Сашо набира дарения в благотворителен сайт, ще разнася книги из цяла България
Стана "доброволец на годината", но страстта му са пътешествията
Сашо е от онези млади мъже, които хем са достатъчно луди, за да търсят адреналин по всевъзможни начини, хем са достатъчно интелигентни, за да намират начините да балансират лудостта си. Известен е като заклет приключенец, фотограф, любител на екстремните преживявания, които го водят до непознати и труднодостъпни кътчета из всички краища на България. Обича да снима изоставени села, уникални местности и природни феномени, нощува под звездите дори при минусови температури, а след това се връща и пише. В блога си публикува пътеписите по един нетипичен начин, разказва за видяното и преживяното - с чувство, детайл, а снимките му са призив за размисъл.
На въпроса защо рискува и често тръгва на поход със събран за минути багаж, Сашо отговаря кратко: "Тръпка е, вътре в тебе е. Знам, че понякога стъпвам по ръба, но като стигна върха, знам, че си е струвало".
Особена слабост Сашо има към наследството на тракийските предци, неизвестни ниши, скали и каменни култови комплекси, които пазят тайните на религията и невидимата енергия. Обикаля Сакар и Странджа в търсене на забравени тракийски светилища, крепости, некрополи и трапецовидни ниши. "Виждал съм такива комплекси, от които ми се е завивало свят и ме е яд защо не се дават пари за археология в България. Можем да се конкурираме и с Гърция, и с Турция по културно наследство", размишлява Сашо, който няколко години работи като експерт по туристическите проекти в Община Смолян.
Пътеписите му в блога и фоторепортажите от самотните пътешествия в особено любимите напоследък Източни Родопи, привличат все повече читатели и последователи за фотографски сафарита. Защото освен природолюбител, той е запален защитник на естествената природна среда и опазването й.
Сашо е от онези млади родопчани, които могат да бъдат пример за подрастващите, за онези тийнмъжлета,
които още си нямат Супермен
герой. Защото има изразена гражданска позиция по всякакви злободневни и проблемни теми за обществото, дори да си навлича неприятности, защото разкрива прелестите на родната природа в безграничното пространство на интернет.
А и защото като участник в доброволческия отряд на Община Смолян стана "доброволец на годината" и спечели заслужено приза, даван за пета поред година от фондация АСТИКА. Всъщност не успя лично да вземе наградата, защото в същия ден се на бял свят се появи първородната му дъщеря Александра.
Поредната идея на смолянчанина-ентусиаст е да направи пътуваща библиотека в каравана, за която Сашо вече събира пари в благотворителна платформа. Сумата от 3 хиляди долара расте много бавно, въпреки стотиците лайкове на поста във Фейсбук, с който призовава хората да дарят за книги, които ще се купят заедно с караваната и ще обикалят селата в Родопите. А защо не и в България. "Мога да стигна и до Врачанско и Видинско например", казва енергичният пътешественик.
"Всеки път, когато четеш една книга, едно дърво се усмихва, че има живот след смъртта", тази мисъл на писателя Никълъс Спаркс е зрънцето, от което се ражда идеята за пътуващата библиотека. "Искам да направим хората щастливи. Като бях малък, не четях много книги, въпреки че родителите ми са преподаватели. Но сега чета и много ми харесва. Като чета, съм щастлив. Почти всичко загубихме в наши дни - идеали, ценности, мечти. Не виждам млади четящи хора край себе си. Не ги чувам да мислят. Мяркат ми се само лутащи се призраци. Искам да създам пътуваща библиотека - каравана, пълна с хубави книги, ароматен чай и удобно кресло, в което да се отпуснеш. Защо да не направя все повече и повече дървета щастливи, давайки възможност на хората да четат?", пише в анонса към благотворителната кампания Караджов.
Сашо признава, че се нахвърля безконтролно на приключенски книги, пътеписи и се зарежда от тях. "Сега чета за един, който година и половина пътува 7 хиляди мили с каяк от Отава до Антарктика. Книгата е дневник за преживяванията и случките, прави читателя съпричастен. Идеята за караваната е хората да могат да четат, особено тези, които нямат възможност", мечтае си Сашо и планира дори да изрисува караваната с пъстри графити. Книгите в пътуващата библиотека ще бъдат нови,
смята да се договаря с издателства и книжарници
за да са нови и интересни. Караваната ще пътува до различните села, ще остава няколко дни там и хората ще четат, после ще връщат книгите и така - до следващото село. Сашо е инициатор и за поставянето на първите три къщички за книги, които бяха направени в Смолян по проект и монтирани в парка. Като начало бяха заредени с книги, но сега са празни, а една от тях е повредена. Сашо обаче не се отчайва. Според инициативния родопчанин много хора могат да се включат в създаването на библиотеката като дарят книги, но първата стъпка ще бъде закупуването на каравана. Той не е навършил 30 години, но част от обществената му ангажираност е активната дейност в доброволческия отряд за бедствия, при която с риск за себе си помага на хора в нужда. Признава, че никога няма да забрави снежния капан през март 2015, когато с още трима души трябвало да занесе хляб и лекарства до откъснатото от снега село Турян. Тракторът обаче се потрошил и в 17 часа вечерта той и колегите - доброволци тръгват през преспите, изминавайки останалите до селото три километра за 6 часа, газейки сняг до кръста.
От платнище правят шейна, товарят ценните вещи и, когато в полунощ пристигат и тръгват да хлопат по вратите в търсене на къщата, за чиито болни обитатели са лекарствата, хората в селото не могли да повярват. Сега Сашо отново е на път, но не през преспите, а през невежеството и липсата на достъп до книги. Иска да отвори повече очи и сърца към книгите и литературата, и се надява на подкрепа в благотворителната платформа, в която до сега са събрани малко над 90 долара. Линкът към сайта за дарения е https://www.generosity.com/community-fundraising/open-air-traveling-library--3
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
