Криворазбрано съседство

Как и защо лясковският социопат Петко Савов се е сдобил с оръжие и защо полицията даде куп жертви, тепърва ще се нищи от прокуратурата и следствието. Въпросът е защо подобни хора могат спокойно да подготвят кървавия си екшън в продължение на цели години.

Мнозина от "столичаните в повече", въпреки че от десетилетия живеят в София, продължават да въздишат за родното огнище. Особено ако не са скъсали връзката с него и имат непрекъснато база за сравнение с живота там и в мегаполиса, в който се превърна българската столица.

В провинцията наистина няма работа и доходите са по-ниски. Но има все още остатъци от човещина. От тези прастари съседски взаимоотношения, които не оставят стария и болен човек без хляб и лекарства, ако вече му е трудно да отиде до аптеката или бакалията. Където съседът не само ще ти услужи с нужния инструмент, но и сам ще дойде да свърши дребната поправка. Или да отсече изсъхналото дърво в двора, или да подреже асмата, да помогне при пренасянето и инсталирането на пералнята или бойлера.

Но именно това добросъседство понякога може да бъде фатално. Както стана в Лясковец.

Освен битова подкрепа в провинцията хората си оказват и чисто социална такава. Да, Иван пийва повече от нормалното и вдига скандали. И дори бие жена си. "Е, хайде сега, какво толкова, такъв му е характерът, няма сега да топим комшията си пред кварталния..." В конкретния случай това звучи горе-долу така: "Петко е наистина малко шантав и темерут, ама и мене, често казано, ме дразнят днешните хъшлаци. Хайде сега, ще го вкарваме в лудница. Ами майка му, горката, какво ще прави.."И така, Петко трупа пушки и злоба цели четири години. Вместо да се намира в съответното лечебно заведение.
Човешката солидарност е чудесно нещо. И благодарение на нея в българската провинция наистина се живее по-бедно, но някак си по-уютно. Но всяко добросъседство трябва да си има граници. За да не се получават нови "изненади" от лясковски тип.