Правиш реформи, получаваш по-малко

Дългоочакваната актуализация на бюджета за 2014 г. внесе повече смут, отколкото яснота по отношение на фискалната политика и като цяло работата на Министерството на финансите (МФ). В преходните и заключителни разпоредби на предложената актуализация, публикувана в понеделник, има предложения за изменението на Закона за гарантиране на влоговете в банките, с които се прецизират някои обстоятелства около предстоящата несъстоятелност на КТБ. Два дни по-късно - в сряда, на интернет страницата на МФ е публикуван проект за изцяло нов Закон за гарантиране на влоговете в банките. С други думи министерството едновременно предлага промени в настоящия закон за гарантиране на влоговете и заедно с това предлага изготвянето на изцяло нов закон, вместо да предложи законопроект за изменение и допълнение. Всичко това навежда на мисълта за хаотичност в работата на ведомството в момент, в който всички погледи са заковани в него.

По отношение на самата актуализация на бюджетните параметри трудно може да има дебат или възражения. Това можеше да се случи в първите дни след назначаването на служебния кабинет на 6 август. Ако тогава бяха положени усилия за увеличаване на събираемостта на приходите и свиване на разходите, предложената актуализация на бюджет 2014 г. в момента можеше да изглежда много по-добре. Това обаче не се случи и след десет месеца и половина на безконтролно харчене разходите трудно могат да се намалят значително в оставащия месец и половина.

Същото може да се каже и за приходната част, което повдига въпроса за очакваните приходи от ДДС от близо 7,7 млрд. лв., което е ръст спрямо 2013 г. в размер на близо 328 млн. лв., или 4,5%. Натрупаните приходи от ДДС до септември 2014 г. са едва с 35,2 млн. лв. над нивата си за същия период на предходната година и очакването за близо десеткратно увеличение в периода октомври-декември изглежда твърде оптимистично.

"Анализът към настоящия момент очертава сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени без реформи в отделни системи", посочва министерството в мотивите си. В същото време философията на проектозакона остава непроменена - повече пари за нереформираните министерства и по-малко за реформираните, без каквито и да било усилия за подобряване на ситуацията. Предложената актуализация увеличава разходите на няколко министерства и държавни ведомства с близо 400 млн. лв., като близо 119 млн. лв. от тях са осигурени от пренасочване на средства от инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".

Не трябва да се забравя, че в началото на август т.г. парламентът увеличи разходите на НЗОК с 225 млн. лв., което стана за сметка на орязване на парите за министерствата с 10% и на общините - с 5%. В проектозакона за актуализацията не е споменато нищо за това намаление на разходите и излиза, че министерствата, които се разпростират според бюджетите си, разполагат с 90% от годишните си разходи през 2014 г., а останалите - с пълния размер плюс още 400 млн. лв. Подобен подход трудно може да се определи като разумен, още по-малко като такъв, който предполага дори и начало на реформи във фискална сфера.

Близо 1/3 от допълнителните разходи са предвидени за МВР. Според мотивите на МФ "проблемът в системата на министерството се изостря от приетите промени в Закона за МВР, които предвиждат увеличение на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета на министерството за 2014 г. да има предвидени средства за това". Това означава две неща: 1) в МВР традиционно съществува проблем с разходите, който трябва да бъде адресиран, и 2) съществуващият проблем допълнително е изострен от непредвидени разходи. Последният може да бъде решен още от началото на декември т.г., тъй като законът за МВР в частта му, която увеличава възнагражденията, противоречи на действащия Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Друга стъпка, която може да се предприеме за овладяване на разходите, е да се обвържат по-високите им нива през тази година с компенсирането им през следващата.