Неделя,

Любо Ганев: Живея, както си искам

От: Администратор -
A
A
A

Високият 210 сантиметра Любомир Ганев, вицепрезидент на Българската федерация по волейбол, винаги е готов да бъде благодарен на треньорите и учителите по дългия път към върха. Той започва кариерата си в "Дунав Русе", състезава се седем години за ЦСКА, като 5 пъти е шампион на България. От 1991 г. играе за италиански отбори - първо в "Алпитур", а след това - в "Агридженто", "Сполето" и "Фано". Финалът му като активен състезател е в гръцкия "Арис", с който става шампион. През 1998-а прекратява спортната си кариера. Известен е в цял свят със силния си сервис - ударът му е със скорост 130 километра в час. Любо е притежател на много спортни отличия. Успехите му в бизнеса не са по-малко. Докато играе в Италия, му предлагат да стане рекламно лице на японската фирма за спортна екипировка Асикс. По-късно става нейн представител в България. Известно време търгува с облекла за гиганти в създадените от него верига магазини "XXL". През 2010 г. 36 от общо 66-те метан станции в България са доставени и поддържани от Любо Ганев.

Кариерата му на водещ е също толкова ефектна. Две години дирижира телевизионно шоу в Торино. В България - "Формула+" по bTV. Снима се в клипове на известни певици. Участва във "ВИП брадър" за седмица и благотворително в "Стани богат". Снима се в комедията "Испанска муха" с Тодор Колев, Антон Радичев и Камен Воденичаров. През 2005-а Любо Ганев партнира на Долф Лундгрен в екшъна "Механикът", сниман в България, където се превъплъщава в ролята на руски мафиот. Следващият му филм е "Рин тин тин" - история за Първата световна война. Разведен е, има двама сина - Евтим и Любо.

- Господин Ганев, каква е стойността на рекордите в различните времена?
- Рекордите не могат да бъдат измервани със стойности, тъй като всеки от тях е нещо велико - и в живота на спортиста, и за тези, които са помогнали да бъдат постигнати. С много пот, труд, тренировки и лишения. Тъкмо всичко това не може да се измери с никаква стойност. Рекордът е огромна и незаменима величина. И те кара да се чувстваш горд - независимо кога и къде се е случил. Той е мерилото на времето.
- Каква е цената на успеха? Кой я плаща?
- Плаща я този, който я постига. След това се нареждат всички, свързани с него - треньорите, щабът и останалите. Включително и спонсорите. Финансовата подкрепа не е за подценяване. Затова цената на медала не е лесно измерима. Но е много уязвима. Струва безкрайни нерви. Понякога спортистите ги обземат мисли да се откажат. Казват си: "До тук съм, повече не мога - няма смисъл да продължавам!".
- Кой възпитава българския дух? Какво го крепи?
- Духът се възпитава от самото раждане. Формират го средата в детството, родителите, семейството, училището, приятелите. Ако отвътре се чувстваш, възприемаш и определяш като българин, значи си завършен като личност. И винаги ще се стремиш да направиш някое благо за родината и обществото. Виж, спортистите са по-самоуверени. Спортът те учи, че като паднеш и си удариш главата в стената,

трябва да станеш за секунди, да се поизтупаш и да продължиш

Напред към победата. Преживял съм го. Поддържал съм този спортен дух жив и пламтящ. Съществувал съм, благодарение на него. Каквито и несполуки да има човек в живота, е длъжен да се изправи - никакво отстъпление. Няма по-силен дух от този на параолимпийците. Имаха ли право от Антидопинговата агенция и Международния параолимпийски комитет да възпрепятстват параолимпийците на Русия за участие в Бразилия? Не убиха ли по този начин надеждата им за живот? Всъщност недопускането на атлетите на Русия бе чисто политическа стъпка. Взетото решение не беше обосновано. Винаги съм казвал, че политиката трябва да е извън спорта. Особено на олимпиада, където са най-подбраните, получилите правото да се състезават. Напълно заклеймявам употребата на допинг. Допингът не е спортсменски начин на себедоказване. Но когато има конкретни виновни, нека те понесат наказанието, а не всички заради някой набеден. Какво всъщност означава допинг? 95% от всичките тези медикаменти се произвеждат в САЩ. Всичко е пропаганда и бизнес политика. Когато направят ново лекарство, го използват съвсем законно. Когато на пазара се появи следващият продукт, обявяват стария за допинг. Ако Литва произвежда мелдоний, значи е допинг. Когато същият мелдоний се произвежда в САЩ, не е допинг. Едно е ясно - Олимпийският комитет няма да остави скандала нерешен.
- Кога сте се чувствали шампион - когато сте бил на върха или в миговете, в които сте преодолявали самият себе си?
- За мен е много по-важно вечерта, когато се прибера у дома, да съм удовлетворен от направеното през деня. Естествено е, че когато спечеля мач, турнир, първенство или постигна висок резултат, оценен с медал, радостта е много по-голяма. Спортистът всеки ден преодолява себе си. Постигна ли целта, веднага си поставям следващата. Това се нарича мотивация и целеустременост. В личния си живот действам по същия начин - никога не се задоволявам с постигнатото

Винаги се стремя към нещо повече

- Разкажете как прекарахте времето си в Рио?
- Бях там като аташе на олимпийската ни делегация и вицепрезидент на БОК. Доста интересни неща се случиха. Постарахме се да присъстваме на почти всички състезания с българско участие. Отидох късно вечерта на полуфиналите за мъже Бразилия - Русия. Там беше Ари Граса, президентът на Международната федерация по волейбол, с когото заедно изгледахме мача. На голямото шоу в зала "Мараканазиньо" бразилецът се забавляваше, но с усмивка афишираше: "Днес не съм от Бразилия, днес съм от ООН". Там бяха дъщеря му и зет му. В една от паузите между геймовете Граса организира мини фотосесия с мен. Първо - с домочадието си, като им обясни, че съм най-силният български нападател, който някога е гледал. Появи се и местен детски отбор, чиито треньор накара играчите да ме пипнат за късмет и сила. С Ари Граса много си говорихме за волейбола в България и за Световното първенство, на което сме домакини през 2018-а. С него коментирахме как трябва да привлечем повече хора, популярни личности и бивши волейболисти.
- Откривате втори магазин за фирмено спортно облекло в София, успешно въртите моден бизнес. Как се чувствате днес - спортист или бизнесмен?
- Не играя волейбол от 17 години. Не съм в националния отбор от 19 години. Въпреки това хората говорят за мен като за волейболиста Любо Ганев. Независимо, че се занимавам и с друг вид бизнес - като с природен газ, например. Имам четири златни медала от Пловдивския панаир като преуспяващ бизнесмен. Иска ми се и така да ме запомнят. Защото би било признание, че правя нещо достойно и полезно. Живял съм дълги години в чужбина и се стремя да работя по стриктния и точен западен образец, но съобразявайки се с българската действителност.
- Работи ли тази формула?
- Да. В страната ни все още има огромен потенциал и много възможности за развитие. Стига човек да ги вижда.

Не съм от хората, които се оплакват

и казват, че у нас нищо не може да се направи. Това абсолютно не е така. Живял съм много години в Италия. Имал съм хиляди пъти възможност да стана италиански гражданин, но винаги съм отказвал. Камъкът тежи на мястото си.
- Оптимист ли сте?
- Да. Голям. Винаги и за всичко. Няма как спортист като мен да не е оптимист.
- Къде се чувства най-комфортно човек, който е висок 210 сантиметра?
- Навсякъде. Но най ми е хубаво в къщи. Всичко в апартамента ми е съобразено с габаритите. По мои указания и по поръчка. Жилището ми не е голямо, но се постарах да го направя практично, така че да не изпитвам чувство на клаустрофобия в него. Винаги страдам, когато отида на чуждо място или в хотел, защото краката ми стърчат от леглото, а в мебелите се чувствам като пораснало дете, което сяда в неподходящо столче. Ето сега в Бразилия ми дадоха много, ама много малък Нисан, предназначен за хората от делегациите. Дори си бях взел бразилска навигация. И изведнъж - толкова миниатюрна кола, едва се побрах в нея. Не издържах дълго със сгънати колене. За половин час ме заболяваха краката. И леглото ми в апартамента беше ужасно късо. Спах по диагонал. Но съм свикнал. Цял живот е било така - затова казвам, че най-удобни ми е в къщи. Не съм претенциозен и нищо повече не ми трябва в живота. В крайна сметка човек ползва предимно спалнята и дивана в хола си. В кухнята влизам рядко, само когато трябва да отворя хладилника или да си пусна кафе-машината. Напълно съм доволен от това, което имам в живота и съм благодарен!
- Имате ли любима вещ, която ви носи късмет?
- Не, нямам. Но когато играех волейбол, прилагах специфичен ритуал - първо си обувах чорапите, после слиповете, панталоните и обувките. Не съм суеверен обаче.
- Вярващ ли сте?
- Не съм религиозен. Не ходя често на църква. Вярвам, че над нас има една велика сила. Но за да ти помогне Господ отгоре, трябва първо сам да си помогнеш.
- Добър баща ли сте?
- Синовете ми вече не са деца. Ефтим е на 29, Любо е на 25. Големият вече ме направи дядо.

Имам си прекрасна внучка - Любомира

Тя е на годинка и половина. И двамата работят при мен. Много ми помагат и се радвам, че успях да ги привлека в семейния бизнес. Дори бившата ми съпруга работи в компанията. С нея сме в напълно цивилизовани отношения. Винаги съм се стремял да бъда добър баща и мисля, че съм го постигнал, щом и сега синовете ми са ми приятели и съдружници. Големият играе баскетбол, а малкият е запален по фитнеса. Пет пъти седмично сериозно тренира в залата. Оставил съм момчетата сами да определят съдбата си. Това е правилното. Ефтим е запален моторист и рокер. Ходи по всичките събори, кара страхотен "Харли Дейвидсън".
- Коя е нежната половинка сега до вас? Носят се легенди, че сте голям Дон Жуан.
- Какво означава "половинка"? В момента няма жена, с която да живея и тя да командва вкъщи. Аз съм бохем.

Имам доста приятелки, с които излизаме и купонясваме. Но нищо сериозно

Всъщност какво означава "сериозна любов" - като правя любов, да не се смея. Пълни глупости са това. Водя изключително динамичен начин на живот. Много пътувам, занимавам се с различни неща. Времето ми е запълнено на 101 процента. Не разполагам със свободни часове за флиртове, каквито имах преди. Винаги поддържам блясък в очите. И въпреки, че нямам постоянна приятелка за момента, това не ми пречи да си живея добре. Бях женен 11 години.
- Какво дете бяхте - палаво или послушно? Подиграваха ли ви се за високия ръст?
- Бях безумно палав. Не знам как ме издържаха родителите миЕ Непрекъснато правех бели. Получавах насмешки от сорта на: " Ей, как е времето там горе?". Не падах по гръб, отговарях им : "Елате да видите барометъра". От дете съм майтапчия, приличам на баща си, който от сутрин до вечер се шегуваше. Израснах в здрава семейна атмосфера, наситена с позитивизъм и хумор. Като дете съм ял бой, защото много лъжех. Невероятни лъжи измислях. Нямаше ден, в който да не излъжа и си получавах заслуженото. Живеехме срещу спирката на рейса. Един ден баща ми ме вижда как слизам от рейса. И ме пита: "Тате, къде беше?" Отговарям му: "На кино". Той продължи: "С какво се прибра?" "Пеша", бях категоричен аз, докато вратата на автобуса се затваряше зад гърба ми. Просто се бях возил гратис, което за стриктния ми татко беше недопустимо. Но много бях убедителен и никога не си признавах. Иначе като ученик бях добър, но винаги имах незадоволително поведение.
- Бихте ли променили съдбата си, ако можеше времето да се върне назад?
- Не. Не бих променил абсолютно нищо. Много съм доволен от всичко, постигнато до тук. Имам много прост девиз в живота: "Родил съм се без да искам, ще умра, без да искам, ще живея, както си искам!" Човек трябва да се наслаждава на всичко.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- На всички читатели на любимия ми вестник "Стандарт" пожелавам да са живи и здрави, да спортуват, и всичко, което си пожелаят, да им се сбъдва! Защото човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички