За банкера беглец само с любов

Големците не можеш да ги съкрушиш нито с любов, нито с омраза, а само с безразличие. Ако е верен този цитат на Буров, Цветан Василев може да се чувства спокоен за величието си - никой нито го е забравил, нито възнамерява да го направи. Едва ли и в най-щастливия си период като управляващ 12 процента от брутния вътрешен продукт на България се е радвал на такъв пиар успех, както тези дни. И ако преди три години банкерът избяга тихомълком заради фалита на банката си, гнева на стотици хиляди вложители и затварянето на десетки предприятия, днес той се завръща през парадния двор. Не се връща, за да дава показания, да се защитава в съда или да връща пари.

Той се завръща в нова роля - на мъченик, на когото целия свят се опитва да помогне. А пречи само България. Пардон, само няколко човека в нея, които в съдружие с кафяви медии, се опитват за изопачат истината за злощастния край на най-голямата българска банка по време на прехода. Докато новият хъш Цветан Василев суче мустак и чака възмездие.

Днес

никой политик не смее да се изкаже против Василев

защото ще излезе че е срещу американския народ и неговите служби. Или от притеснението, че веднага ще го посочат в многобройните тефтери на ексбанкера. Никой от съдебната система не смее да продума - за да не бъде обвинен, че изнася информация от мегаделото. Или заради черните списъци, които апокрифно вървят по кафенетата. А бизнесът, горкият, дори заобикаля Белград, за да запази неутралитет. Единствените гръмогласни са медиите, които от ден на ден минават на страната на Василев. А тези, които още не са го направили - са дамгосани, че са „свински" и никой не бива да им вярва.

Такава е ситуацията дни след началото на политическия сезон, акцентът на който остава неизвестен. Такава е ситуацията часове преди поредното интервю на Цветан Василев, акцентът на който вече е добре известен. Безспорен факт е, че банкерът не си губи времето в отчаяние или разкаяние. Само за месец станахме свидетели, че работи с размах. И то на две нива. Първото - официалната информация. Разбрахме, че лобистка компания в Америка брани интересите му, бивш сенатор пробва да го включи в закона „Магнитски". Успоредно с новините, вървяха и слуховете – кой кого е натопил и кой кого изхвърля от играта. И ако до едно време всичко беше в графата бизнес и пари, историята с дъщерята на банкера Радосвета взе връх в емоциите. Едва ли някой родител е останал безучастен към неволите на младо момиче, което отива да поздрави заточения си баща за рождения му ден. И вместо да го целуне, се озовава в полицията заради червена бюлетина. Щеше да е трогателно, ако изповедта й във фейсбук беше само лична. Но, за съжаление, тя завърши с петиция, с която тя огласи събирането на подписи, за да подпомогне адвокатите на баща й в битката срещу държавата. С обидните думи за България, тя разколеба много от феновете си. Да не говорим, че в сравнение с тях,

в живота тя е имала много повече от равен старт

Повече от ясно, че горчивината и обидата едва ли някога доброволно ще я върнат в родината. Но със сигурност, сълзите в очите й ще накарат Василев да удвои плановете си за отмъщение. Унижението на държавата с Дунарит е само поредно ново начало. Както и дългоочакваното му интервю. Въпросът не е защо Василев получава подкрепа и гласност. Всеки си има право на своята малка цена, голяма правда и силна жажда за мъст. На дневен ред е любимият въпрос - кой. Кой има интерес Василев да отстрелва силните в държавата и да разклаща устоите й?

Отговорът вероятно е с много имена, но с една амбиция – да смени властта. Властта, която вече е много сладка в България. Защото въпреки фалита на КТБ, държавата работи, икономиката расте, а безработица почти няма. Проблем нямаме нито с американците, нито с руснаците, както се опитват да внушат пионерите в родната конспирация. Очевидно е доверието към нас и от Европа. Проблемът е Борисов, защото политически стана много силен. И Цацаров, защото повдигна прекалено много обвинения. А Пеевски.. той винаги е дежурният проблем, когато трябва да има проблем. Преди - заради Василев. Сега - очевидно заради някой друг.