Спорт

Малена Замфирова разтърси с признание: Помислих, че съм умряла

16-годишната звезда на сноуборда разказа за кошмарните мигове след тежкия инцидент и за семейството, което не пусна ръката й

Малена Замфирова разтърси с признание: Помислих, че съм умряла
Снимка: Нова телевизия

Само на 16 години Малена Замфирова преживя изпитание, което трудно се побира в спортната статистика. Младата звезда на българския сноуборд разказа пред Нова телевизия за тежкия инцидент в Шпиндлерув Млин, болката, страха и първата мисъл след събуждането си: „Помислих, че съм умряла“. Днес лекарите са доволни от възстановяването й, но пътят обратно към състезанията все още продължава.

В нашето семейство сме научени да не се отказваме

„В нашето семейство сме научени да не се отказваме, да се борим и да вярваме“, сподели Малена. Точно тази нагласа според думите й я е държала през месеците след тежкия сблъсък със скиор в Чехия, при който получи множество фрактури и се наложиха няколко операции.

От медицинска гледна точка състоянието й вече е добро. „Лекарите казват, че се възстановявам бързо. На този етап все още мускулатурата ми е доста слаба, изпитвам затруднения с някои движения и болка“, призна тя.

Голямата мечта е връщането на снега и състезанията. Планът първоначално е бил Малена да се появи отново в Световната купа през декември, но това вече не изглежда сигурно. „Може би няма да мога да се върна в Световната купа още през декември, както искахме всички“, каза тя.

Помислих, че съм умряла

Най-силният момент в разказа й идва, когато се връща към първите секунди след тежкия инцидент. Споменът е останал болезнено ясен.

„Помислих, че съм умряла. След това предполагах, че сънувам. Надявах се по-скоро да сънувам“, разказа Малена. Едва когато до нея пристигнали баща й и Тери, тя осъзнала какво всъщност се е случило.

„Разбира се, болката беше огромна. Но през цялото време вярвах, че всичко ще бъде наред и ще се оправя“, каза младата спортистка.

Хиляди българи й дадоха сила

През най-трудните дни Малена усеща подкрепата не само на най-близките си. Новини за състоянието й следяха хиляди хора, а към семейството пристигна огромна вълна от съпричастност.

„През цялото време аз вярвах в себе си, вярвах в лекарите, вярвах в семейството ми. Тази вълна от съпричастност много ми помогна и съм изключително благодарна на всички хора, на всички българи, които ме подкрепиха в този труден момент“, сподели тя.

За случилото се в Чехия продължава разследване, но Малена не иска животът й да остане заключен в онзи ден. „Аз съм научена, че спортистът трябва да има къса памет. Минаваме през провалите и продължаваме напред“, каза тя.

По думите й не се връща постоянно към инцидента и не следи отблизо разследването. „Ситуацията в момента за мен е такава и трябва да се справям с това“, обясни Малена.

Баща й преживял най-тежките два дни

Докато Малена се е борила в болницата, баща й Анатолий Замфиров е преживял 48 часа, които описва като едни от най-тежките в живота си.

„Два дни ставах и лягах с мисълта, че имам половин дете“, призна той. Състоянието й било нестабилно, появил се риск от белодробен оток и лекарите обсъждали възможността тя да бъде поставена в медикаментозна кома.

Болницата разполагала дори с апаратура за изкуствен бял дроб, ако положението се влоши. „Имаше момент, в който беше много стресиращо за мен. Това бяха 48 часа. Бяха истински стресиращи“, разказа Анатолий Замфиров.

Той благодари на лекарите, приятелите, федерацията, Министерството на здравеопазването и българските институции. „В този момент цялата българска държава беше зад нас“, каза бащата на Малена.

Тервел не пуснал ръката й

До Малена през най-тежките часове е бил и Тервел Замфиров. Неговият разказ е прост, но силен: „Можех само да я държа за ръка и да вървя след нея“.

Той е бил до сестра си още в хеликоптера, а след това и в болниците в Чехия и Австрия. „Ние винаги много се подкрепяме в трудните моменти. Държах я за ръка, уверявах я, че всичко ще се оправи“, разказа Тервел.

Сега семейството отново е заедно, а Малена продължава възстановяването си с една ясна нагласа - да не остава в случилото се, а да гледа към деня, в който отново ще може да се качи на сноуборда.

Коментирай