Нашата мисия е да предадем духа на Съединението на младите, каза кметът на община Шумен проф. Христо Христов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
– Проф. Христов, преди дни в Шумен беше открит първият в България бюст-паметник на княз Александър Батенберг пред лятната му резиденция в ДП „Кабиюк“ – мястото, където той взема историческото решение да застане начело на Съединението. Какво е посланието, което искате да отправите с тази инициатива?
– Посланието е ясно: държавност се гради с характер и смелост. В „Кабиюк“ князът показа воля да застане зад Съединението – решение, което пренареди картата на България и я утвърди като суверенна нация. С бюст-паметника ние не просто почитаме историческа личност – ние отправяме послание към бъдещето: че всяко поколение е длъжно да има смелостта да взима трудни решения в името на България.
– Защо беше важно именно тук – в Шумен и в „Кабиюк" – да се издигне този паметник?
– Защото това е мястото на решението, а не просто географска точка. В „Кабиюк“ княз Александър Батенберг доказа, че историята се пише със смелост. Шумен е град, който винаги е бил в сърцевината на българската държавност – и затова е естествено именно тук да бъде този паметник. Това е акт на историческа справедливост и едновременно инвестиция в нашата идентичност. Точно тук, в лятната резиденция в „Кабиюк“, на 30 август 1885 г. младият княз заявява, че застава зад Съединението – смел акт, който пренарежда историята ни. Днес с първия у нас военен бюст-паметник на Александър I напомняме, че националното единство не е даденост, а воля и отговорност.
– Шумен има своята роля в националната история. Как според Вас градът допринася за съхраняването и популяризирането на паметта за Съединението?
– Шумен е град на първите: първото читалище, първият оркестър, първият паметник на създателите на българската държава. Този град носи духа на Съединението, защото е град, който винаги е събирал енергията на националните каузи. Нашата мисия е да предаваме този дух на младите – чрез музеи, мемориали и събития, които показват, че историята не е в миналото, а в уроците, които ни правят по-силни днес.
– Какво място според Вас трябва да заема княз Александър Батенберг в съвременната историческа памет на българите? Смятате ли, че днес оценяваме достатъчно неговата роля за Съединението?
– Батенберг е урок по лидерство. Той постави интереса на България над личния си комфорт и политическа сигурност. За съжаление често споменаваме името му формално, но не разказваме дълбокия смисъл на неговото решение. С този паметник ние запълваме тази празнина – връщаме Батенберг там, където му е мястото: в сърцето на българската историческа памет.
– Шумен е изключително богат на културно-историческо наследство. Как тази инициатива се вписва във Вашата по-широка стратегия за съхраняване на историческата памет и развитие на културния туризъм?
– Този паметник е част от визията ни за „Пътя на държавността" – свързваща линия между Мадарския конник, Шуменската крепост, Мемориала „Създатели на българската държава“ и „Кабиюк“. Така изграждаме единен културно-исторически продукт, който дава на България и на Европа завършен разказ за държавността ни. Това не е само туризъм – това е национална идентичност, превърната в сила за бъдещето.
– Министерството на културата стартира процедура за обявяване на сградите в „Кабиюк", включително лятната резиденция на Батенберг, за културни ценности. Какви са следващите стъпки по този проект?
– Заедно с Министерството на културата и НИНКН работим за даване на официален статут на културни ценности на резиденцията и свързаните сгради. Това ще гарантира тяхната защита и ще отвори възможности за европейско финансиране за реставрация. Визията ми е „Кабиюк“ да се превърне в национален център по историческа памет и културен туризъм, който да разказва историята на Батенберг и Съединението в контекста на европейската история.
– Един от символите на града – Куршун чешмата – отново ще зазвучи с вода. Община Шумен и общественици подеха инициативата „Нов живот за старите чешми“. Какво стои зад тази кампания и кои други чешми планирате да възстановите?
– Водата е живот и памет. С инициативата „Нов живот за старите чешми“ искаме да върнем към живот забравени символи на Шумен. Куршун чешма е първата стъпка – тя ще зазвучи отново благодарение на общите усилия на общината, общественици и дарители. Вече сме изготвили план за възстановяване на още чешми в града и селата. Това е кампания, която носи и историческа памет, и практическа полза за хората.
– Как виждате развитието на Шумен като център на историческа памет и културен туризъм през следващите години? Има ли готови проекти или идеи, които ще засилят този потенциал?
– Вярвам, че бъдещето на Шумен е в умелото съчетание на индустрия, образование, наука и културен туризъм. Вече работим по проекти за дигитализация на музейните фондове, за свързване на туристическите обекти в единен маршрут, за събития, които да правят историята жива – фестивали, възстановки, образователни програми. Виждам Шумен като център на историческата памет на България, но и като европейски културен град с отворени врати към света.
– Мистериозният „черен леопард" – как се отрази на имиджа на града?
– Общината реагира бързо и отговорно – създадохме маршрути за обход на Шуменското плато, работихме с експерти и институции, потърсихме допълнителна информация и поддържахме постоянна връзка с гражданите. Интересът на медиите беше огромен, но ситуацията показа, че можем да управляваме подобни предизвикателства спокойно и професионално. В крайна сметка историята с леопарда привлече внимание към Шумен и ни напомни, че градът ни има потенциала да съчетава история, природа и любопитство на туристите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
