София. Няма такъв късметлия, трябва до живот да седи на резервната скамейка на "Левски", мълвят запалянковците на "Левски" след драматичната победа с 1:0 над "Лудогорец". Ники Митов тичашe по терена като малко дете и се радваше с пълни шепи на своя звезден миг. Симпатягата от "Герена" днес е в устата на всички. "Давай, Ники!", зоват от мрежата и медиите "сините" легенди. Тези, до които Митов така и не успя да се нареди като играч. Защото този прословут "късмет" тогава хич го нямаше.
Чупи крак още на първата си тренировка при мъжете на "Левски". После и в "Спартак" (Вн), където е продаден през 1993 година срещу 100 000 долара. Парите ги носи Пламен Тимев-Ганди и Томас Лафчис осигурява нормална зимна подготовка. И незабравимото лято на 1994 година не е от радостните за Ники. Той чупи крак току преди трансфер в "Райо Валекано". Така още на 27 години слага край на кариерата като футболист в "Холщайн" (Кил).
"Гледам всякакви мачове, но най-много си обичам немското първенство", признава треньорът на "сините". Явно съдбата е решила днес за му върне онова, което му отнема като играч. "Беше много добро крило", спомнят си феновете на "Левски". "Хебър" е първият клуб, който му отваря врати като треньор. Митов обаче не сменя никога кръвната група "Левски". За родения на 18 август 1972 г в Смолян Митов "Герена" винаги ще остава втори дом. Тук е от 4-ти клас. Тогава рита за "Белово" и е забелязан от първия си треньор при "сините" Цоло Буров. Това обаче не му пречи да се забърка в скандал. Бесен от статута на резерва, той бяга със самолет до Варна, за да премине в "Спартак".
Ники знае 2 и 200 в живота. Когато захвърля бутонките, се озовава в буквалния смисъл на улицата. Заминава в Англия, където живее брат му. Работи какво ли не. "Слагал съм и гипсокартон", признава Митов. 4 години гурбет му стигат. Завръща се в България през 2004 година, за да се занимава отново с това, което знае най-добре. Две години по-късно "сините" си го прибират в школата. Там се сближава с помощника на Мъри Стоилов - Емил Велев, в чийто екип фигурира и на "Герена", и на "Лаута", и на "Овча купел". "Доста сме близки. Тъжно ми бе да се разделя с него", признава Митов и не крие, че е научил доста неща от Джеймс. И той също като Кокала умее да привлича вниманието върху себе си и така дава спокойствие на отбора. А в "Левски" това е най-липсващата стока. Цената й обаче е равна на злато. "Още нищо не съм направил", отсича Митов. За него предстои само една-единствена крачка.Митов отделя всяка свободна минута на Ники-младши. 4-годишното хлапе е най-голямата му радост. За разлика от повечето футболисти не следва максимата - "Ожени се млад, за да ти е мирна главата". Прави го на Христовата възраст - 33. Съпругата му Снежана не обича шума. "Без семейството и 4-5 проверени приятели трудно можеш да издържиш", признава нисичкият специалист, който пое "Левски" изненадващо и в тежък момент. Но се справи. Е, врагове не липсват. Но това е нормално за голям клуб. Митов и до днес не дава да се изрече и дума в негово присъствие против Кокала и Илиан Илиев. Той знае, че без тях нямаше да стигне до своя звезден миг. За останалото се пребори сам. Облича се семпло и непретенциозно. Няма и любим стил музика. В събота обаче едно парче завинаги ще остане в главата му, ако "Левски" мине и последното препятствие: "Ние сме шампиони" на "Куин".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
