Понеделник,

Гена критикуваше с любов

От: Администратор -
3303
Гена критикуваше с любов
A
A
A

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните. Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън". Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов". Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера. На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Георгиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата. Затова е важно да има хора като Георгиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Маринския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго. Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов... Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

- Операта все още ли е привилегия само на елита или се отваря и към "средностатистически" зрители? Някои режисьори я изкарват дори на улицата.

- Дълбока заблуда е, че операта е изкуство за някакъв измислен елит. Светът преживя красотата от концертите на тримата големи тенори, замислени така, че да разбият стереотипа. Те бяха последвани от Павароти и приятели, от Анна Нетребко и Виллазон... Оперното изкуство става очевидно по-популярно, овладява голямо пространство. Най-добре разбира се е, ако вкусът към музиката се създава от най-ранна възраст.

- Сравнете състоянието на жанра у нас и по света.

- За съжаление, през последните 10 години съм гостувал едва четири пъти на родна сцена. Причините са комплексни и мнoгoпосочни, но се надявам в бъдеще да имам и време и покани. Състоянието на операта от няколко години насам е много сложно.

Тя е скъпо изкуство в епицентъра на икономическата криза

Дори в Италия много оперни театри бяха принудени да обявят нулев сезон.

- Вашият баща, футболният съдия Димо Момиров, е човекът, който за първи път ви води на опера - има ли нещо общо между спорта и изкуството?

- Отношенията баща - син винаги са натоварени с особена символика, а представете си я в съчетание с футбол - опера. Изглежда несъвместимо. Моят баща е пример за това, че всеки човек със сетива може да е оперен почитател. Идва на почти всяка моя изява - при все че е известен с аерофобията си. Вероятно фактът, че станах приличен изпълнител, облекчава болката му от това, че изобщо не проявявам интерес към футбола.

- Кое участие никога няма да забравите?

- Гастрола ми в "Норма" в "Театро Реджо" в Парма. Преди да изляза пред публиката, ме запитаха дали не се притеснявам - на същата сцена ролята на Полионе е изпълнявана от Франко Корели. Бях приет недоброжелателно и със снизхождение. Между другото Павароти никога не пееше в "Театро Реджо" - отказваше всички предложения. Всеки тенор от миналото те учи на нещо. Моите кумири са Корели и Павароти. Като Полионе пях с толкова енергия и убеденост, че на финала целият театър ме аплодираше. Подобни спектакли ме карат да вярвам, че операта е моят път.

- Работили сте със световноизвестния режисьор Андрей Кончаловски в "Бал с маски" - как преминаха репетициите ви?

- Големите имена от киното като Кончаловски и Дзефирели привличат публиката, а и за самите тях е предизвикателство да правят опера. Нямам представа как Кончаловски работи на снимачната площадка, но в театъра беше най-толерантният и мил режисьор. При това сцената съвсем не беше негова територия. Той се отнасяше с много респект към певците. Един от най-съкровените моменти в кариерата ми се случи на репетиция за финала на операта - когато героят ми умира и това трябва да е много въздействащо. Тогава Андрей се разплака, прегърна ме и каза: "Ето това е - както ти го направи, няма да го променяме." Щастлив съм, че го познавам. Книгите му с посвещения са безценен спомен за мен.

- Какви постановки предпочитате - класически или модернистични?

- Добре направените. Каквито и да са идеите на режисьора, те трябва органично да произлизат от музиката и либретото.

- Кой е най-различният спектакъл, в който сте участвали?

- "Трубадур" в "Сан Карло" в Лисабон - Манрико беше романтичният, трагичен, митологичен Че Гевара. За мое учудване имахме голям успех.

- От коя роля бихте искали да се откажете?

- Със сигурност сред любимите ми не е Чарлз VII от "Жана д' Арк" на Верди. Трябваше да подготвя ролята за десет дни, да репетирам седмица и да пея в един от световните театри, "Карло Феличе" в Генуа, с едни от най-големите професионалисти на нашето време. Премиерата беше директно излъчвана по тв канали и сайтове.

Преживях огромен стрес

На никаква цена няма да си го причиня отново.

- Пели сте с много сопрани, но коя ви е очаровала най-много?

- Имах щастието да пея с най-големите - Гена Димитрова, Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Франческа Патане, Дарина Такова, Мишел Крайдер. Истински примадони и същевременно здраво стъпили на земята със съзнанието за голямата отговорност, която носят заради огромния си талант. Никоя от тях не беше егоист на сцената, с желание да налага собственото си присъствие. Катя Ричарели ни канеше на вечеря след репетиция, за да се сближим и стопим напрежението.

- Каква партньорка беше Гена Димитрова?

- Дебютът ми в София беше с нея. Гена е и мой ментор. Тя подкрепяше младите артисти. Отношението й към нас беше като към собствени деца, които я вълнуваха с проблемите си. Безкрайно откровена, притежаваше невероятна непосредственост в общуването, присъща само на нея. Можеше да те критикува и да те сравни със земята, но това стимулираше. На нея дължа срещата с моя маестро Атанас Атанасов, който изигра фундаментална роля в кариерата ми и на когото дължа повечето си роли. С Гена сме прекарали с часове в дома й в България, и в Монте Карло. Давам си сметка колко разглезен съм бил - тя ми отделяше от скъпоценно си време, от своята гениалност. След дебюта ми в Монте Карло Гена ми каза: "Пиша ти пет плюс." После ме погали и допълни: "Чедо, май ще станеш певец!"

 

ВИЗИТКА

* Завършва Консерваторията в София през 1997 г.

* Специализира в Барселона при испанския тенор Франциско Лазаро.

* Дебютира в "Дойче опер" като Владимир от "Княз Игор" на Бородин.

* Пее в "Ковънт Гардън" в Лондон, "Театро дел Опера ди Рома", "Театро Карло Феличе" в Генуа, "Театро Реджо" в Парма, "Театро Сан Карло" в Лисабон, Национален театър в Токио, "Театро Джузепе Верди" в Триест.

* Работи с диригентите Валерий Георгиев, Нело Санти, Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Марк Минковски, Даниел Орен.

* Партнира на Николай Гяуров, Ренато Брузон, Мариела Девия, Карло Коломбара, Джун Андерсон, Лариса Дядкова, Даниела Барселона, Гена Димитрова.

* Участва в постановки на Вернер Херцог, Андрей Кончаловски, Пиерлуиджи Пици, Ермано Олми, Алберто Фасини.


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички