Сряда,

Виж кой говори

От: Администратор -
Виж кой говори
A
A
A

Георги Папакочев, Дойче веле

Дебелите книги казват, че словосъчетанието „пиле шарено" се използва за пренебрежително обръщение към мъж, обикновено млад и неориентиран, когато той се изказва неподготвен по дадена тема. Три седмици преди президентските избори, министър-председателят Бойко Борисов изригна словесно в парламента със заплахи към трима, подозирани в нелоялност към кабинета, свои министри: "Няма да допусна да се подигравате с мен и ГЕРБ! Лукарски, страх ли те е? Москов, „пиле шарено" ли съм? Кунева, да спра ли парите на учителите, че сме ги били дали предизборно?".

В отговор на тази атака, Радан Кънев, лидер на една от партиите в Реформаторския блок, излязла вече в опозиция, също избухна вербално по телевизията. Той се обърна към министър-председателя с „ласкавото": „Абе, бай ххх, ти с кого се държиш така, бе!". Вярно, малко по-късно ядосаният лидер се извини във Фейсбук за „използвания по неподходящо време в национален ефир нецензурен израз", но това не попречи вулгарната фраза да се разпространи мълниеносно по всички канали.

През юли, доста преди да е започнала предизборната кампания, зрителите на една от телевизиите с национално покритие, станаха свидетели на друг „весел" спор, свързан с личността на министъра на културата Вежди Рашидов. Отново в студиото директорът на НИМ и почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Божидар Димитров сопнато се обърна в ефир към скулптора проф. Велислав Минеков с „любезното": „Не знаех, че си такъв задник!". И после го предупреди, че може да последва и заливане с чаша вода, макар и не фекална.

В изследването си „Езикови портрети на български политици и журналисти", езиковедите Владислав Миланов и Надежда Сталянова припомнят, че „в словесен дуел с Бойко Борисов Корнелия Нинова, междувременно председателка на БСП, призоваваше министър-председателя да излезе навън (от парламента, за да „се разбЕремЕ като мъже". Авторите на книгата отбелязват, че много хора ще се усмихнат на подобна реплика, но „не са малко и тези, които ще се запитат: така ли трябва да говорят управниците на България и това ли е равнището им"?

С уговорката, че омерзението ѝ вече надделява над научния интерес, доц. д-р Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии" в СУ коментира за Дойче Веле, че, в резултат на опънатите нерви в сегашната ситуация, българинът всеки ден вижда и чува обиди или думи сред политиците, които са характерни за ниския стилов регистър. „Това далеч не са предварително обмислени или плод на някаква стратегия изказвания на български политици. Те просто изскачат от устата им и в повечето случаи авторите съжаляват за казаното", смята доц. Сталянова. Подобно говорене не е типично само за България, според преподавателя в НБУ доц. д-р Борислав Георгиев. Той дори цитира заплахата на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп към неговата съперничка Хилари Клинтън, че ако станел президент, щял да я вкара в затвора. „Това, че премиерът Борисов си изпуска нервите, не ме изненадва - той не го прави за първи път. Но онова, което Радан Кънев изрече по телевизията, наистина ме учуди. Да, той се извини, но аз продължавам да се чудя дали председателят на ДСБ се изпусна без да иска или го направи целенасочено", допълва доц. Георгиев. Доц. Сталянова е убедена, че българските политици отдавна живеят с чувството за езикова безнаказаност на принципа „дума дупка не прави". „Съвсем случайно видях по телевизията обръщения на двама кандидат-президенти. Те не говорят, а четат. При това сричат, не могат да артикулират.

Това също е езиков капан, в който попадат хора с претенцията да бъдат лице на нацията. Като слушатели, като граждани, ние изведнъж се озоваваме в средата на езикова ситуация, в която от една страна се ръсят обиди от всички към всички, а от друга - тези обиди идват от някакви хора, които говорят почти нечленоразделно. Просто златната среда я няма, тя отсъства", признава доц. Сталянова.

„Всеки е попадал в ситуация, при която да използва по-невъздържания, както казвам аз, „каруцарски език". А той е типичен за българина. Хората отчитат напрегнатата обстановка и няма да се впечатлят чак толкова от „любезностите", които си разменят разните кандидати и техните лидери. Виждаме, че големи разлики между спорещи политици у нас и в чужбина няма. Доскоро бяхме склонни да твърдим какви грубияни са нашенците, как тяхното публично поведение го няма никъде по света. Оказва се обаче, че то съществува на доста места", посочва лингвистът от НБУ.

Доц. Сталянова пък е убедена, при сегашната политическа ситуация добрият тон в България не е печеливш. Дори повече - културният, деликатен, възпитан политик не вирее в такава говорна среда, в нея той не може да просъществува. Причината е, че агресивната реч го задушава като плевел. „По-цветни, по-ярки, по-агресивни, по-възбуждащи нашите сетива са тъкмо споменатите обиди и нападки. И вече границата, която започваме да следим, всъщност е доколко още политиците могат да се изложат. Или казано другояче - да им гледаме сеира. Лошото в тази словесна агресия е, че тя цели не толкова дискредитирането на опонента, колкото той да бъде унижен. Политическият език е крайно агресивен, но също и демагогски. А посланията са кухи и безсъдържателни", констатира доц. Сталянова.

„Бих предпочел кампания, в която кандидатите си разменят нецензурни думи от ниския стилистичен пласт, отколкото да изговарят фрази, които нищо не означават", казва доц. Георгиев. Това, което наблюдаваме в България в сегашната предизборна битка като стил на общуване, като не съвсем учтиво говорене, в крайна сметка не се различава кой-знае колко от онова, което виждаме в подобна обстановка по света. Затова моите предпочитания са за остри реплики пред едно ритуално говорене", признава лингвистът от НБУ.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички