Кой изпразва отънелия ни джоб? Веднага наум ми идват куп сметки - за ток, вода, парно, телефон, интернет, кабелна телевизия, данъци. В този напоителен списък обаче май пропускам нещо. И то е, че обезщетенията, присъждани от съда в Страсбург, също периодично бъркат в джоба на клетите граждани, които редовно си плащаме данъците към държавата. Ей така, неусетно почти. Някаква статистика сочеше, че сметката, която държавата ни, ерго - всеки един от редовните данъкоплатци, плащаме пред Страсбург, е в милиони левове.
Пак според констатации на експерти последиците се стоварват на гърба ни обикновено заради безхаберието на законотворци, магистрати и представители на изпълнителната власт. Поредното "изваждане" дойде след последния звучен шамар, който Страсбург отвъртя на родната Темида. Преди два дни стана ясно, че Европейският съд по правата на човека е осъдил България да плати 40 хиляди евро обезщетение на бившия депутат и шеф на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и семейството му. Той беше зрелищно задържан преди три години в рамките на така наречената операция Медузите, с която бившият МВР шеф Цветан Цветанов особено се гордееше.
Според евромагистратите при задържането на Гуцанов обаче е упражнен терор, а представителите на полицията и прокуратурата са нарушили презумпцията за невиновност и показно са го унижили. И така - варненският политик получи материално морално възмездие и съвсем законно ще си вземе парите от държавата, респективно от отънелия в кризата джоб на обикновения данъкоплатец. И да стане ясно кой не си е свършил работата и защо, няма значение. Защото исковете се плащат от държавния бюджет, а по закон никой от магистратите не носи финансова отговорност. Многократно държавата е осъждана за полицейско насилие, но отзвукът се изчерпва с поредното плащане, без решението на Страсбург да става повод за възобновяване или образуване на дела срещу насилниците.
В същото време все повече българи търсят възмездие в евросъда. Основната причина да се стига до Страсбург е липсата на доверие в родните институции. Публична тайна е, че голям процент от молбите за обезщетения в Европейския съд за правата на човека са за проточили се във времето и хванали паяжина процеси на хора, които са били обвиняеми или подсъдими по наказателни дела. А бавното правосъдие в много случаи води до липса на правосъдие. Заплатеното обезщетение пък е някаква форма на справедливост, но закъснялата справедливост винаги е потъпкване на справедливостта.
Лъч в тунела е създаването през последната година на административен орган, който помага на хората да си търсят обезщетенията за бавен съд у нас, вместо да стигат до Страсбург. Хем по бързо, хем по-евтино за търсещия правосъдие. Дори в няколко скорошни решения от Европейския съд признават, че създаденият през 2012 г. Национален механизъм за обезщетяване на пострадалите от забавено правосъдие работи и българските граждани би следвало да се обръщат първо към него. В случая ползваме опита на Италия - една от най-съдените държави за дълго правосъдие.
Инспекторите на ВСС пък анализират причините за мудното правосъдие на всеки три месеца. Сред мрачните им констатации са, че съдиите не глобяват достатъчно често участниците в процеса, за да ги дисциплинират, и не спазват предвидените в законите срокове за написване на решенията и присъдите. Според инспекторите наказателните дела се бавят заради продължаващи с години разследвания по тях. Звучи ви познато? Ами слушате го от години- констатации, мерки, после пак констатации, мерки, а съдът в Страсбург продължава да ни удря шумни плесници.
За които плащаме всички ние. Хубаво е наистина след анализите, които правят експертите, да се стигне и до някакви санкции за тези, които без всякаква обективна причина не си вършат съвестно работата. Да им се потърси персонална отговорност. Иначе ще продължим да си плащаме за безхаберието на Темида.
