Вече цяла България я нарича интимно Цвети, въпреки че не я познава. Знае всичко за нея - видяла е балкона на шестия етаж, от който едно момиче падна, чула е диагнозите, размахани в ефир. Докато тя се лута между живота и смъртта, обществото истерично търси виновник за случилото се, което в дълбоката си същност най-вероятно е една човешка драма.
Затова по-добре да замълчим. Да оставим лекари и близки да събудят отново за живот тялото и духа й, преди да размахваме с лека ръка обвинения и причини, за които можем само да гадаем. Има чисто човешки граници, които не бива да се прекрачват дори ако оправданието е /а то не е/ широкият обществен интерес. Всъщност оправданието ни в момента е воайорство. Нездрав интерес към една лична трагедия, от която се помпат рейтинги, лични и медийни. Да се замислим - ако това се случи с наш близък, ще искаме ли така натрапчиво някой да прониква в личния ни живот, да влиза с взлом там, където трябва да се ходи като в храм, и да превръща собствения ни ад в арена за медийни битки.
Това е нещото, което в момента правим с Цветелина Стоянова. България научи за нея неща, които дори самата тя не знае за себе си. Разкостихме живота й - с какво самочувствие утре, след като се събуди, това момиче ще ходи по улиците? Дали не подготвяме /не дай, Боже/ почвата за следващ подобен опит, ако тя не понесе публичността и прожекторите, с които осветихме личното й пространство? Вече сме го правили - преди време една учителка, чийто личен живот и трагедия бяха извадени на показ в медиите, не издържа и посегна на себе си. Вярно, спасиха я, но не знаем как живее днес. Защото медиите, които влязоха в нейния свят, получиха своите пет минути слава и рейтинг, а тя трябва да живее цял живот с последиците от това, че е била обект на публична дисекция. Никой от нас не би искал да му се случи това. В същото време не се притесняваме да го причиняваме на околните с мотива, че това е интересно на обществото.
Да, ние формирахме и подхранваме този нездрав интерес, забравяйки, че има етични норми, които не трябва да се прескачат. На никаква цена и при никакви обстоятелства. Че не бива да засилваме мъката на хората и да експлоатираме безогледно скръбта им. Какво следва за Цветелина, ако се възстанови от травмите? Да я поканят в "Биг брадър" или някое друго реалити, за да разясни на нацията точно какво си е мислела, когато се е надвесила от балкона на шестия етаж? Да гласуваме за нея с sms-и, за да продължава шоуто? Вярно, че социалните мрежи донякъде размиха границата между тясно лично и публично, но всеки от нас трябва да носи усещането за тази граница вътре в себе си.
За съжаление, напоследък тя все повече се отмества. Още преди да е съобщена поредната човешка трагедия, новинарски екипи пътуват към мястото на събитието за "ексклузивно интервю" с близките, които молят в скръбта си само за едно - да бъдат оставени на мира. И телевизиите неуморно повтарят кадри, в които почернена майка кърши ръце и не знае какво да каже, с идеята, че това е особено въздействащо. Дали пък наистина да не оставим тези хора на мира? За да могат да продължат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
