Георги Даскалов, ekipnews.com
Барак Обама направи обиколка в Европа 8 месеца преди да напусне Белия дом. Акцентът на медиите беше върху агитацията му срещу евентуално излизане на Великобритания от Европейския съюз. Но според мнозина истинската цел на американския президент е да натисне Британия и Германия за подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и партньорство (TTIP).
За споразумението се знае малко, доколкото то е огромно по обем и дълго време преговорите по него се водеха, без да се оповестява публично цялото. В събота и неделя "Грийнпийс" публикува някои документи, от които става ясно, че Вашингтон заплашва Европа, че ще ограничи достъпа до американския пазар на европейски автомобили, ако не бъде подписано споразумението.
От документите се разбира, че споразумението може да отвори европейския пазар за американската селскостопанска продукция, в това число генно модифицирани храни и месо от животни, които са третирани с хормони за по-бърз растеж.
Във вторник френският министър на търговията Матиас Фекл каза, че напредък в преговорите между САЩ и ЕС няма и при това положение е най-добре те да бъдат прекратени.
Техническите аспекти на споразумението са само едната страна. По-интересни са политическите следствия. Антиглобалистите в Европа обвързват пряко подписването на споразумението с разпада на Европейския съюз. Според тях TTIP ще подчини окончателно ЕС на Америка и ще облагодетелства най-богатите страни от двете страни на Атлантика за сметка на по-бедните, включително и България.
Обама сякаш работи за антиглобалистите. Във вторник той каза по повод на подписването на идентично споразумение в Тихоокеанския регион, че Америка определя правилата и всички трябва да играят по нейните правила.
Господарската реторика на Обама налива енергия на онези, които биха се радвали Европейският съюз да престане да съществува. Обединена Европа е в ключов момент от своето развитие и все повече правителства на Стария континент биват притискани от избирателите заради прекаленото сдвояване с американската политика.
Кризата с бежанците е само едно от проявленията на европейското негодувание от това, че Америка забърка кашата в Арабския свят, а Европа е принудена да плаща счупените грънци. След първия тур на президентските избори в Австрия води кандидатът на антиевропейската десница, а догодина има президентски избори във Франция, където, ако тенденциите се запазят, Националният фронт и Марин льо Пен имат всички шансове поне за балотаж, ако не и за победа.
В Германия "Алтернатива за Германия" набира скорост и има 14% подкрепа. Сходни процеси текат и в други страни.
Ако Америка иска да запази стратегическото си партньорство с Европа, ще се наложи да забрави за претенцията си да нарежда. И не е проблемът толкова в европейските правителства.
Просто европейците не са съгласни.
Проблемът на Америка е типологично същият, който има и българската политическа върхушка. Властта и благата трябва да се споделят що-годе справедливо.
Но като гледам, и тези, които са се запътили към властта в Щатите, и властващите у нас трудно узряват за тази идея.
И ще падне голямо чупене на грънци, докато се наместят нещата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com