"Имам кумири и до ден-днешен. Те са двама. Единият е Георги Аспарухов. Заради него пропътувах разстоянието от Димитровград до Стара Загора с колело, за да отида на мач. Нямах пари да си купя билет. След мача чаках да видя Гунди отблизо, за да му се зарадвам. Това беше едно щастие и удоволствие за мен.
Другият ми любимец е Димитър Якимов - феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един невероятен футболист. Якимов беше фамозен. Беше фамозен футболист! За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е променен. Разчита се повече на агресията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея." Това каз легендата на Стойчо Младенов пред БЛИЦ.
Дали съм бил левскар? Ами хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди. Възможно е като малък да съм казал нещо, което на някой да му е направил впечатление. Но наистина ходих да го гледам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма личност. По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след смъртта им.
Любимият ми свят е синият, защото отива много на очите ми. Използвам го като фон.
От Португалия научих, че един човек, за да успее, той трябва да умее да се лишава, да страда от лишенията.
Мечтите се постигат само с труд и същевременно е нужно да умееш да страдаш. Аз първата си бира изпих чак на 29 години. Първата си чаша вино я изпих на същата възраст, когато играех в Португалия. Дотогава не знаех какво е цигара, какво е алкохол", призна още Стойчо Младенов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
