Мечтите у нас умират, размазани на тротоара. Като 4-годишния Паоло от Стара Загора. По-страшно е от антична трагедия. 16 г. чакан. Дошъл по чудо на Благовещение. 4 г. гледан като принц. И брутално изтръгнат от живота - пред очите на родителите си! И от камък да си, прекършеното му колело ще ти преобърне душичката. Толкова е страшно, че ти иде да наругаеш даже Бог. Но дали неведомите пътища Господни пратиха ангелчето Паоло на небето?
Не виждам Божия пръст в тази трагедия. А само изкривената мутра на безхаберието. Тя се хили зад всеки бял ковчег, над който ридаем. А само от началото на тази година им изгубихме бройката. Пускаме по една сълза, кръстим се и тайничко въздъхваме: "Добре, че този път кървавия данък не плати моето дете!". До следващия некролог, от който се усмихва хлапе.
Много е лесно сега да разпънем на кръст и да убием с камъни "баровеца с джипа" Георги Сапунджиев. Изрод, който дава газ в пешеходна зона и премазва мечтите и бъдещето на едно семейство. Павето в лицето на шофьора убиец обаче рикошира и в нашата глава. Нека, който никога не е минавал на червено, не е "черпил кафе" катаджия и не е паркирал на тротоара, пръв хвърли камък по него. Истината е, че всички ние газим Паоло, като газим закона. Там, където днес се издига могила от цветя и плюшени играчки, само за месец са написани 30 акта - половината от тях сигурно са на родители, пробвали да "минат метър", прибирайки детето си от училище. Сега там ще забият колчета - както направиха на окъпаната с кръвта на Съни спирка на "Цариградско шосе" преди година. Но колко бодлива тел ни трябва, за да се опазим от собственото си безхаберие?
Нека Сапунджиев лежи 10 г. в затвора. Няма справедлива присъда, която да утеши родителите на Паоло. Нито тъмница, която да изчисти греха и съвестта на шофьора убиец. Нека изгние в затвора, ако това ще ни отрезви. Но надали. Защото дори Темида сега да реши с едната ръка да посече Сапунджиев, с другата потупва по рамото джигита Боскос, който преди седмица помете автобусна спирка в Пловдив със 100 км/ч. И докато Пловдив събира кръв и пари, за да проходи 15-годишната Катя, той си лежи у дома в Гърция. Нищо, че има актове за 700 лв. от незаконни гонки у нас. Ако някой българин реши да се прави на мъж по гръцките пътища, ще го одрусат 1500 евро, ще му свалят номерата и ще тича пеш до най-близката поща да си плати глобата като поп. На нас обаче децата не са ни скъпи. Безброй майки в черно плакаха по телевизията, безчет министри се снимаха с тях, а една отиде чак депутат в парламента, за да бори войната по пътищата. Какво ли й е сега, когато се налага да спасява кворума вместо децата по пътищата?
Затова бягат българите. Не за няколко стотака отгоре. Не защото на Запад е рай или политиците им са по-честни от нашите. Просто там има ред. А редът е застраховка. Макар и минимална - гаранция, че няма да сгазят мечтите и бъдещето ти на пешеходната пътека. И от себе си бягаме през Терминал 2. От вируса на безхаберието, който върлува от жълтите павета, до последното кално гето. Затова отвъд границата БГ джигитът е кротко агънце, а хитрецът на дребно - примерен гражданин.
Ваксината? Не чакайте да ни я бие властта. В момента тя не вижда по-далеч от пъпа си, драпайки да се задържи на върха. Държавата не са Орешарски, Сергей, Бойко и Местан. Ние сме. Затова другия път просто не давайте газ на червено. Или, като чуете, че някой комшия пребива системно 7-годишната си дъщеря, не злорадствайте, а звъннете на социалните - утре може да е късно. В противен случай прокобата няма да свърши с Паоло. И благата вест вечно ще се изражда в скръбна вест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
