Събота,

В Техническия: Лаборатория води към виртуалния свят

От: Failed to load user -
2154
В Техническия: Лаборатория води към виртуалния свят
A
A
A

Може да симулира пожар в метрото или катастрофа, за да обучава полицаите

Пожар в метрото. Паникьосани пътници, задушаващ дим във въздуха, десетки щуращи се хора по перона. Спокойно, свалете очилата! Тревогата е само във виртуалния свят - цялото действие се развива в лаборатория. При това не някъде в бъдещето. Става дума за Лабораторията по виртуална реалност, която се намира във Факултета за германско инженерно обучение на Техническия университет.

Тя е най-старата у нас, създадена през 2008 година частично по проект на МОН и частично - финансирана от Университета Карлсруе, който е партньор на факултета. За да я направят, се наложило изцяло да изчистят едно помещение от стари и неизползвани машини. Сега обаче в нея се учат не само студентите на факултета, а и на целия Технически университет.
Основното предимство на лабораторията е възможността потребителят да се потопи изцяло в средата и да има усещането, че присъства в нея, разказва ръководителят на лабораторията проф. Стоян Малешков. Тя дава възможност изображението да бъде представено по различен начин на двете очи на наблюдателя и той да получи ефект на стереоскопично представяне. Това става благодарение на специални очила, както и на различни интерфейсни устройства. Така изображение, което без очила виждаме само в две измерения, става триизмерно след поставянето им. По този начин производителите могат да видят характеристиките на изделието си още преди да е произведено, и ако се налага, да коригират нещо в него.

Благодарение на интерфейсните устройства могат да бъдат направени и различни сечения на обекта, така че той да бъде видян в разрез. По подобен начин например са проверявали дизайн на мотокар, изработен от техен партньорски факултет. Лабораторията може да представи въпросния проект и в умален вид, но може да го видите и в мащаб едно към едно.
Интересно приложение на подобни лаборатории е възможността чрез тях да се тренира управление на кризисни ситуации - пожар, катастрофа. Подобни продукти има в Германия и Холандия, а на нас са предоставяни демоверсии с учебни цели, разказва деканът на факултета проф. Стефан Стефанов. Такъв продукт дори е бил демонстриран пред нашето МВР и Академията, където се обучават бъдещите служители на реда.

"Пожарникарите бяха възхитени от това, че могат да се обучават как да действат например при пожар в метро. Да организираш такова обучение в реална среда е на практика невъзможно", разказва проф. Стефанов. Ако обаче родното МВР поиска да въведе обучение в подобна лаборатория, трябва да отдели поне стотина хиляди евро за оборудването й и закупуването на лиценза за този продукт.

"На нас ни е предоставен с учебни цели, ако започнем да обучаваме някого срещу заплащане, това вече ще бъде бизнес и партньорите ни няма да бъдат съгласни", казва проф. Стефанов.

По същия начин подобен продукт може да симулира катастрофа и хората, заети с овладяването й, да тренират как могат да позиционират автомобилите в подобна ситуация. По света има и възможности по този начин да се тренира и реакция при авиокатастрофа, но тези продукти вече са многократно по-скъпи, тъй като е нужен и модел на пилотската кабина. Двамата пилоти седят в нея, а системата, която управлява симулираната реалност, накланя и движи кабината като при съвсем действителна катастрофа. Такава лаборатория може да бъде използвана и в ситуации, в които не трябва да се докосва нищо с ръце - например при операция, където е необходимо да бъде разгледан някакъв материал в стерилна среда. Специално устройство сканира тримерни изображения на ръцете и те, без да докосват нищо, управляват сцената, разказва проф. Малешков.

Младите остават у нас и с немска диплома

Говоренето на български тук е като пушенето - само извън факултета
Студентите ни започват с 2000 лв. още преди да завършат, казва проф. Стефан Стефанов

Проф. Стефан Стефанов е декан на Германския инженерен факултет към Техническия университет, който дава двойни дипломи на своите възпитаници - българска и немска. "Стандарт" го попита как се реализират младите хора, които завършват факултета.

- Проф. Стефанов, как се реализират студентите на Вашия факултет, в Германия ли отиват?

- За 25 години, откакто съществува факултетът, сме обучили 1566 души. Една от последните анкети, които правихме сред завършилите, посочва, че някъде около 15% от абсолвентите отиват да работят извън България. Ние ги изпращаме да учат един семестър там, за да могат да получат и германската диплома, освен българската. Някои специалности, например машиностроенето, имат задължителна практика от 4 до 6 месеца в немски фирми. Много често фирмите ги харесват и им предлагат работа. От самия дипломант зависи дали ще приеме или не. Но мнозина се връщат тук, защото още отпреди това работят в някои от немските предприятия у нас. Те са най-големите потребители на нашите кадри. От самото начало имаме договор с българо-германската индустриално-търговска камара, дори нейният управител д-р Митко Василев е наш преподавател по маркетинг. Така че студентите ни предпочитат да останат в България при добра работа и добри заплати. Миналия семестър една баварска делегация бе дошла при нас заедно с първия секретар на баварското правителство. В нея бяха 25 баварски фирми. Целта им беше да се запознаят с факултета и евентуално да предложат практика и работа на студентите ни. Попитаха един от студентите ни как си представя бъдещето си и той отговори "Аз не съм отишъл да уча в Германия, макар че имах тази възможност. Избрах този факултет, за да мога да остана тук и да си намеря добре платена работа в немска фирма. Ако отида в Германия, при една заплата от около 3000 евро на месец ще съм по-зле, като се има предвид, че трябва да давам около половината за жилище. Много по-скъпо ми е да живея там, отколкото тук". Нашите студенти, още преди да са завършили, започват със заплата от 1500 до 2000 лева. А компютърните специалисти - дори с по-висока. Имаме компютърни специалисти, които след втората - третата година вземат 4-5000 лева заплата. Специално на един компютърен специалист не му трябва да бъде на някакво конкретно място, за да работи. Той може да работи с чуждестранни фирми и от България. Мнозина от добрите специалисти напускат и София, купуват си къщи някъде в предградията - важното е само да имат добър интернет. А България е една от четирите страни в света, които имат най-бързия интернет, с това нещо можем да се гордеем.

- А кок мотивирате преподавателите си, по-високи ли са заплатите им?

- Труден въпрос. Заплатите им не са по-високи, но ние ги мотивираме, като всяка година ги изпращаме за месец на специализация при техни колеги в съответния партньорски университет. Така постигаме две неща - хем те да не загубят нивото си, и едновременно с това да уеднаквят материята, която преподават. Защото не върви, когато един немски преподавател дойде тук, след това българският му колега да бъде на по-ниско ниво. В някои области ние имаме дори по-добри български преподаватели. Но без немските колеги ние няма да сме немски факултет. Ако видите витрините ни, няма да видите нито едно съобщение на български език. Цялото преподаване е на немски. Всичко е на немски. Както пушачите палят цигари извън сградата на факултета, така и български се говори извън сградата. Разбира се, това е малко метафорично.

- С какво ниво на немски?

- Немският на студентите е на такова ниво, на каквото е езикът на чужденците, които започват да учат в университетите в Германия. От B2 нагоре. Студентът държи изпит по езика тук, а тестът се проверява в Германия. Ако издържи изпита, той може да учи навсякъде в Германия, не само тук. В България има 23 езикови гимназии, в които се държи немска матура. Много от завършващите там обаче отиват да учат в Германия, но все пак има такива, които остават. Това е една много добра алтернатива на следването в Германия, защото там ще получиш само германска диплома, а тук - и двете. Имаме специалност машиностроене, компютърни системи и технологии, стопанско управление и индустриален мениджмънт. Това са четирите специалности, които правят факултета ни по-различен от останалите. Те ни превръщат в едно малко висше учебно заведение в рамките на едно по-голямо. Имаме 16 лаборатории, в които студентите ни практикуват. Повечето се използват не само от нашия факултет, макар че са оборудвани по линия на немския факултет от Германската служба за академичен обмен. Досега тя е вкарала над 7 милиона евро за оборудване на факултета.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички