Димитър Гронев
Това, което се случи с изборния резултат на БСП на 5 октомври, трябва да се анализира от гледна точка на две стари политически доктрини.
Едната, формулирана от Бенито Мусолини, гласи: "Който не е с нас, е против нас".
Тази доктрина твърде дълго време властваше в БСП. На "Позитано" вечно се търсеше врагът с партиен билет и това постепенно ерозира партията, за да се стигне до сегашното й трагично положение.
Другата доктрина в политиката е формулирана още в Евангелието от Марко, където Христос казва точно обратното "Който не е против нас, е с нас!".
Ето това трябваше да направи БСП, за да не се стигне до днешното положение. И това трябва да стане линия на поведение на социалистите в новия парламент и във всякакви разговори относно бъдещото правителство.
Освен всичко това, на тези избори левият електорат се оказа в позицията на буридановото магаре, което умряло от глад, защото не можело да реши коя купа сено е по-голяма. В нашия случай дилемата за левите беше къде е автентичното ляво и коя формация е негов носител.
Имам предвид възможността за избор между БСП и АБВ, а и другите леви формации като тази на Татяна Дончева. Въпреки че за мен въпросът кое е автентичното ляво е толкова абсурден, колкото и това кое у нас е автентичното дясно. Има социалисти, социалдемократи, комунисти, ако щете, леви националисти.
От тази гледна точка аз не съм убеден дали АБВ е въобще лява формация. Но все едно - трябва да се намери някаква обща формула именно в духа на Христос, а не на Мусолини. За съжаление, битката относно това кой е по-ляв и кой е автентично ляв продължи до самите избори. А грешката на "Позитано", за която аз пиша и говоря още от януари т.г., е, че трябва да се прекрати именно с този негативен манталитет на политическо поведение. И че Сергей Станишев трябва да напусне ръководството, след като вече сдаде шефския пост. И не само той, а и всички други лидери - все едно дали са добри или лоши. Иначе никой няма да повярва, че в БСП наистина има промяна и ново политическо мислене. И спадът няма да спре. Това се опита да направи и новият лидер Михаил Миков, но беше вече късно -просто нямаше технологическо време, за да извърши сериозна промени в БСП - и в кадрово отношение, и като цялостна политическа философия на БСП.
Някои анализатори търсят причина за загубата на соцпартията и във факта, че "Атака", която първоначално социолозите я бяха отписали, успя да прескочи 4-процентовата бариера, привличайки твърдия червен русофилски електорат, отхвърлящ евроатлантическите ценности и смятащ сегашното ръководство на БСП едва ли не за предатели.
Може би има някакъв подобен момент, но като цяло не съм съгласен с тази теза. България наистина е преобладаващо русофилска, но русофилите са както леви, т.е. съветофили, така и десни. Има ги във всички партии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
