Мечтае да стане писател, а става най-младият президент. Прави невъзможното -
разтърсва френската политическа система, бие политически рекорди – истински политически роман. Ще разкажа френската президентска приказка на Еманюел Макрон в десет стъпки.
Младостта като политическа иновация
39-годишният Макрон е най-младият президент във френската история, по-млад дори от Наполеон. Ентусиазирана млада фенка резюмира младостта като послание: „младост, оптимизъм, прогрес".
"Невъзможното е нищо"
Не, това не е слоган на Макрон, но е мото на много млади европейци днес – от моите студенти до поколението "Макрон". Той е звездата и вдъхновението на това поколение: от малко известен министър само преди година, без голяма партия, дръзва да създаде собствено движение и се изстрелва на върха. Кометата Макрон има двигател от три съставки: иновативен политически проект, огромен политически талант и амбиция, политически късмет. И в политиката, както и в живота, късметът е важен – скандалът, който елиминира Франсоа Фийон от надпреварата, разчисти пътя на Макрон и повиши чувствителността на френските избиратели към нови, непетнени лица.
Взривяване на класическия кливидж ляво – дясно.
Нито една от двете големи партии, управлявали Франция за последните десетилетия – Социалистическата и Републиканците – не достигна до втория тур – безпрецедентен политически катаклизъм.
Морализириране на политиката
Това е първият приоритет на новия президент - връщане на морала в политиката, борба срещу конфликтите на интереси. Другите му приоритети също звучат абмициозно и обещаващо – малка революция в администрацията. Макрон я нарича "правото на грешка" – ако малката ви семейна фирма е допуснала малка грешка, държавата не да ви санкционира, а да ви асистира – и за нейното коригиране, и за недопускането на пропуски в бъдеще.
Не ляво – дясно, а реформа
Проектът на Макрон е да направи синтез от икономически либерализъм и социална защита, да реформира кодекса на труда, да оптимизира администрацията и да я обърне към гражданите.
Кой е вторият?
Не, не става въпрос за избирателите на Марин льо Пен, а за въздържалите се. Вторият електорален блок на втория тур на президентските избори се формира от рекордния брой негласували (25%) или гасували с бяла или невалидна бюлетина. (8.9% или 4.2 милиона фрранцузи). Тези цифри са исторически и посочват високата степен на неудовлетвореност на множество френски граждани. Крайно-левият кандидат Меланшон не даде указания за втория тур на своите симпатизанти, което три четвърти от тях разчетоха като призив да се въздържат.
Краят на проекта Национален Фронт
Вторият тур се оказа парадоксален за Марин льо Пен – тя загуби президентската битка, загуби я с много повече отколкото самата тя искаше, но и с повече, отколкото проучванията на общественото мнения предвиждаха. Очакваше се тя да спечели 40-ина процента гласове и разликата с победителя да е около 20%, а постигна едва 33.9% и разликата с президента Макрон (66.1%) е впечатляваща – почти два пъти по-малко или 32.1%. Сриването й се дължи и на президентския дебат – повече сблъсък отколкото дебат, където тя заложи на агресивността, а Макрон – на експертизата и лидерството. В същото време тя постигна и безспорни успехи: достигна до втория тур на президентските избори; 10 милиона французи я подкрепиха, като увеличи подкрепата си от 7 милиона от първия тур с нови 3 милиона. Политическа новина на президентския ден е краят на проекта Национален фронт, дълбоката трансформация на партията и проекта за създаване на по-широк Патриотичен алианц. Целта е да се откъсне от образа на крайна десница, за да разшири електоралния си потенциал. Парламентарните избори ще преброят феновете на новия проект.
Колко Франции има днес във Франция
Франция е президентска република. Но президент без мнозинство в парламента има ограничени възможности да прокарва своите политики. Още повече когато става въпрос за нов, амбициозен и реформаторски проект. Ако на президентските избори се сблъскаха две Франции – Франция на гнева и Франция на надеждата, на парламентарните шпаги ще кръстосат четири електорални блока: либерално-реформаторският на Еманюел Макрон, за който е жизненоважно да осигури така важното за новия президент парламентарно мнозинство; дясно-консервативният на Републиканците, които след елиминирането им на първия тур, са силно амбицирани за реванш; националистическия на Марин льо Пен, която се стреми да надгради над постигнатото чрез новия си проект; крайно-левият евроскептичен проект на Меланшон за нов екологичен хуманизъм. На президентските избори Франция избра най-доброто от себе си – реформаторство, промяна, оптизъм. Ще следим с интерес какво ще избере на парламентарните избори.
Кибер война
Денят на размисъл рискуваше да бъде взривен от мощна кибер атака - имейли на щаба на Макрон бяха пуснати в публичното пространство. Атаката беше мощна, но и отпорът – също. Сериозните медии подходиха отговорно и ги игнорираха, гражданите не позволиха друг да определи избора им. Две важни поуки: кибер атаките мощно ще присъстват и в следващите европейски избори, особено в Германия; най-ефикасната защита са отговорни граждани и медии.
Президентът и неговите граждани
След поетиката на битката следва прагматизма на управлението. Но за да завърша разказа за френската президентска приказка като в приказка: „За мен е чест да ви служа със скромност, сила и любов". Как да не се размечтаеш за лидери, които разбират властта като служене, а служенето на своите граждани правят със скромност, сила и любов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
