Проблемът на Столетницата не е в лидера, а в съюзниците
Васил Тончев, Агенция Сова Харис
За всички наблюдатели беше ясно, че евровотът ще бъде тест за подкрепата на сегашното парламентарно статукво и на кабинета "Орешарски". Те не получиха тази подкрепа, за да управляват повече. А и този парламент наистина беше обречен с получилата се конфигурация 120 на 120 мандата.
Но днес вече проблемът е друг - как ще се сформира новото парламентарно мнозинство след изборите. Ако се базираме на резултатите от 25 май, такова не би могло да се формира нито вляво, нито вдясно. Разбира се, на общи избори се гласува по-масово, отколкото на тези за евродепутати. Лично аз очаквам най-малко един милион участници повече. Сега в центъра на вниманието е БСП и нейните вътрешни проблеми. Но не мисля че нещата опират само до личността на Сергей Станишев. Проблемът на БСП беше коалицията с ДПС и де факто - с "Атака". Просто тази коалиция беше противоестествена и не можеше да осигури стабилно мнозинство, което да позволи на кабинета да реализира намеренията си.
Що се отнася до бъдещия парламент, ГЕРБ и БСП ще си останат двете най-големи партии вдясно и вляво. БСП ще си подобри чувствително резултата, защото на тези избори тя просто бе наказана от собствените си привърженици. Но пред перспективата ГЕРБ да се върне отново на власт, това ще ги активира, ще ги върне към урните. Така че пак ще се стигне до някаква коалиция. В която е много вероятно да участва и ББЦ, която има предимството да играе и вляво, и вдясно. Реформаторският блок най-вероятно също ще се класира, въпреки че относително високата избирателна активност безспорно ще го постави на изпитание. Това важи и за двете националистически партии, и най-вече за "Атака", която вече си плати цената за подкрепата на БСП и ДПС. Що се отнася до АБВ, тази формация наистина получи 4 процента, но с абсолютна стойност от 90 000 гласа. Докато за същите 4% праг на парламентарен вот ще й са нужни поне 130-140 000.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
