Вторник,

Рейтинги разбуниха ректорите

От: Администратор -
4379
Рейтинги разбуниха ректорите
A
A
A

Най-доволни от ВУЗ-а си са студенти в колеж, класиран на последно място

Миналата седмица за първи път университет пожела да излезе от рейтинговата система на университетите у нас. Става дума за Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), което изпрати писмо до МОН с молба да не бъде включвано повече в рейтингите. В противен случай ще търси правата си по съдебен ред. Когато в медиите се пише за рейтинговата система, обикновено се съпоставят данните за реализацията на студентите, които са доста любопитни. Как обаче точно се мерят рейтингите и прави ли са онези ректори, които винят системата в субективност? Още повече в момент, когато просветното министерство декларира, че ще ползва нейните данни като индикатор при финансирането на университетите на базата на качеството.

Рейтингите на университетите дават много полезна информация, но в тях има и редица парадокси. Някои от тях се дължат на факта, че оценката на университетите е базирана на 77 критерия, но една част от тях действително са субективни. Рейтингите се правят не по университети, а по професионални направления, като най-голяма тежест имат акредитационната оценка, научните изследвания и реализацията на студентите. Наред с това обаче има и данни, базирани на анкети сред студенти, преподаватели и представители на бизнеса. Според председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, такива са около 40% от данните. Негови колеги дори смятат, че агенциите, които правят тези анкети,

понякога манипулират резултатите

от тях. Не е ясно дали действително е така, но е факт, че според анкетите сред студентите университети, намиращи се на последни места в класацията, неочаквано се оказват с много висок престиж. В други случаи вузове, които според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) имат много висока програмна и институционална оценка, се намират на по-задни места в класацията от такива, които имат ниска оценка, но абсолвентите им започват работа с по-висока заплата.

Сред парадоксите в системата е например фактът, че в направление "Архитектура, строителство и геодезия" Академията на МВР е на първо място заедно с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Причината е, че пожарната и аварийна безопасност, изучавана в първия вуз, е в същото направление. Което не попречи на медиите да се шегуват при огласяването на резултатите, че пожарникарите са най-добрите архитекти. И двата вуза имат 61 точки, въпреки че в рейтинговата система все още фигурират старите им акредитационни оценки. Интересното тук е, че в раздела за научни постижения и цитируемост в международни издания Академията на МВР е с нула точки, но изпреварва архитектурния вуз в графата "стопански инвентар" и "оборудване" например. Много по-високи са и стипендиите там, както и стартовият осигурителен доход на завършилите, което на финала позволява двата университета да се изравнят в направление, което единият на практика не поддържа. Американският университет в България е с 8 от 10 максимални точки акредитационна оценка, но изпреварва например СУ и УНСС в направлението "Администрация и управление" заради по-високия стартов доход на студентите си, по-високите стипендии и много големия процент чужденци, които учат там. В същото време обаче студентите в това направление, които са най-доволни от своя избор, са младежите от Колежа по туризъм в Благоевград, който е на последно място в класацията. Там удовлетвореността е 100-процентова. Друг проблем е, че в системата

не се обновяват достатъчно бързо данните

- например акредитационните оценки от НАОА. Срещу името на ВУЗФ, което пожела да излезе от рейтингите, все още стои оценка 7,50, а новата всъщност е 9,04. Стари данни стоят и за Академията на МВР. Ако бъде вписана новата й акредитационна оценка, тя вероятно ще изпревари УАСГ в архитектурата.

Редом с измеримите критерии - като например индекс на цитируемост на вуза, участие в практики и стажове, има и такива като удовлетвореност от социално-битовата среда или административното обслужване, които са доста разтегливи. В същото време критерият за стартовата заплата е леко спорен, защото тя се базира на данните от НОИ. Младежите, които по някакви причини се "пласират" в сивата икономика, не са отчетени там. Зъболекарите пък се оказват с много нисък стартов доход - просто защото те се осигуряват на минималния праг за професията си. Не са отчетени и младите хора, които заминават да работят в чужбина, което неведнъж е посочвал ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Ако неговите най-добри възпитаници се реализират извън страната, на практика те не дават никакъв принос за рейтинга на университета.
Важно е да се знае, че рейтинговата система

не е дело на МОН, а на консорциум

в който участват институт "Отворено общество" и социологическа агенция. Тя не е точно копие на нито един от съществуващите по света модели. Индикаторите са разделени в 6 групи, които се срещат в различни рейтинги по света, но никъде не са комбинирани точно в този вид. Тя се обновява с всяко ново свое издание, като променя част от параметрите си и всъщност дава много полезна информация и възможност за сравняване на университетите по конкретни критерии - дори и ако това е само наличието на общежитие. Ако обаче МОН реши да се довери изцяло на нея при определянето на финансирането за качество на университетите, това може да се окаже и подвеждащо. Нейното ползване би било добра идея само в комбинация с други критерии, които лесно могат да бъдат измерени.

Няма да участваме, оценката е изкривена

Това е измислен проект, от който някой точи пари

Проф. Григорий Вазов,
ректор на ВУЗФ

- Проф. Вазов, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) обяви, че се отказва от участие в рейтинговата система на университетите. Защо предприемате тази стъпка?
- Отказът ни е резултат от последното класиране по рейтинговата система. Ако се направи един анализ, ще се види колко необмислени неща има в нея. Много от критериите в тази система са направени така, че да бъдат резултат на субективни оценки - например анкети на студенти, на преподаватели и т. н. Проблемът на цялата система идва от това, че министерството реши финансирането на държавните университети да бъде определяно в резултат на класирането по рейтинговата система. Но се стигна до много сериозно изкривяване на тази рейтингова система. Поради това, че в нея има много недостатъци, Висшето училище по застраховане и финанси реши да излезе от нея. За нас най-сериозната оценка, която се прави от експерти и е по обективни критерии, е тази на Националната агенция по оценяване и акредитация. Това е легитимната и истинската оценка. И според нас МОН би трябвало да се ориентира финансирането на държавните университети и допълнителните бонуси да се получават в резултат на нейната оценка, а не на някаква рейтингова система, която все още не е дообмислена. Независимо от миналогодишната реакция на много от университетите няма промяна в критериите. Явно класацията на висшите училища отново няма да е обективна.
- Мислите ли, че тя неглижира едни и фаворизира други университети?
- Не, тук няма фаворизиране или неглижиране, но не е дообмислено примерно това, че имаме Софийски университет, УНСС, огромни университети - не може университети с 20 000 студенти да се сравняват с вузове с 1500. Университети, които имат едно професионално направление, биват класирани на първи места в направления, в които не са специализирани.
- Говорим например за класирането на някои университети на предни позиции в направление "Архитектура", с което изпревариха Университета по архитектура, строителство и геодезия ли?
- Не искам да споменавам имена, защото всеки колега си има своя авторитет и лично мнение. Но докато тази система не бъде оправена, няма да участваме в нея. Има си достатъчно други системи за оценка. За мен това е един измислен проект, по който някой взема някакви пари.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички