Понеделник,

Стаменов: Нужен е компромис от всички за цената на тока

От: Администратор -
A
A
A

Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК):

US централите и ВЕИ да се съгласят за отлагане на високите цени

През март беше по-евтино да купуваме електричество от Унгария

- Г-н Стаменов, наистина ли от 1 август се постигна намаление на цената на тока не само за бита, но и за бизнеса?

- С промените всички такси, които плащахме до началото на този месец, бяха общо 36,26 лв. за мегаватчас, включително с акциза. С новите изменения станаха 30,84 ст., т.е. имаме намаление с 5,42 лв. Много предприятия сключиха годишни договори за доставка на електроенергия и при тях тези пари наистина ще се отразят като намаление. Какво обаче се получи? Ние имаме търгове за ток, които са с минимална цена. Например АЕЦ "Козлодуй" обявява търг и там не можем да наддаваме за по-малко от 67 лв. на мегаватчас. Това е все едно на Женския пазар всички сергии, които продават домати, когато кажеш, че има минимална ставка, това значи, че я определяш административно. Освен това, когато мине търгът и централите продадат енергията, след това казват, че може да си купят допълнителни количества ток, но на максималната цена, постигната по време на търга. В България все още нямаме пазарно определена цена. Имаме администрация, която по един или друг начин определя минимална ставка. А такова "животно" на свободния пазар няма.

- От колко време нещата стоят по този начин?

- От 2006 г. Тогава започна да се определя изкуствено ниска цена за бита, което е разбираемо - хората не могат да си позволят да плащат, тъй като сме бедна държава. В същото време една централа е търговско дружество и тя трябва да изкарва пари. Ако на някого продава под себестойност, тя гледа да компенсира от останалите си клиенти. Но така се получава, че в определени ситуации износът е най-печелившето перо за една централа, след него се нарежда българският бизнес и накрая е битът, от който се губи заради занижената цена. Когато има свито потребление, износът носи по-малко пари и бизнесът дава повече. За 2012 г. счетоводно, заради запушените плащания в енергетиката, АЕЦ "Козлодуй" е на 150 млн. лв. печалба, според данни, изнесени през пролетта от бившия изпълнителен директор Валентин Николов. И тогава той каза, че тази печалба се дължи на българската индустрия. През тази година се случва същото.
- При сегашното намаление на тарифите за населението повишиха ли се минималните цени за търговете, за които споменахте?

- Спрямо годишните търгове от 2012 г., когато минималната цена беше 69 лв., дори се е намалила. Последният път беше 67 лв. за мегаватчас. Но имаше пазарни индикации за по-голямо поевтиняване. То обаче не се случи заради решението да се стимулира износът на ток. Сега за експорт таксите са 12 лв./Мвтч, а за българската индустрия - 30,84 лв. В условия на криза се намалява нашата конкурентоспособност, а отрасъл "Енергетика" не генерира толкова приходи и добавена стойност, колкото индустрията.

- Предвиждате ли увеличение на цените на продукцията, за да компенсирате по-високите си разходи за енергия?

- Няма как да го направим. Има внос и никой не може да си позволи лукса да повиши цената си.

- Значи индустрията ще продължава да трупа загуби ?

- Да. Стискане на зъби или пък дори намаляване на работни места в зависимост кой в каква ситуация е. Например при киселото мляко конкуренцията е жестока. Те ползват ток средно напрежение, сега излизат на свободния пазар, очаква се да започнат да плащат по-скъпа енергия, но едва ли ще вдигнат цената на киселото мляко. Или пък при хляба. Как ще си позволят да вдигнат цената, при положение че наскоро един голям хлебозавод фалира. При металургията - ние се конкурираме жестоко с Украйна, Турция, има внос от Китай... Как ще вдигнем цените? Металургията е в жестока криза. ЕС прие екшън план за спасяването й. Тук нищо подобно не се случва.

- Какво ви обеща властта?

- Обещаваха да не поскъпва токът за индустрията и го постигнаха. Но в сравнение с износа на електроенергия - не мога да кажа същото. Защото в държавите с развит пазар, в часовете, когато няма консумация, производителят дори ти плаща, за да му вземеш тока, за да не си спира мощностите, което ще му докара допълнителни разходи. Тук едва от миналия месец се появи продукт "нощен ток". Но опитът все още е много плах, защото цените са почти същите като на дневния. Електроцентралите все още не се конкурират достатъчно, за да изкарат различни продукти и цени. През нощта товарът пада. В такъв случай токът трябва да е много по-евтин, за да се стимулира този, който купува по това време.

- А какво става с енергийната борса?

- Вече не смея да давам прогнози кога ще заработи енергийна борса у нас. Трайчо Трайков обещаваше, че ще я има през 2011 г. Делян Добрев форсира администрацията да подготвят нещата, за да могат поне балансиращите групи да заработят. Сега този въпрос трябва да се зададе по-скоро към Министерството на икономиката и енергетиката. Когато и да се случи, енергийната борса ще даде на индустрията референтна цена на тока, която ще е пазарно определена.

- Случвало ли се е български предприятия да купуват по-евтин ток от чужбина?

- Да. През март имаше периоди, в които беше по-евтино да си купиш ток от Унгария. Но като цяло това за индустрията не представлява интерес, защото такава енергия се появява в някои часове на някои дни. А ние обикновено сключваме годишни договори и само някои частични количества енергия си допълваме с такива спотови продукти.

- Преди приемането на последните изменения на Закона за енергетиката имаше идея да се изкара част от тока на американските ТЕЦ-ове "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3" на свободния пазар. Смятате ли, че тяхната енергия ще бъде конкурентна?

- Да. Аз не съм виждал договорите им, но според това, което се изнесе в пресата, когато имат пълна натовареност, те могат да продават и на 60 лв. за мегаватчас. А това е много добра цена.

- Значи на по-ниска цена дори от АЕЦ "Козлодуй".

- Атомната централа би могла да продава на още по-ниска, но тя има огромна квота за битовите потребители, там трябва да продава на цена от 35-40 лв. и трябва да компенсира загубите. Дългосрочните договори трябва да бъдат преразгледани. Имам предвид двете американски централи и ВЕИ сектора. С тях трябва да бъде договорено отлагане във времето, за да могат и те да оцелеят, и ние да оцелеем - индустрия и бизнес. Защото ако ние загинем, те какво ще си правят тока - ще си го носят вкъщи?

- Може ли индустрията да инвестира в подобряване на енергийната си ефективност и така да компенсира по-високите цени на енергията?

- Аз представлявам група предприятия, които са инвестирали милиарди лева в последните години, за да имаме модерни производства, да сме енергийно ефективни. Ако се погледне разходът на ток и газ за тон продукт, то тези показатели са на световно ниво.

- Това за всички предприятия в България ли е валидно?

- Донякъде не важи за държавния отрасъл. Например БДЖ е голям консуматор на ток.

- Имате ли някаква препоръка към държавата?

- Ние нямаме кой знае колко опции за оцеляване. Единственият начин е либерализация, намаляване на тежестта на дългосрочните договори. Защото, ако от 100% произвеждана енергия имаме 67%, която задължително трябва да се изкупува, няма как да имаме либерализация на пазара. Когато няма пазарно определяне на цената, се получава кръстосано субсидиране - бизнесът плаща, за да компенсира бита. Aко има енергийна ефективност в блокове и къщи, на хората ще им падне консумацията с 30-40%. Така те ще си намалят разходите, ще може да се вдигне малко цената и тя да бъде каквато е. Така ще оцелеят ТЕЦ-ове, мини и т.н. А където хората не могат да си ги позволят, да има социални помощи, а не да се намалява тарифата за всички.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички