Нямате ли усещане, че живеем като във филм на Тарантино? Особено от събота насам. Не сме сигурни, че в ролята на положителния герой е добрият, а в ролята на отрицателния - лошият. За сметка на това пък ясно виждаме как всички се натискат за ролята на героинята.
Предизборната кампания за 42-ото народно събрание и вотът на 12 май ще бъдат запомнени с абсурдите си. За първи път, откакто има избори в България, денят за размисъл се превърна в ден за пропаганда. А денят на вота премина под мрачната сянка на съмнения за манипулации, сценарии и задкулисни игри.
За първи път победителят се държи като пребит и трети ден мълчи, оставяйки умишлено или от глупост усещането, че е гузен. А вторият, третият и четвъртият обират лаврите на успеха и редят пъзела на властта.
Но най-горчив вкус остави фактът, че за първи път правилата на играта задаваха не политически лица и имена, не дори улицата, която провокира изборите, или Фейсбук, който знае всичко за всеки. А Анонимното, Задкулисното, Виртуалното: слухът, СРС-то, фалшивият мейл. Ако не беше тревожен, резултатът щеше да е просто философско тъжен. И с него щяха да се занимават народните психолози. Но последствието е, че днес не могат да се намерят двама души в държавата, които да са на едно по въпросите: истински ли са записите на Борисов, Кокинов и Найденов, разпределяли ли са ГЕРБерите обществени поръчки в правешки хотел? Печатани ли са в Костинброд бюлетини в повече и за кого? Честни "уши" от СДОТО ли вадят кирливите ризи на МВР? И достойни ли са наистина прокурорите, които твърдят, че "Бюлетинигейт" е скалъпена история? За първи път водата е не просто мътна, а лепкава. И никой не може да излезе чист от нея - дори избирателят. Защото на 12 май си остана вкъщи и не направи избор.
Осезаемият глад за истина обяснява защо днес всички погледи са вперени в един човек - главния прокурор. Сотир Цацаров показа, че има твърдата решимост законът наистина да важи за всеки, че недосегаеми няма. Бързите действия на прокурорите по всеки щекотлив проблем обаче засилват още повече обществените очаквания към държавното обвинение. То за първи път има шанса да се очисти от товара на минали прегрешения и докаже на всички, че вързаните очи на Темида виждат едно нещо: справедливостта. Затова нито Цацаров, нито екипът и подчинените му имат право на недомлъвки. Похвално е, че прокуратурата публично обяви данните от проверката за откритите 350 000 бюлетини. Но "От местопрестъплението - Костинброд", което гледахме по телевизиите, не даде всички отговори.
След вота на 12 май България сякаш попадна в чистилището. От един месец насам всички паравани и табута падат. За теми като "незаконно подслушване", "парцелиране на властта", "пари под масата", "политически сделки", които винаги са се обсъждали под сурдинка - плахо и на ухо, днес се говори открито. От екрана до кафенето. Политици не се притесняват да представят слуховете като факти, какъвто бе случаят със звеното за мокри поръчки в МВР.
Гражданите с охота разказват пред микрофона как чули, че един Росен се е издънил за бюлетините. Всъщност... може би наистина е дошло времето да стигнем дъното, да изживеем чистилището. Първите резултати са видни - политиците искат всичко да е публично, пред камерите. От консултациите за свикване на Народно събрание през преговорите за кабинет до гласуването му. Всяко изявление, дори на прокуратурата, вече се предава директно. За да няма съмнения. На този фон амбициите за кабинет от експерти, подкрепен на база програма, са похвални. Стига политическите централи да озаптят мераците на партийните си активисти за министерски кресла.
На този фон разпределението на силите в парламента ляво-център (БСП и ДПС): център дясно (ГЕРБ и "Атака") е като по знак Божи 120:120. Математиците в предизборните щабове признават, че дори да го бяха планирали, нямаше да го изпълнят. Балансът обаче е твърде крехък и лесно може да се наруши.
Чистилището е изпитание. От това как ще го издържат политиците, магистратите, а и всички ние - гражданите, зависи накъде ще поеме държавата ни оттук нататък: към рая или към ада.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
