Защо протестирах

Ден, след като хората отново заляха улиците и площадите в страната, политици и общественици започнаха да разсъждават кой и защо протестира. В някои медии някак фино се лансира версията, че протестите са поредната дирижирана изява на партиите, които останаха извън властта. Например ГЕРБ. Мисля, че в тази теза има грешка.

Аз съм един от хората, които протестираха в събота по улиците на София. И за да няма недоразумения, искам да обясня защо.

Първо. За мен няма разлика между партиите. Мисля, че в аморалността си ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и всички останали са напълно еднакви.

Второ. Има праг на търпимостта. Той важи и в политиката, и икономиката на арогантността, в които живеем. Независимо от това кой какво говори, аз чувствам "категоричната вътрешна решимост" на всички политици и олигарси да работят за себе си. Или иначе казано - срещу страната и народа си.

Трето. Не желая да живея в страна, чиято власт се е сраснала с организираната престъпност. А се оказва, че живея в такава от доста време. Много харесвам "Кръстникът". Ал Пачино и Марлон Брандо определено са класика в жанра. Само че поуката е ясна - те са лошите.

Или казано по друг начин - нека всички ченгета и политици се разплетат от кълбото с олигарси, в което са се вплели. Иначе скоро може да ги разплете улицата, която става все по-силна. Нали знаете: Нищо лично, просто работа.