франция, мразен от повечето от хората, дори в сравнение с непопулярните бивши президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд.

  • Големите лидери не са това, което са

Как тогава Еманюел Макрон може да се вмести в представата за голям лидер, независимо дали е в унисон с думите на Чърчил за генерал де Гол? Част от проблема с оценката на съвременните лидери като Макрон е, че сме склонни да ги сравняваме не с други хора от реалния живот, а с опростени митове. Не виждаме, че де Гол е бил арогантен абсолютен монарх на уж демократична Франция, а го обявяваме за проницателен и героичен водач. Маргарет Тачър е още по-крещящ пример, като наследник на вече споменатия Чърчил.

Светът я нарича "желязната лейди" и я величае за това, че се е борила успешно с комунистите в Кремъл, с бюрократите в Брюксел, с фашистите в Аржентина и с левите на домашна почва. В сравнение с нея, казват политолози, днешните лидери са бавни и нерешителни, плашат се да заемат твърди и решителни позиции, и се крият зад лозунги и популизъм. Внимателните наблюдатели обаче знаят, че точно такава е била и Тачър. Тя е изпитвала върху себе си дълбокото обществено неодобрение, което Макрон изпита в рамките на първия си мандат като държавен глава на Франция.

  • Макрон е прав и на успешен път

Ако сравним Макрон с политическите гиганти от миналото, в неговата или в други страни, ще видим, че той не е никак малък като лидер. Успешно, макар и само отчасти, успя да реформира икономиката на Франция, като намали безработицата и направи страната по-привлекателна за чуждестранните инвеститори. След края на ерата "Меркел" в Европа и при сегашния нерешителен и откровено слаб канцлер Олаф Шолц, Макрон се очертава като най-първостепенния лидер в Европа, не безспорен, но достатъчно енергичен и амбициозен, за да печели битки.

Но най-важното е, че Макрон е прав. Време е Европа да се възправи, да стегне редиците и да се отърси от сегашната си второразрядна роля в света, доминиран от Съединените щати. Евросъюзът е един от най-развитите в икономически и културен план териториални субекти на планетата. ЕС трябва да накара света да го приема насериозно, а не да зависи от чужди военни, валути и технологии, и да се огъва под натиска на лидери, чиито интереси се диктуват от техния собствен електорат.

В момента Европа е хем жива, хем мъртва, като котката от прословутия мисловен експеримент на физика Ервин Шрьодингер. Европейският съюз е икономически блок с все още неизползвани, но големи възможности да влияе върху световната политика. Това, което му липсва е повече смелост, а което му пречи, е срамежливостта, с която подхожда към проблемите - вътре и извън общността.

Евросъюзът има достатъчно политическа воля да оцелее, в каквато и криза на своето съществуване да изпадне, но все не може да се опълчи на предизвикателствата, за да не допуска изобщо да изпада в такива кризи. Единната европейска валута, споделянето на икономическите трудности, външната политика и процесът на вземане на решения очевидно имат своите недостатъци. В същото време не се забелязва и желание у лидерите на държавите-членки да се преборят с негативите. А Макрон е прав да настоява точно за това!

  • Водачът не трябва да се проваля

Едва в началото на втория му мандат, разбира се, е твърде рано да се прецени дали президентът ще бъде успешен или ще се провали в решимостта си да реформира Франция и да съживи Европейския съюз. Възможно е да постигне едното, а да не успее с другото, а може да се провали и в двете. Врачките и те не се наемат да предскажат несигурното му бъдеще.

  • Но пък важното е то да е героично

Много са капаните, в които може да попадне Еманюел Макрон в следващите пет години. Но и много по-големи и исторически по-важни от него личности също приключват политическата си кариера със сгромолясване. В това число и Тачър, и де Гол. Макрон има шансове в своята динамична епоха да се превърне в определяща за Европа личност, засенчвайки дори Ангела Меркел, чиито постижения са не само оспорени, но буквало се сриват пред очите ни. Макрон е егоист, арогантен и смята себе си за център на света. Има всички шансове да стане голям лидер.


Всички новини от категория Свят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички