Вторник,

4 причини да не сме фенове на хърватите

От: Светлана Владимирова -
4 причини да не сме фенове на хърватите
A
A
A
  • Докато балканският обръч се стяга около София, Загреб разширява влиянието си
  • Ние се пъчим, те се снишават, горим мостове, а не ги градим

Лятото на 2013 година и за българи, и за хървати започна с пълни площади. В София - хората бяха гневни, защото смятаха, че кабинетът на Орешарски ни отдалечава от Европа. Наопаки, в Загреб ликуваха, защото тогавашният им кабинет ги вкара в Европейския съюз.Днес, 8 години по-късно, ние се завръщаме на площадите, а Загреб все по-удобно се настанява на балканската сцена. Смело крачи и в геополитическата игра.  Бяха времена, когато Хърватия беше кошмарът на шофьорите. Държавата, през която всеки гледаше да мине транзитно, за да не пълни резервоара с второкласен бензин и да не преспи в задушните хотели от соц време.

Загреб вече е напълно преобразен, Дубровник конкурира италианските курорти, а

попътният вятър на хърватската лодка не спира

Влязоха в чакалнята за еврозоната, даже изпълниха преди нас условията. Заеха мястото ни на европейски защитник за Западните Балкани, дори се превърнаха в най-злостния ни опонент.   Построиха си мечтания мост, който им свърза крайбрежието. И то без да се притесняват, че кредитът е европейски, а изпълнителят - китайски. Наместиха се без много шум в съвета на Световната туристическа организация. А преди дни стана ясно, че откраднаха и още наша мечта - паднаха визите им за Америка. Отгоре на всичко стана ясно, че докато чакали благата вест от Вашингтон, купили френски изтребители и увеличили три пъти стокообмена си с Русия.Добре, че беше разочароващото им представяне на ЕВРО 2020, за да им напомни, че славното време на хърватските крале, управлявали Европа, е било преди 11 века. А изненадващият избор на Кандидата на ляво-зелена коалиция "Ние можем" Томислав Томашевич за кмет на Загреб беше

първият сериозен удар срещу управляващите консерватори

в страната и сериозен знак, че хората са уморени от традиционните партии, доминиращи на политическата сцена.Въпреки че за последните 8 години хърватите не сбъднаха европейската си мечта, не получиха пълноводния поток от средства, не решиха дълговите си проблеми, горчивата истина е, че  и в класацията на инвеститорите, и в тази на доходите те са вече преди нас. Как се случи така, че стигнахме абсурдния до скоро въпрос - кога ще ги стигнем хърватите?

1. Ние се пъчим, те се снишават

Присъединяването на Хърватия към ЕС не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Нямаше ги безкрайните условия, нито вечните ултиматуми. При приемането на България и Румъния цяла Европа се вторачи в разширяването. Хърватия уцели кризата и набъбнали проблеми на общността.Затова и кандидатите за членство от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския пример: няколко необходими реформи, още няколко добре звучащи закона. И, разбира се, безброй добре звучащи обещания.Влизайки в ЕС, хърватите се снишиха и оставиха, за разлика от нас, вкъщи вътрешните си дрязги. Не се набиваха на брюкселското око, стояха в периферията и подреждаха внимателно картите си.

2. Докато ние горим мостове, те ги градят  

Огромен мост над Адриатическо море, финансиран от Европейския съюз и построен от китайска компания, свързва преди седмица части на хърватското крайбрежие, които бяха разделени от малка територия на Босна и Херцеговина.Народни таньори и певци обсадиха входовете на Пелешацкия мост, докато премиерът Андрей Пленкович го представяше като  "впечатляващо стратегическо постижение на хърватския народ, което изпълнява дългогодишната им мечта за свързване на Адриатическото крайбрежие".Докато Косово негодуваше, той обяви, че "това е огромно събитие както за народ, така и за нашите приятели в Босна и Херцеговина".И докато ние, българите, търсим като детективи всеки повод, за да се разделим с шаблона: губим суверенитет, Пленкович нагледно показа как се рушат догми и стени:"Свързахме

това, което наричаме модерен суверенитет

- много ясен проект, с който реализираме стратегическите си интереси, реализиран в момента, в който укрепихме международното си положение и го обогатихме с членството в Европейския съюз".Европейците приближиха Босна и Херцеговина, китайците отчетоха крачка напред в стратегическа Инициатива "Един пояс, един път", а американците надградиха стратегическото партньорство с отпадането на визите.

3. Те нямат изтребители, ние имаме визи

Докато ние спорехме колко печелим и колко губим от сделката с американските изтребители, хърватите се отказаха да взимат от Израел F-16 Barak. Без да се притесняват отхвърлиха офертите и на Швеция, и на САЩ като предпочетоха договор с Франция за 12 изпoлзвaни Rаfаlе F3-R на стойност 999 млн. eвpo."Чpeз зaкyпyвaнeтo нa изтpeбитeлитe Xъpвaтия щe пocтигнe цeлтa нa cтpaнитe члeнки нa HATO дa пoxapчи пoнe 2% oт БBП зa yкpeпвaнe нa cвoя oтбpaнитeлeн кaпaцитeт", похвали се Плeнкoвич.Месец по-късно имаше още по голям повод за радост.  "Днес номинирах Хърватия за присъединяване към програмата за отмяна на визите. Тази стъпка към безвизово пътуване признава огромния напредък на Хърватия в постигането на строгите стандарти за страните- участнички в програмата. Очакваме още по-силни отношения между САЩ и Хърватия", написа американският държавен секретар Антъни Блинкен в Туитър.Радостта за едни е огорчение за други. За съжаление, сред вторите сме. От целия ЕС с визи за САЩ оставахме само ние, Румъния и Кипър, а хоризонтът да получим подарък е далеч, тъй като процентът на отказани визи у нас е 9,75 на сто - съвсем различен изискванията за 3%.

4.На Балканите те са добрите, ние-  лошите

Преди година и половина бившият премиер Бойко Борисов бе посрещнат ласкаво от колегата си в Загреб, който подготвяше първото хърватско председателство на ЕС. Пленкович очевидно внимателно е изслушал какви бяха тогава намеренията на България да отстоява европейския път на Западните Балкани.Затова и не беше учудващо, че през пролетта, когато спряхме европейския полет на Северна Македония, в ролята на нов политически благодетел на региона успешно влезе именно Хърватия.Президентите на страните от Западните Балкани и на Хърватия и Словения направиха среща на върха в Любляна, за да се обявят за ускоряване на процеса на присъединяване на региона към съюза.Нещо повече - хърватския президент Миланович припомни спора им със Словения за достъп до Адриатическо море и даде да се разбере, че не одобрява позицията на България по отношение на Република Северна Македония:"Никога не усетих и не видях Словения да иска да обиди Хърватия, да попречи или да унижи Хърватия. Накрая не се договорихме, но животът продължава. Това, което сега официалната политика на една страна членка на ЕС причинява на Северна Македония, е нещо, което бих нарекъл "престъпване" - навлизане на чужда територия", каза изненадващо Миланович.Думите му така стреснаха дипломатите ни от Външно, че те мигом привикаха посланика на Загреб за обяснение. Но, както винаги в България - всяко чудо за три дни.Посланичката обикаля българските градове, за да договаря дигитални партньорства за хърватски фирми. Кабинетът в Загреб харчи отпуснатите от нас пари за засегнатите от земетресението им райони. Министърът на туризма пристига в София, за да иска подкрепа за влизането им в големия съвет на Световната туристическа организация.Докато ние даваме рамо, а получаваме плесници, балканският обръч около София ще се затяга, а Загреб комфортно ще разширява влиянието си.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички