Вземете най-протритите от употреба думи на прехода: демокрация, институции, доверие, стабилност... Сложете към тях някое по-апокалиптично определение като атрофирал, девалвирал, илюзорен... И ще получите президентска реч. В зависимост от подредбата си, фразите вършат еднаква работа и за новогодишно обръщение, и за отчет на първата или на втората година на държавния глава.
Точно така изглеждаше на пръв поглед словото на Румен Радев в понеделник, когато президентът даде пресконференция по повод две години от встъпването си в длъжност.
За пореден път държавният глава показа, че е силен на думи, но предпазлив на дела.
Какво всъщност каза Румен Радев? Той вече е почти готов да подкрепи политически проект. Докато преди една година в отговор на въпрос дали ще прави партия президентът бе категоричен, че остава независим и надпартиен, сега той ясно декларира, че е готов да прегърне нова партия - ако тя отговаря на кредото му: законност, справедливост и суверенитет.
Най-логично би било този проект да е "Визия за България" на БСП, която направи Радев президент.
Държавният глава отказва да разговаря с премиера Борисов, с председателя на НС Цвета Караянчева, с финансовия министър Владислав Горанов или с шефове на комисии.
Но с охота прие и чу визията на Корнелия Нинова, поздрави социалистите с изготвянето й. Но... Докато Нинова всячески прокламира "Визията" като алтернатива на ГЕРБ и иска да ангажира Радев с нея, президентът ловко бяга от червената любов. Независимо, че Нинова нарича документа си План за развитие, Радев не го припозна.
Той ще прави свой Съвет за развитие. Това бе второто важно нещо, което каза президентът. Ще го институционализира даже с указ. Така държавният глава ясно показа, че алената "визия" не е неговата алтернатива, нито проектът, който би подкрепил.
Всъщност, президентът не говори за първи път за партия. Намек, че ще направи своя, Радев изрази още през есента на миналата година в лекция пред студенти от УНСС. Попитан от младеж дали ще прави партия, Радев заяви, че е президент на всички българи. Но тутакси добави: "Ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаването на нови партии".
Реакцията не закъсня. Интелектуалци, начело с историка акад. Георги Марков удобно предложеха на Радев политически проект със същото име като президентския призив за единение. Радев не се разграничи, но и не ги припозна.
Речта на президента издава огромната му тръпка към създаването на политически проект. Но дори той съзнава, че обявяването му в средата на мандата е равно на самоубийство.
Пък и практиката досега показва, че българите не искат да видят държавния си глава в партийни обувки. Единственият, който създаде партия, при това две години след излизането си от "Дондуков" 2 бе Георги Първанов. И резултатът не е за завиждане.
Може би затова третото и най-важно нещо, което Румен Радев каза бе желанието му за по-големи правомощия. Дали ще се търси увеличаването им зависи от "решимостта на обществото да се пребори с имитацията на управление", заяви президентът.
И така намекна, че иска да държи по-здраво юздите. Видно е, че протестите от края на 2018 г. с призиви за президентска република на Радев, му дават криле. Така той ще е лидер, ще има всички лостове на властта, а партията му ще е народът.
Но България не е нито Америка, нито Русия. И за разлика от "Грипен" площадната любов не се управлява с висш пилотаж. След 30-годишно търсене на спасител масите от улицата лесно могат да предизвикат и турболенция, и катапултиране. Още повече, че българинът по условие не харесва този, който го управлява.
Разбира се, Румен Радев каза в понеделник още много неща, сред които: въпросът за предсрочните избори е не дали, а кога, сделката за изтребителите пренебрегва европейските ни партньори и лишава България от суверенитет, управляващите нарушават принципите на демокрацията...Но всички те налагат един извод: в края на втората си година президентът Румен Радев ясно се позиционира като част от политическия пъзел, а не като надпартийния обединител.
Поредната му реч прокара поредните разделителни линии. Като опитен военен, той ясно очерта бойното поле. Фронтовата линия е с ГЕРБ, алтернатива на управлението е по-скоро той, отколкото БСП. Червените засега са съюзник по фланга, с който любовта е неизбежна, но трудна. Остава му само да си подсигури тила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
