Събота,

Краят на ерата „Команданте“

От: стандарт -
Краят на ерата „Команданте“
A
A
A

 

Краят на ерата „Команданте“ в Куба дойде днес, когато 89-годишният Раул Кастро подава оставка като върховен лидер на управляващата Комунистическа партия по време на конгреса й. Един очакван и добре премислен ход на по-малкия от двамата братя от една фамилия, която стана знакова в световната политика през последните 70 години.

Макар да не носи харизмата на покойния Фидел, Команданте Раул пое кормилото на държавата през 2006 г., когато брат му се разболя тежко и трябваше да отстъпи крачка назад. И както винаги, Раул, тих и сдържан по характер, свърши чудесно работата, за която бе издигнат начело на партията и държавата. Добре научили уроците в йезуитския колеж, където са възпитани, братята Кастро начертаха една линия на може би невидим, но важен преход в родината си, станала известна като Острова на свободата. Раул съчетаваше двата поста на върха- на държавата и на партията, десет  години  – от 2008 до 2018 г., когато за първи път се даде сигнал, че идва новото поколение кубински политици – онези, които не са били „Команданте“ по време на Революцията, даже не са били родени тогава, но в тях е бъдещето на 9  милиона души, които продължават да живеят изолирани заради американското ембарго.

И без драми днес остарелият Команданте слиза и от партийния връх, където президентът Мигел Диас Канел, на 60 години, държавен лидер от 2018 г., ще се възкачи. За да се репродуцира отново моделът на сливане на партия и държава в едни и същи ръце на един ръководител. Докога този модел ще бъде работещ, времето ще покаже. Сигурното е, че  проблемите пред Куба стават все по-сериозни, а  пандемията и липсата на промяна в политиката на САЩ не спомагат за подобряване на ситуацията, пише в коментар Антени.

Какво свърши Раул

Когато на 31 юли 2006 г. Фидел Кастро временно делегира президентството на брат си Раул поради тежко заболяване, кубинците не можеха да ползват мобилен интернет, кабелният беше екзотика, поради невъзможността към острова да се изгради оптична система без преминаване през териториалните води на САЩ. Покупко-продажбата на имоти бе забранена, пътуването в чужбина без разрешение – невъзможно. Това  бе ерата на Джордж Буш в Белия дом и отношенията с Хавана бяха на кота нула. Никой не би казал, че десетилетие по-късно Раул ще посрещне на кубинска земя американският президент Барак Обама.

Съзнавайки, че харизмата на брат му и начинът му на упражняване на власт са неподражаеми, Раул определи Комунистическата партия като „единственият достоен наследник на Фидел“ и насърчи колегиалният начин на управление, прекратявайки персонализма и засилвайки значението на отделните институции,  отбелязва „Ел  Паис“. Под негово ръководство Куба  постепенно се промени – гражданите вече имат мобилни телефони, даже и мобилен интернет, социалните мрежи навлязоха в живота  на младите кубинци, както се случва навсякъде по света, собствениците вече могат да продават къщите и колите си и малко по малко използването на интернет се разпространява, в допълнение към премахването на разрешението за излизане от страната. На острова още през 2008 г.  старите „камейос“ – огромни автобуси, свързани от три-четири споени архивни съветски рейсове, бяха заменени от модерни китайски автобуси с климатик. А такситата вече бяха не само кадилаци от 50-те години на миналия век, а съвременни азиатски марки автомобили.

Дискретно,   Раул демонтира модела на държавните субсидии, надутата работна сила и икономическата помощ за нерентабилни компании. Така се стигна до невижданото положение в държавния сектор да има над милион работни места. Той избра да развие частния сектор като начин да помогне на страната да се измъкне от кризата и да абсорбира цялата излишна работна сила, без да  се отказва от социализма като идеология и обща философия на управлението. Успешно експериментира с така наречената „система за самоуправление на бизнеса“ в рамките на армията, формула, която дава по-големи стимули на работниците и повече автономност на управлението на компании, търсещи по-голяма икономическа ефективност.

Фидел  въведе още през  90-те години на ХХ век формулата на едноличните търговци  като самонаети лица, но го направи с нежелание, принуден от огромната криза и я ограничаваше при всяка възможност. При Раул през 2008 г. в Куба вече имаше около 150 000 самонаети работници, а днес са над 600 000 или  13% от работната сила. Задачата, която оставя на  наследника си, е формирането на земеделски кооперации.

Както и серия от спешни икономически реформи, които трябва да задържат младите и да ги задоволят, коментират пред радио РФИ от Института за изследвания на Латинска Америка.

Трудностите

Трудностите остават  същите – американското ембарго, утежняването на рестрикциите от ерата Тръмп, заменила затоплянето на отношенията по времето на Обама; липсата на сигнали от страна на администрацията на Байдън, че нещата ще се променят за острова, който разчита основно на вноса, за да съществува. Глътката въздух, дошла в икономиката по времето на Уго Чавес начело на Венецуела, си отиде заедно с него.   През 2017 г.  40 на сто от външната търговия на Куба е била с Венецуела, през 2020 – едва 17 на сто. Ходовете, които могат да пооправят нещата, са преориентирането към Китай и към Испания – най-старият и традиционен партньор на острова, независимо от политическите сътресения в двете страни през последните 150 години.

Ковид удари Куба така, както не се бе случвало от края на СССР преди повече от 30 години. Туризмът и износът спряха, 11 на сто се сви икономиката през миналата година. Въпреки това страната разработва свои ваксини на базата на силно развитата си  генна медицина и има план да ваксинира населението до края на тази година.

С Раул Кастро от ръководството на Комунистическата партия си отиват и последните останали „Команданте“ – бойни другари на Фидел от партизанските години в Сиера Маестра. Всички са на около 90 години и отстъпват. Дали поколението, което ще ги наследи, и то не в първа младост, възпитано в номенклатурната епоха, а не с идеалите на  бащите и дядовците си, ще успее да премине към нова скорост в партията и държавата? Раул разчита на това. Едно обаче е сигурно – историята оправда* братята Кастро, превърнали Острова на свободата в уникално явление в света – устойчив дразнител на американския глобален модел точно под носа на чичо Сам.

*„Историята ще ме оправдае“ е програмна реч на Фидел Кастро, адвокат по професия,  от 1953 г., която той държи в  своя защита преди победата на революцията през 1959 г.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички