Мадрид. Adios, fiesta! Това крещят от няколко дни в центъра на Мадрид над 50 000 испанци. Причината е в голямата ножица, която властите отвориха заради кризата. Под ножа попаднаха помощите, детските надбавки, допълнителните заплати, бонусите и всички добавки, които караха испанците да правят най-добрите фиести в света. От близо месец икономиите в страната на Хуан Карлос са огромни.
Първия удар испанците изживяха с повишението на цените на градския транспорт. Стикерът за 10 пътувания, който важи за всички видове транспорт, скочи от 9,30 на 12 евро. Промяната предизвика голям гняв у местните, които използват предимно метрото и автобусите в големите градове. Много рядко хората в столицата ходят на работа с автомобилите си, тъй като метрото стига дори предградията на Мадрид. "Повишението на цените лиши семейството ни от съботните разходки в парка "Европа", разказва Мария Сервантес. Повишението бърка с още 50 евро на месец в семейния й бюджет.
След по-скъпия транспорт преди седмица испанците дочакаха още един удар - орязването на допълнителните две годишни заплати. Всички чиновници, както и служителите в частния сектор, всяка година досега вземаха 14 заплати. Освен редовните си месечни възнаграждения те получават бонуси през август и декември. "Откакто работя, винаги съм вземала 14 заплати. С лятната премия ходим на море, а със зимната - на ски в Алпите", допълва Мария Сервантес. Тя работи като консултант във фирма за строителство. Месечната й заплата е 300 евро. С нея и средствата, които изкарва мъжът й, успяват засега да покрият разходите си по ипотеката на новото жилище, домакинството и образованието на двете им деца.
Много по-тежък е животът на 50-годишната Татяна. Испанката е била жертва на съкращенията в Мадрид. От 3 месеца е регистрирана на борсата по труда, но предложение оттам няма. В момента Татяна получава 95% от заплатата си като обезщетение. Според правилата в Испания за всяка година работа съкратеният има право на 4 месеца помощи от държавата. Татяна, която от 10 години не е спирала да работи, трябва да получава пари 40 месеца. От година обаче е въведен таван и месеците, през които се вземат помощи, не може да надвишават 24. Освен това сумата на всеки 3 месеца намалява с 10%. Сега Татяна се притеснява дали ще успее да намери работа по специалността, преди да изтече срокът й за получаване на помощи. Още по-голям проблем е ипотеката на жилището им, която в момента само мъжът й изплаща. Той работи във фирма за монтаж на мебели и взема по 1500 евро на месец. Двете им деца току-що са завършили училище, но също са без работа. А цените в магазините се повишават толкова бързо, колкото помощите падат. "ДДС за основните стоки ще бъде повишено от 18 на 21% в понеделник. Но цените на млякото, захарта, брашното, картофите и месото вече са други", твърди Татяна. Семейството й твърди, че кризата се отразява най-вече на психиката на испанците, които иначе се славят като един от най-веселите народи. "Тук всяка вечер през лятото можете да видите хиляди хора, които пеят пред бара, хванали в ръка чаша с вино и много лед. Сега най-известните заведения в Мадрид на прословутия площад "Плаца Майор" стоят празни. Там никой не сяда, защото вече не може да си позволи да пие кафе от 5 евро и бира от 10", разказва още Татяна. Тя твърди, че от седмица площадът се пълни само с протестиращи срещу орязването на парите испанци.
"Кризата в Испания в момента засяга най-тежко чужденците", казва собственикът на магазин в центъра на Мадрид Хорхе. Той признава, че е уволнил двама гърци, за да спаси от глад испанско семейство. Жената от години била съседка на Хорхе, работела в магазин за хранителни стоки. Съкратили я, защото не се съгласила да работи на 8 часа, тъй като има малко дете. "Аз имам магазин за цигари и шоколад. Цигари вече никой не купува, но шоколад хората още ядат. Работниците ми бяха двама гърци, но ги съкратих и взех Серванта, която няма как да се изхранва", разказва Хорхе.
Българите в Испания също започват да усещат кризата на гърба си. 38-годишният Христо Иванов живее в Мадрид от 12 години. Там среща българка, за която се жени. Година по-късно им се ражда дете. Тримата живеят под наем, тъй като все още не са готови да купят жилище, което да изплащат дълги години. Преди седмица обаче животът им се обръща на 180 градуса, тъй като Христо получава писмо от работодателя си, че заплатата му ще бъде намалена от 2000 на 1500 евро. Освен това Христо остава и без допълнителните пари, които му се полагат, когато ходи на работа в събота и неделя. Спрени са и бонусите му за допълнително навъртени с камиона километри. Семейството вече няма възможност да покрива наема си, камо ли да плаща и разходите за ток, вода, газ и училище на сина. Затова семейството се надява с последната заплата на Христо да си купи билети за България, където да се опитат да започнат живота си отначало.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
