Понеделник,

Това ще убие онова

От: Любен Дилов син -
A
A
A

Изречението „Това ще убие онова” е пророчество, произнесено от архидякон Фроло в „Парижката Света Богородица” на Виктор Юго.

Пак в същата книга, обърнала сърцата и въобръжението не само на французите, но и на цяла Европа отново към забравената готическа архитектура, още в пролога се описва тайнствено име, скрито на една от колоните в Нотр Дам – ANAГKH. Едно от имената на древните богини на съдбата - Предачката.

Та въпросът е: метафора за съдбата на Европа ли е пожарът в парижката Света Богородица? Изтънява ли нишката на обединена Европа във вретеното на Анаки? Над десет пъти е горяла катедралата през вековете до днес и нито веднъж не е била запалена от завоеватели или врагове на вярата. Така че това не е работа нито на дявола, нито на пловдивските клошари, каквото подозрение веднага изказаха някои горчиви нашенски остроумници.

Френска немарливост си е.

Пожарът е тъжен факт, но нито е краят на Западната цивилизация, нито е изгорял домът на Бога. И все пак евроизборите само след месец, съгласете се, му придават пиперливия вкус на пророчество. Дори с това, че "Нотр Дам" не изгоря цялата, но е засегната тежко и поправката ще бъде дълга, много скъпа и ще изисква обединените усилия на европейците. Една много възможна съдба и за обединена Европа след изборите.

Кое е това, което може да убие онова? У нас, залисани в глупости и – традиционно – гледащи на евроизборите като незначителна част от вътрешнополитическата интрига, не си даваме сметка какво точно може да се случи. Свикнали сме да приемаме далечния отглас от сблъсъците в Европарламента като неизбежен шум, съпътстващ благините за едни и фрустрациите за други, които идват от Брюксел.

А и понеже рядко проявяваме настойчивост (едва напоследък евродепутатите ни се поокопитиха), от самото сърце на Европа пък гледат на нас като на гарнизон – да, важен е, ама не е нужно всичко да му обясняваме. Или поне така гледаха, докато не започнаха проблемите с Полша, Унгария и Румъния. Въпреки критичността ни към вътрешната политика, на техен фон България стои не просто стабилно, а направо блестящо. Особено ако успее на тези евроизбори да не изпрати нито един депутат в редиците на евроскептиците и популистите. Защото именно те са „това, което може да убие онова”. Брекзит е засега все още по-скоро комичен пример. Докато не се превърне в трагичен.

Голям брой депутати, гравитиращи към евроскептични и откровено популистки партии, са опасност за две неща: липса на ясно мнозинство в Европарламента и плъзване по плоскостта на популизма на цялата европейска политика. Невъзможността за управляващо ясно мнозинство означава, че всички решения ще се взимат далеч по-бавно и често ще стават жертва на абсурдни обструкции, пазарене в кулисите и ще доведат до повече политическа корупция.

Във всеки национален парламент е така, няма логика европейският да направи изключение. Метаморфозите с БСП в България пък показват в какво се превръща една уж модерна партия, когато започне да вдига исото на национализма и популизма в изказа си. Да, може и да привлече периферни избиратели, но със сигурност прогонването на мигранти и джендъри посредством кукери не е основното предизвикателство пред обединена Европа.

„Еропа на нациите срещу Европа на администрациите” е напълно измислен конфликт. Както в гениалния роман на Юго Квазимодо се обърква кои искат да спасят Есмералда и кои да я обесят, така и популисткото говорене обърква по-простодушните европейци. Да, има проблем с раздутата администрация, има и много други сериозни проблеми с функционирането на ЕС, но те няма да се решат като унищожим самия съюз. Най-яростната реторика срещу мигрантите е в Унгария – страна, която практически почти няма мигранти. На другата страна е Италия, която още от албанската бежанска криза е периодично заливана с талази от чужденци. Обединена Европа никога не е подлагала на съмнение националната идентичност или свобода на своите членове. Даже положи огромни усилия да подпомогне македонската национална идентичност, към която не само ние имаме съмнения и забележи – когато се отнася за присвояването на историята ни в подкрепа на тази идентичност – напълно основателни.

Парадоксалното е, че евро скептицизмът има хиляди лица, докато европейската идея е по-скоро една с малки интерпретации във формулата за скорост, път и време.

Финладците, които ще вкарат доста популисти на тези избори, имат едни основания да „мразят” Европа, унгарците – съвсем други, плод изцяло на прогапагандата на управляващата партия там. На нас пък популистите постоянно ни припомнят, че сме втора ръка европейци, че ядем втора ръка храни и изобщо сме в задния двор на Европа... Все едно преди бяхме в нечий преден двор?!

Поради водолазните ми занимания, доста пътувам из неевропейския свят и да ви кажа – няма по-добро и по-свободно място за живеене от Европа! И вместо да се опитаме да настигнем и задминем словенците, например, ние се вайкаме и предпочитаме да вярваме в постоянните „заговори” срещу нас, които са основната хранителна среда за всеки популист и националист. В крайна сметка – какво по-важно доказателство за това, че си значим от наличието на специален заговор срещу теб?! Дори да не съществува, трябва да се измисли. Типичен пример е Истанбулската конвенция – един общо взето безсмислен документ, издигнат в статут на вселенски заговор не само срещу България, а изобщо срещу природата на човека. Щеше да е смешно, ако не е тъжно. А е тъжно, защото патриотарът и популистът са хора, които очевидно няма с какво друго да се гордеят, освен с мястото, на което са се родили и с половата си принадлежност.

На фона на горящата катедрала е важно да отбележим една дата от изминалата седмица: На 17 април, но през 1492-а, Христофор Колумб печели обществената поръчка за откриване на Америка, обявена от Фернандо II Арагонски и Изабела Кастилска.

Всъщност поръчката била за откриване на път към Индия, но каквото – такова! Парите са похарчени, резултатите следва да бъдат отчетени! В културно отношение днес Америка продължава да е една компромисна Индия, въпреки всичко велико, направено от европейските емигранти през последните 200 години там. Защото Америка е не друго, а едни европейски бежанци, повярвали в мечтите си. Държава, обединяваща различни колонии, първоначално въобразена от шепа мечтатели, а по-късно превърната в действителност от т.нар. „бащи-основатели”. Впрочем Изабела и Фернандо е редно да бъдат причислени към големите европейски „националисти”, организирали прогонването както на арабите, така и на евреите от Иберийския полуостров...

От речта на Чърчил в университета в Цюрих през септември 1946-а, когато призовава за „създаването на нещо като Съединени европейски щати”, идеята за федерална Европа се търкаля в умовете на по-просветените европейци, но постоянно се препъва в умовете на онези, които продължават да решават проблемите на националните си държави от 19-и век... Популизъм е това, което може да убие онова „нещо като Съединени европейски щати”. И за пръв път на тези избори за Европейски парламент предстои възможността да бъде ясно очертана. Излишно е да призоваваме към бдителност, мобилизация и масово гласуване. Тази възможост няма как да бъде избегната, ако не бъде възприета като реална заплаха от европейците.

За източните европейци - вън от съмнение те са най-облагодетелстваните от обединена Европа, въпреки постоянното им хленчене - това все още не е проблем. За тях пожарът в Notre Dame не е Notre Drama, както го нарече един френски вестник. Виж, европейският стандарт за кривината на краставиците, наложен от Брюксел, вече е драма!

На тези избори популизмът и национализмът могат да изгорят доста сериозна част от общото построение, което се опитваме да градим от 1946-а насам. И поправката ще е продължителна, трудна и много скъпа. Но това няма как да се разбере, очевидно, преди да се случи.

Както симпатичният доктор Алберт Хофман е нямало как да разбере какво е ЛСД, преди да яхне колелото си на 19 април 1943 година, след като е погълнал 250 микрограма от синтезирания от самия него диетиламид на лизеринговата киселина. Този ден днес наричаме Bicycle Day. ЛСД-то е още един дар, който ние, европейците, направихме на Америка, но тя не го оцени и не само го забрани в САЩ (заради протестите срещу войната във Виетнам), но наложи и забраната си в целия свят. За разлика от бърбъна или домашната ракия, няма известен случай на престъпление, извършено под въздейсвието на ЛСД. Ето една несправедливост на ЕС и САЩ, срещу която няма да чуете нито един популист или националист да се изкаже!

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички