Господ е на страната на по-големите батальони, е казал някога Наполеон. Същото важи не само за сраженията, но и за изборите - Господ е на страната на партията с по-голям електорат.
Със странната си роля в парламента и серията от скандали, последният от които с кръчмарски привкус, "Атака" доста изтъня откъм електорат. Поне в това са сигурни всички социолози, които дружно не виждат Волен Сидеров и компания в следващия парламент, давайки му подкрепа около 2%. И точно когато националистите изглеждаха бита карта, се случи нещо извънредно. Буквално като в античния театрален израз "Deus ex mahinа" ( "Бог от машината", в смисъл от небето) на помощ на Волен пристигнаха сирийските "батальони" от бежанци.
Макар и само няколко хиляди те вече се привиждат като национално бедствие за все повече българи и "Атака" се вкопчи в прогонените от Асад клетници, виждайки в тях своя последен шанс за политическо възкресение. Хората на Сидеров категорично поискаха да не пускаме сирийците у нас и заклеймиха бегълците като потенциални терористи. Нещо повече, дори заплашиха с вот на недоверие кабинета "Орешарски", когото деликатно крепят повече от сто дни.
Като причина за своя гняв националистите посочиха МВР шефа, който не се справял с нашествието на бежанците. В момент, когато българите все по-трудно кълват на антитурската и антиромската пропаганда, се появи нещо ново за мразене.
Бежанците от Сирия. Те са друговерци, готови са да крадат, изнасилват, сеят зарази. Да сложат някоя бомба е детска игра за тях. И ако не се вържеш на твърденията на депутатката от "Атака" Магдалена Ташева, че сирийците даже са и канибали, няма как да не се замислиш как вместо за българските бедняци и пенсионери държавата ще троши пари за някакви навлеци.
Така "Атака" отново намери и опъна струната в душата на голяма част от българите, която може да върне симпатиите им към партията на Волен.
Допълнително вода в мелницата на националистите наливат и хаотичните действия на държавата, която няма ясна стратегия как да реши проблема с бежанците.
В същото време "Атака" предлага най-лесното и приятно за слуха на избирателя решение - затваряне на границата, експулсиране и т.н.
Отделен въпрос е доколко това може да се реализира на практика.
Същественото за Волен е, че той извади коз, който отдавна се използва от събратята му в Западна Европа. Проблемът с бежанците не подмина и най-толерантните и либерални държави. Малък пример - през 1993 г. Дания прие 5000 бегълци от Сомалия, в която тогава започна гражданска война. Африканците явно смутиха уредения и уютен бит на поданиците на Нейно величество Маргарете II. И на следващите избори новосъздадената Народна партия спечели 10 на сто от гласовете. Същото стана в Австрия, Швеция, Норвегия, Финландия, Швейцария, Холандия. Във Франция единствено мажоритарната избирателна система засега възпира Националния фронт да влезе в парламента (но не и в европарламента). За гръцката "Златна зора", която от думи премина към действия, е излишно да се обяснява.
Така че некролозите за "Атака" може да се окажат доста прибързани. Особено ако хаосът с бежанците продължи да тресе държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
