Петък,

Радев прави паралелна предизборна кампания

От: Стела Стоянова -
Радев прави паралелна предизборна кампания
A
A
A
  • България има нужда от хора, които са управлявали нещо повече от кола на лизинг
  • Новите лица в политиката няма да решат нищо
  • Датата на вота е въпрос на уязвеното его на Радев
  • Моделът му за власт на президента е изцяло авторитарен
  • Навлизаме в турбуленция, ще продължи години, казва доц. Антоний Гълъбов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"


- Доц. Гълъбов, удачно ли бе избрана от президента Радев датата на изборите?
- Не, не беше избрана удачно, беше по-скоро въпрос на амбиции и уязвено его. Далеч по-подходящ би бил изборът на дата в началото на май, когато имунизационната, ваксинационната кампания и подготовката за избори биха могли да постигнат необходимия синхрон. Аз твърдя, че господин Радев се опитва да прави паралелна предизборна кампания и за съжаление неговото решение беше част от тази кампания.
- Все пак той не влезе в паралелен политически проект.
- Не, това не се вписва в неговите амбиции, те имат авторитарен характер. Амбициите му не са за демократична алтернатива на каквото и да е. Моделът му за власт е изцяло авторитарен. И тъй като той все още не е направил отчет за последната си година от мандата, българските граждани трябва внимателно да се гледат в един факт. Администрацията на президента е особен тип администрация, тя е най-безотчетната организация в държавата. В нито един от досегашните отчети на президента Радев аз не виждам какво правят неговите представители в различните институции на държавата. Виждаме, че главният му секретар се занимава с писане на смс-и. За тези години ние не чухме по какъв начин, управлявайки една самостоятелна администрация, господин Радев показва различен модел на управление.
- Вече започнаха да се спрягат имена на кандидат-депутати за конкретни региони. Как гледате на това, което се лансира в публичното пространство?
- Предстоят ни два вида избори - за Народно събрание и за президент. Резултатите и от двата ще бъдат разочароващи и обезкуражаващи както за крайните оптимисти, така и за песимистите. Нито един от тези избори няма да ни даде отговорите на големите и важни въпроси пред българския национален интерес. И двата избора имат преходен характер. Промените са толкова дълбоки, че те няма да се реализират нито чрез нови политически субекти, нито чрез нови коалиции между стари политически физиономии. Става дума за изключително бързи промени, целият свят се намира в тях, Европейският съюз също. Колкото по-рано разберем, че новите лица /този абсолютно безсмислен мит в българската политика/ няма да решат нищо, толкова по-добре. В момента България има нужда от хора с управленски опит, хора, които са управлявали нещо, а не само автомобила си на лизинг. Навлизаме в турбуленция, която ще продължи години наред, и според мен българското общество вече до голяма степен започва да си дава сметка за това. Мантрата как изведнъж, като се появят едни нови лица и едни нови партии, много отдавна не отговаря на действителността.
- Хората, които досега управляваха нещо по-голямо от кола на лизинг, обаче също донесоха разочарование на по-голямата част от избирателите...
- Така е. За съжаление, ние имаме твърде малък брой хора, които са разбирали управлението като отговорност. Хора, които разбират това, че да управляваш държавата е изключително тежък и неблагодарен труд. Имаме хора, които преминаха през властта и успяха да присвоят каквото могат, но имаме много малко натрупан държавнически опит. Но ми се струва, че хората инстинктивно ще се насочат към конкретни управленски решения, които няма да предизвикат поредния срив.
- Кои от новосъздадените формации имат шанс да се появят в парламента и как това ще повлияе на конфигурацията на управлението след това?
- Новите политически формации няма да окажат влияние върху правителството. Извън личните амбиции на хората, които ги представляват, аз не виждам нищо ново в техния подход към управлението. Във всеки поредни избори ние подменяме в много голям дял представителството в Народното събрание, но това не е довело до промяна в отговорностите към властта. В промяна на отношението, че доброто управление означава постигане на съгласие. Това за съжаление се учи много трудно и точно затова така наречените нови политически субекти ни предлагат авторитарни алтернативи - някои от тях по-откровени, други по-завоалирани. Виждаме само амбиция кой ще замени Бойко Борисов, не и амбиция някой да изглажда управлението на страната по друг начин, отколкото то беше изграждано досега.
- Каква управленска комбинация виждате в следващия парламенти правителство?
- Това, което изглежда сигурно е, че ще проведем едни не по-лоши избори от тези, които сме провеждали досега. Умишленото създаване на атмосфера на недоверие към изборния процес няма основание. Най-вероятно ще имаме избирателна активност около 35-40 на сто.
- Това е най-ниската активност в историята на парламентарните избори...
- Да. Същественият проблем е, че това, което в момента стои на терена около месец преди изборите, е усилието да бъдат убедени гражданите, че изборите ще бъдат фалшифицирани. Това е всичко друго, но не и онова, от което България има нужда в момента. Ние имаме нужда гражданите да са спокойни, когато гласуват. Отвъд всичко това, в следващото Народно събрание ще има повече парламентарни групи. Същественият и тежък въпрос е как ще се формира следващото управляващо мнозинство. Моите предпочитания винаги са били към предизборни коалиции. С други думи всеки, отивайки на избори, трябва да е достатъчно почтен към българските граждани и да каже с кого би искал да управлява или с кого би искал да бъде в опозиция и защо. Вместо това най-вероятно ще видим същото, което виждахме и досега - ще минат изборите, след което вратите пред избирателите ще бъдат затворени, а партийните елити ще договорят помежду си мнозинство. Очакването, че следващото правителство ще грохне до третия-четвъртия месец и господин Радев ще успее да назначи служебен кабинет и да си осигури изборите, няма да се реализира. Хората, които ще влязат в следващия парламент, ще търсят възможност да останат там. Време е малко да отрезвим публичния разговор по тези въпроси. Но и парламентарните, и президентските избори няма да дадат отговор на големите въпроси на българското общество
- Кой, или кое може да даде тези отговори?
- Онова, което се случва, а то се случва в световен мащаб, е че навлизаме в нов тип общество. И огромните рискове, свързани с дигиталното общество, са във всички посоки. Необходимо е да се преосмисли изцяло публичната политика в сферата на образование и здравеопазване. Необходимо е да се подготви българското общество за този продължителен период на турбуленция, в който навлизаме. Знаете, че авиокомпаниите използват фразата "Затегнете коланите и изправете седалките". Това е, което ни се случва - навлизаме в изключително бързи и трудни за прогнозиране промени. Образованието, здравето на хората и културата трябва да са зони на съгласие. Всички останали дебати за модели на икономическо развитие, за данъчна политика трябва да бъдат оставени настрани. Има нужда да бъде запазен и развит човешкият потенциал на България, защото в момента той се намира в много тежко състояние, а онова, което ни предстои, е абсолютно непознато. Все още не сме видели воля да бъдат създадени зони на съгласие, а политическото противоборство да бъде изтласкано там, където му е мястото.
Много важно е това, че в училище се завърна предмет като Гражданско образование. Това означава, че след около десет години няма да имаме хора, които си мислят, че могат да пишат конституции във Фейсбук. Няма да имаме и хора, които смятат, че гражданското участие се изчерпва с гражданско неподчинение. Но за съжаление изгубихме възможността поне три поколения граждани да придобият необходимата демократична гражданска култура, която да им  позволи да не бъдат лъгани безцеремонно, нагло, без всякакви ограничения. Много бих се радвал, ако тази година е година на научени уроци. И да изградим една гражданска култура, която няма нищо общо с крясъци по жълтите павета. Това е просто допълнение към общото усещане за подмяна на демокрацията.
Важно е да разберем, че начинът да преминем през този период е европейската интеграция, но не съгласно досегашната политическа конюнктура. Трябва да се опитаме да преосмислим отношението си към ЕС - не като към донор, не като към класен ръководител, не като към някой, който ни казва какво да правим. А като пространство, в което ние активно можем да постигнем собствените си интереси.   

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички