В Стара Загора Левски „получава първата душевна луча за правда и св

„Тук синът на Гина Кунчева получава първата душевна луча за правда и свобода". Така един от първите биографи на Васил Левски, Стоян Заимов, определя тригодишния престой /1856-1558 г./ на бъдещия Апостол на свободата в Стара Загора

В Стара Загора Левски „получава първата душевна луча за правда и св | StandartNews.com

„Тук синът на Гина Кунчева получава първата душевна луча за правда и свобода". Така един от първите биографи на Васил Левски, Стоян Заимов, определя тригодишния престой /1856-1558 г./ на бъдещия Апостол на свободата в Стара Загора. Малкият Васил пристига тук с вуйчо си хаджи Василий, негов настойник след смъртта на баща му. Като монах-таксидиот на Хилендарския манастир, вуйчото е изпратен в тогавашната Ески Заара. Двамата живеят в Хилендарския метох, в който според историците е създадено и първото килийно училище в града. Когато 17-18-годишният Васил идва в Стара Загора, тук вече има светско школо - Светиниколското петокласно училище. Вуйчо му го записва в трети клас, и макар и малко по-голям от връстниците си, Васил Кунчев с желание посещава училището. Според съвременници той е бил много прилежен ученик, помагал и на другарите си. Пеел и в църковния хор, ръководен от създателя на школото, даскал Атанас Иванов, и получавал похвали като даровит певец. Вероятно под влияние на вуйчо си бъдещия дякон Игнатиий се записва и в свещенически курс, воден от даскал Атанас Иванов, който за онова време бил истински енциклопедист. Затова колко сериозни са били заниманията му в този курс по богословие говори един многозначителен факт. Първият оригинален документ на Васил Левски, който се съхранява и до днес в Националната библиотека „Кирил и Методий“, е един трактат по богословие. „Обличително богословие. Въ/в/едение, Въ/в/едение на обличителното богословие“, така се нарича трактатът, според историците е писан по време на престоя му в Стара Загора. Няма съмнение, че тази възхвала на православието е била вдъхновена от обучението на младия Васил Кунчев в свещеническия курс на даскал Атанас Иванов. Както е известно, по-късно, когато се постригва за монах в Сопотския манастир, бъдещият Апостол на свободата, избира името Дякон Игнатий, в памет на един от мъчениците за православната вяра - Св. Игнатий Старозагорски.

За смелостта и свободолюбивия дух на бъдещия Апостол на свободата в тези младежки години в Стара Загора свидетелства и поп Минчо Кънчев в своята прочута „Видрица“. Той описва една любопитна случка, когато карловчето Васил Кунчев разгонило без строх няколко турчета, които задявали български момичета, докато беряли череши в една овощна градина.

Васил Левски се връща отново в града на своята младост – Стара Загора вече през 1859-60 г., когато се създава местния революционен комитет. За тесните връзки и доверието между Апостола и старозагорските революционери – Кольо Ганчев, братята Михаил и Георги Жекови и др. говори фактът, че старозагорският комитет го упълномощава да го представлява на паметното заседание на БРЦК през 1872 г. Както е известно, на него Каравелов и неговите поддръжници настоявали след злополучния обир в Арабаконак и залавянето на помощника на Левски – Димитър Общи, незабавно да се вдигне народно въстание в Българиая Апостолът и реалисти като старозагорските революционери обаче смятали, че народът още не готов за всенароден бунт. Малко преди да бъде заловен в Къкрина, Левски присъства на заседание на местния революционен комитет в Стара Загора. Старозагорските поборници вземат категорично решение, че още не е време за въстание и Апостолът ги моли да го разпратят до останалите комитети за сведение.

На старозагорските съратници на Апостола принадлежи и неосъществената по обективни причини идея за освобождаването му от лапите на турците след залавянето му в Къкринското ханче. Те смятали, че като известна личност, опълчила се срещу империята, той вероятно ще бъде съден в Цариград или в Одрин. Възможно е било и за назидание на всички, които се бунтуват срещу падишаха, само присъдата му да бъде изпълнена в тези крепости на Османската империя. А дотам очевидно Левски е щял бъде откаран с Барон Хиршовата железница, която вече и била факт. Смелата идея била влакът да бъда нападнат при Чирпан и Левски да бъде освободен. Старозагорският революционен комитет дори провожда свой пратеник до София – Дончо Фесчията, за да следи процеса. Той обаче се връща през февруари със скръбната вест, че Апостолът на свободата - Васил Левски е осъден и обесен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай