Голямата шампионка Стефка Костадинова отдели време по празниците за читателите на "Стандарт". Между церемониите за "Спортист на Балканите" и "Спортист на годината" председателят на Българския олимпийски комитет направи своята равносметка за изминаващата 2011 година в личен и професионален план.
- Г-жо Костадинова лично вие каква година изпращате?
- Пак ще говоря за спорт в професионален план. Беше предолимпийска година, много важна за българския спорт, в която колегите покриваха нормативи за Игрите в Лондон. Добра година. Имаме си световни шампиони в плуването, в борбата. Ансамбълът по художествена гимнастика също се поздрави като номер едно в света. Владимир Зографски проби със световна титла при младежите на ски скок, въпреки че нямаме шанца в България.
- Не се ли учудвате, че наши състезатели в много неолимпийски спортове взеха шампионски титли - културизъм, профибокс, самбо, бойно самбо, кикбокс...
- Много ме радва този факт, защото доказва, че сме спортна нация. Няма значение дали е олимпийски спорт. Ето, имаме световен шампион по културизъм в лицето на Константин Паскалев. Този спорт се разви много бързо у нас, откакто Александър Сталийски оглави тази федерация. Той създаде страхотен център по културизъм в "Дианабад", финансиран лично от него.
- На кои спортисти възлагате надежди за медали в Лондон?
- Нека да са живи и здрави нашите олимпийци. Готвили са се четири години за Игрите. Пожелавам им от все сърце да сбъднат своята олимпийска мечта. Много се надявам и мъжкият ни отбор по волейбол да спечели виза за Лондон, защото тези момчета радват цял народ. За БОК е важно да трасира пътя и на новото поколение спортни таланти. Изпратихме 26 състезатели от зимните дисциплини на Европейския младежки олимпийски фестивал в Чехия, от летните на фестивала в Турция участваха 26 души. Най-добро представяне направи джудистката Борислава Дамянова - сребърен медал, и пето място на отбора по волейбол момчета. Организирахме и Младежки олимпийски фестивал "Албена 2011" под мотото "Да открием олимпийските надежди на България" за първи път с участие на млади спортисти и от чужбина. Традиционно БОК подкрепя великденски и коледен турнир за деца, лишени от родителски грижи.
- Направи впечатление на церемонията "Спортист на Балканите" как Петър Стойчев ласкаво и фамилиарно се обърна към вас със "Стефче".
- Това ме радва и ми е много приятно, защото аз съм една от тях и те ме приемат така. С всички мои колеги съм в отлични отношения.
Аз съм си Стефка, не забравям откъде започнах. Не съм омъжена за този пост - председател на БОК. Така че и след време искам да си бъда Стефка за спортистите.
- Изпуснахме талант в щангите - Боянка Костова, която вече ще се състезава за Азербайджан. В същата страна отидоха и Величко Чолаков, и гребецът Александър Александров. Как приемате тяхното решение да защитават знамето на чужда страна?
- Според олимпийската харта тези трансфери се уреждат с официални писма между двата олимпийски комитета и съответните национални федерации, като съгласието се дава от засегнатата федерация. Ние в този случай сме като пощенска кутия - получаваме отговор "да" и съответно даваме същия отговор. Съвсем друго е дали разбирам тези спортисти. Щом държавата разрешава подобни трансфери, това си е тяхно лично решение. Не мога да се меся. При демокрация всеки има право на собствено мнение.
- Вие се състезавахте в друго време. Но не са ли ви канили да скачате за чужда страна?
- Много пъти. Само че аз имам принципно различно разбиране за тия неща. Избрала съм да се състезавам за България. Вярно, че тренирах в чудесни условия, нямах оплаквания и сериозни проблеми. Направих чудесна кариера, вървеше ми. Била съм четири пъти "Спортист номер едно на България", единствената българка със "Златен Оскар" за спорт, световният ми рекорд още стои. Винаги съм се чувствала прекрасно, когато зазвучи българският химн.
- Кой беше най-щастливият ви момент тази година?
- Те са много. Радвам се, когато моите колеги печелят първенства, когато са живи и здрави, когато няма допинг скандали. Семейството е здраво, родителите ми също. Аз съм много позитивен човек и гледам да преминавам по-бързичко през негативните моменти в живота и да не се ядосвам. Не че винаги успявам, но винаги вярвам, че идва добро и по-добро. Много се радвам, че вече имаме модерна многофункционална зала в София, че в цялата страна се ремонтират спортни обекти, като например високопланинската база "Белмекен", "Спортпалас" във Варна. Започва ремонт и на зала "Фестивална". Позитивна съм. Няма да чуеш от мене лошо за някой, който ме е ядосал. Ядосвам се, но ми минава бързо.
- А кучетата слушат ли ви?
- Слушат ме, разбира се. Арни и Чарли са вече на по 4 години, братчета от едно котило. Кръстила съм ги на Арнолд Шварценегер и Чарли Чаплин. Гледани са с много любов. Тяхната специална порода "Джак Ръсел" ги прави много своенравни, но ми изпълняват командите. Имам навика, като се прибера вкъщи вечер или пък сутрин, да облека анцуга и да бягам с тях в гората. Те тичат без каишка, защото много слушат. Почивам си в компанията на кучетата.
- На обществени места появявате ли се с Арни и Чарли?
- Ходих с тях да гласувам във втория тур на президентските избори. На морето ги взимам с мене. Тази зима ще ги заведа на сняг в планината.
- Карате ли ски?
- Не съм добра, но карам ски. Докато се състезавах, ските ми бяха забранени, за да не се контузя. Сега си позволявам да играя от време на време и тенис на корт.
- Коя Коледа ще ви остане в съзнанието?
- Всичките ми Коледи бяха прекрасни. Много ми липсват баба и дядо, тъй като вече не са между живите, а винаги на празници сме били заедно. Посрещаха ме с наредена маса. Спазваха традициите. Аз много пътувах по състезания и за мене беше истинска радост да се върна у дома и да седна на трапеза с най-близките си хора. Това са хората, които са ме създали, на които разчитам и вярвам. Сред тях чувствам, че съм самата аз. Помня, че баба ми така въртеше питката с паричката, че винаги се падаше на мене. Когато се роди синът ми Николай, късметчето започна да идва при него. Явно баба ми някак нагласяше нещата. На нея съм кръстена Стефка. Много се обичахме.
- Носехте ли им подаръци от чужбина?
- Винаги за баба и дядо имаше подарък, за мама и тате също. Те също ме изненадваха.
- Какъв талисман носехте като състезател?
- Нямах талисман, но имах предчувствия. Помня, че преди да направя световния рекорд (209 см) сънувах мътна вода. Беше много странно - видях фонтана в Рим, в който хвърлят монети за късмет.
- Вие поставихте много високо летвата. Кой ще ви задмине?
- Не се страхувам, че някой може да подобри рекорда ми. Защото той е човешки и може да падне. Знам, че няма незаменими хора и недостижими световни рекорди. Радва ме, че рекордът е български. Скокът на височина си е наша дисциплина, като се започне с Данчето Благоева, Людмила Андонова, моя милост. Всички скачахме над 2 метра. Това е нашата школа и много ми се иска рекордът да си остане български. За жалост, сега не виждам наша атлетка, която може да го подобри. Ще видим, може да се е родила вече.
- Накупихте ли подаръците?
- Не. Винаги го правя в последния момент и създавам страшна паника, защото подаръкът трябва непременно да ми хареса. Не мога просто да отбия номера. При това винаги пиша картички с пожелания, със специални послания. Държа на тях. Пазя си още
коледните и новогодишни картички от мама и тате, баба и дядо.
- Какво ще си пожелаете в новогодишната нощ?
- Само здраве и късмет искам за мене и всичките ми приятели. Нека българите да сме по-позитивни и усмихнати, да се уважаваме като хора. Тая икономическа криза ще свърши един ден, но ние трябва да сме човеци, независимо от трудностите и премеждията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
