През 1999 година НАТО започва войната в Косово, без да има мандат от ООН. По същия начин би могло да се действа сега и в Сирия. Би могло, но едва ли ще се случи. Защо?
На Андерс Фог Расмусен определено му се иска да нападне Дамаск, за да накаже най-сетне сирийския диктатор Асад заради употребата на отровен газ. Ръцете му обаче са вързани, защото военният съюз, начело на който стои Расмусен, е възприел изчаквателна позиция. Докато шефът на НАТО, който има достъп до секретни информации на тайните служби, е убеден, че режимът на Асад е използвал гранати с отровни бойни вещества, повечето от 28-те държави - членки на НАТО, не са така категорични в позициите си и предпочитат да изчакат решението на САЩ. Расмусен смята, че Сирия трябва да бъде атакувана - включително и за да бъдат сплашени всички онези диктатори, които се заиграват с мисълта да използват химически оръжия. Неизреченият апел за действия е адресиран най-вече до САЩ и другите водещи страни в Алианса, защото единствено те са способни да нанесат удари по позициите на президента Асад.
Като алианс НАТО е засега с вързани ръце, тъй като може да предприеме съвместни действия единствено ако страните членки се споразумеят за подобно нещо и поискат военна подкрепа. Но от такова единомислие няма и следа. Тъкмо това силно дразни Андерс Фог Расмусен, който навремето в качеството си на датски премиер застана твърдо зад инвазията на Джордж Буш в Ирак. За разлика от ситуацията преди две години, когато НАТО получи мандат от ООН за мисия в Либия, сега не се откроява подобна възможност. Вярно е, че през 1999-а НАТО започна войната в Косово без мандат от ООН, но по онова време всички страни от Алианса бяха на едно и също мнение, а и САЩ бяха твърдо решени на тази стъпка.
Случаят със Сирия е много по-заплетен. В момента НАТО е един вид актьор без роля. За Германия и Великобритания вече се знае, че по едни или други причини тези две страни няма да участват във военен удар срещу Асад. Единственият европейски партньор, който би подкрепил САЩ, е Франция. С други думи: мощният военен алианс се оказва принуден да се задоволи с ролята на наблюдател. А това няма нищо общо с онова "ново НАТО", за което се говореше след края на Студената война.
Неоспорим факт е, че след изнурителната война в Афганистан страните - членки на НАТО, нямат желание да се захващат с нови авантюри. Никой вече не иска да носи трудно предвидими рискове и разходи. Затова и призивите на Расмусен не дават резултат.
Единствената важна роля на НАТО в сирийския конфликт е защитата на Турция, която е страна - членка на Алианса. По молба на Анкара в югоизточната част на страната вече са разположени отбранителни ракети "Пейтриът" от Германия, Холандия и САЩ. Ако конфликтът се изостри допълнително и Сирия реши да нападне Турция, картите ще трябва да бъдат раздадени наново. При една такава ситуация ще влезе в сила т. нар. клауза за съюзническа отбрана, която се позовава на член 5 от Хартата на НАТО. Едва тогава Алиансът би могъл да се превърне от зрител в актьор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
