Понеделник,

Повече пари за млади учени

От: Администратор -
2921
Повече пари за млади учени
A
A
A

Нов правилник ще спира конфликта на интереси във фонд "Научни изследвания"

Повече пари за наука и млади учени обеща просветният министър Меглена Кунева. Това стана по време на дискусия "Научните чудеса на България", организирана от "Стандарт" и БАН. С това главният редактор на вестник "Стандарт" Славка Бозукова даде и старт на новата кампания "Рестарт на висшето образование. Добър университет - добра заплата". "Най-голямото чудо на България са българският дух и българската мисъл", каза тя, откривайки форума. Дискусията се предаваше пряко в ефина на телевизия Канал 3 и радио К2.

Ще се стремим да вдигаме процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя за наука, каза министър Кунева. "Имам разбирането на моите колеги в кабинета, но трябва да знаем, че колкото повече създаваме, толкова повече пари за наука ще има", уточни тя. МОН вече отпусна 2 милиона лева за младите учени в БАН. За финансиране с тях са кандидатствали 380 души, които са били рецензирани от най-добрите имена в академията. На финала са финансирани 231 проекта.

В същото време обаче Лъчезар Аврамов от БАН припомни, че заплатите на младите учени са колкото на чистачка и това трябва да се промени. Кунева посочи, че освен националния конкурс за млади таланти МОН ще изпрати и трима младежи да бъдат наше лице на Европейския конкурс за млади учени. Три проекта получават право на участие в Световното младежко научно изложение EXPO Science Europe 2016 г.

Тя подчерта, че трябва да се търси "божествената частица" - тоест пресечната точка между наука, образование и бизнес. Според нея е прекрасна идея лекции пред студентите да четат екипи от учени заедно с хора от практиката. Кунева заяви също, че е добре стажовете на младите да бъдат по-продължителни - от 3 до 6 месеца, за да добият те представа за реалния бизнес.

"В България се смята за неудобно да се говори за бизнес от страна на университетите", каза Меглена Кунева. Тя обяви също, че е готов новият правилник на фонд "Научни изследвания", който трябва да зададе ясни мерки за борба с корупцията и конфликта на интереси. Съгласно него едни хора ще дават оценка на кандидатстващите проекти, а съвсем други ще наблюдават изпълнението им.

Председателят на образователната комисия Милена Дамянова пък подчерта, че вече са влезли промените в Закона за висшето образование, които дават и нов вид университет - изследователски. "Вузовете вече не се конкурират помежду си, а с тези по света", допълни тя.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров настоя да бъде създаден консултативен съвет по наука и иновации към Министерския съвет. Освен това той предложи да бъде създаден специален фонд и, когато държавната администрация възлага на научните звена различни задачи, парите да бъдат вземани от него. Той предложи също да бъдат създадени и гаранционни фондове за наука, които да финансират научни изследвания. "Европарите са само глазурата на тортата", каза той. Според него, за да са по-ефективни научните изследвания и иновациите, основното е бюджетната субсидия.

Председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев пък посочи, че изследване на "Економист" ни нарежда на последно място по брой отработени часове. Той подчерта, че ролята на дуалното обучение ще бъде голяма, защото проблемът в момента не е с висшистите, а с изпълнителските кадри. "Да не стане така, че да купуваме ноу-хау, а да продаваме "донт ноу", пошегува се той.

Започваме кампания "Университет за добра заплата"

С нея ще дадем Рестарт на висшето образование

Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт":

За да има наука и тя да дава резултати - иновации, които да развиват икономиката, да правят живота ни по-добър и по-лесен, първо е необходимо да има качествено висше образование. Статистиката е стряскаща - у нас има 51 университета с общ прием около 70 000 места. И тази година децата, които завършват средно образование, са около 50 000, а не всички от тях кандидатстват. Тоест - всеки има гарантирано място, а някои дори по две. Днес за първи път изпълнителна власт, академична общност и бизнес говорят в един глас за качество на образованието. Защото липсата на качествено подготвени кадри особено в дефицитните за индустрията специалности е проблем №1 за икономиката.

Ще могат ли обаче университетите сами да намалят бройките в специалности, които не дават качествено образование? Как бизнесът и държавата да "поръчват" кадри? Ще стигнем ли до закриване на университети? С дискусии по тези въпроси в страната ние, в. "Стандарт", ще помогнем на МОН, университетите и бизнеса в отсяването на качествените специалности. Започваме и ще разгърнем новата си кампания - "Рестарт на висшето образование. Университет за добра заплата".

Ще направим това заедно с МОН, ректорите, с БАН, с индустрията. В днешния тежко комерсиален и консумативен свят сигурната работа, добрата заплата и възможността за кариера са нещата, които най-много изкушават младите хора. Но малцина от тях си дават сметка, че за да ги имат, условието е едно - качествено образование.

Този диалог започва от днес. Убедени сме, че чрез него ще намерим формулата на новото висше образование в България. То трябва да се развива по стратегия, свързана със стратегията за развитие на икономиката. Кабинетът вече постави като свой приоритет 4% ръст за 2016 г. Но ръстът на икономиката зависи от кадрите и тяхното качествено обучение.

1500 лв. за Атанас, който направи таблет за слепи

Наградихме младите таланти, шестият сърдечен тон - №1 в топ 10 на научните чудеса

Атанас Атанасов - момчето, изобретило таблет за незрящи, грабна голямата награда в кампанията "Научните чудеса на България" за 2015 г. на в. "Стандарт" и БАН. Атанас получи чек за 1500 лева от Българска банка за развитие.
Четирима млади таланти получиха наградата "Млад откривател" на кампанията "Научните чудеса на България".

Постиженията им бяха отличени от жури на БАН. Другите трима финалисти са Петър Гайдаров - момчето, решило нерешима математическа задача, Григори Матеин, прочул се с уникален експеримент във физиката, и Кристиан Георгиев, който има постижения в някои особено трудни дялове на математиката.

Петър и Григори в момента са студенти в Кеймбридж. Кристиан пък ще е абитуриент тази година в математическата гимназия в Пловдив. Самият Атанас пък е избрал да учи в България - той е студент в Нов български университет. Освен грамоти момчетата получиха и уикенд "Чудесата на България" в Сандански или Велико Търново, където ще могат да разгледат културно-историческите забележителности. Наградата им бе дадена от "Шарлопов хотелс", компанията, която стана СПА дестинация на 2015 г. в най-голямата кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България".

За да научат историята на над 150 от знаковите чудеса на България, главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова подари на младите откриватели луксозния двуезичен алманах "Чудесата на България".

Голямата награда в кампанията "Научните чудеса на България"-2015 г. заслужено взе ректорът на Медицинския университет акад. Ваньо Митев за голямото откритие на д-р Иван Митев - шестият сърдечен тон, и за откриването на веществото хомоцистеин - т.нар. нов холестерол.
Софийска математическа гимназия получи награда за това, че в момента е училището, което открива и извежда най-много млади таланти. "Вече има тенденция част от младите таланти да остават тук, тази година имаме пробив в това отношение и успяхме да задържим млади хора в наши университети", каза директорът Антони Стоянов, който получи приза от г-жа Славка Бозукова. Специална награда получи и Ученическият институт по математика и информатика, чийто ръководител акад. Петър Кендеров подчерта, че дори и когато заминат, нашите млади математици обучават свои връстници от разстояние. "Така внасяме теми и знания, които не могат да бъдат купени с никакви милиони", каза акад. Кендеров, след като получи отличието от Милена Дамянова, председател на комисията по наука и образование в парламента. За тенденцията учените ни да се връщат говори и ректорът на Медицинския университет акад. Ваньо Митев, който посочи, че е успял да върне в своя университет дори специалисти от Харвард и Япония.

Качеството на висшето не е толкова лошо

Проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите

Мисля си, че младите ни хора нямаше да бъдат назначавани така охотно навън, ако качеството на образованието ни беше толкова лошо. Що се отнася до връзките с бизнеса в добивната индустрия, за която подготвяме кадри, това е осъзнато от 7-8 години. Компаниите ни подпомагат както финансово, така и в практическото обучение на студентите, макар че ние не можем да си позволим провеждането на по-продължителни практики. Бизнесът ни казва "Искаме такива и такива кадри - и ние ги подготвяме". Така въведохме специалността подземно строителство - студентите ни отиват в метрополитена. Капацитетът на университетите и на Съвета на ректорите обаче се използва малко.

Да работят тук 5 години, щом държавата им плаща

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Бизнесът плаче, че му трябват кадри, но и той не знае какви. Никой не ни казва какво ще ни трябва след 6 години - ядрени енергетици или вятърни перки. За мен и държавата, и бизнесът трябва да могат да си поръчват кадрите на най-добрите университети. И ако държавата им плаща, да се ангажират пет години да работят за нея. Ако "изтекат" навън, да върнат парите. Има и идея, с която много лесно може да се оправи средното професионално образование - да се разширят възможностите за дистанционно обучение в университетите. Така младите среднисти ще могат да работят и учат едновременно.

Реформата във вузовете е факт

Проф. Ваньо Митев, ректор на Медицински университет - София

Висшето образование е единствената реформирана сфера у нас. Промените в Закона за висшето образование на практика предизвикаха революция. Образованието всъщност е бизнес - нашият университет има 50 млн. лева приходи от чужди студенти. Сега, когато законът ни позволява стопанска дейност, тези приходи ще станат два пъти повече. Ние имаме много продукти, които сега ще получат възможност да видят бял свят. В образованието ни има много хубави неща - как иначе медиците, завършили нашия университет, ще ги вземат в най-добрите болници в света. Двама наши учени се върнаха от Харвард, когато видяха условията в нашите лаборатории. Върнаха се и десетина от САЩ, Япония и Канада.

Предлагаме обучение, ориентирано към бизнеса

Проф. Райчо Иларионов, ректор на ТУ - Габрово

Ние предлагаме бизнес ориентирано обучение, като студентите ни едновременно получават научни и практически знания, работейки във фирмите. Така постигаме желаното качество и баланс между теоретично и практическо обучение. И искаме това да залегне в оперативната програма "Наука и образование", където по втората приоритетна ос могат да бъдат подпомагани различни такива инициативи.

Нека и БАН да може да печели

Бранимир Ботев, бивш заместник-министър на икономиката

Връзката между образование, наука и бизнес се къса, може да е по-здрава. А това може да стане, като пипнем Закона за насърчаване на инвестициите. Да се промени таванът от три години, записан в него, тъй като три години са малко, за да бъде видян ефектът на една инвестиция в науката и образованието. Поздравления за промените в Закона за висшето образование - щом държавата няма достатъчно пари, нека се даде възможност на университетите да печелят. Защо обаче не се даде такава възможност и на БАН, която в момента е един стопански анахронизъм, привързан към своята собственост, от която не може да печели. Нека развържем ръцете на академията.

Пречки има и пред инвеститорите

Стоян Сталев, бивш председател на Българската агенция за инвестициите

Прави се малко, за да бъде свързан инвеститорът с образованието. Трябва да се опростят процедурите, през които той преминава. Често пъти има огромна зависимост от местните интереси и групи на интереси. На места говорим направо за феодализиранe. Инвеститорите бягат от това и така не се разкриват нови работни места, а именно те трябва да бъдат акцентът.

ТОП 10 на научните чудеса

72 000 се включиха в националния вот за избор на топ 10 на научните чудеса. Класацията оглави едно от най-важните открития в медицината през изминалото столетие - шестият сърдечен тон. През 1974 г. д-р Иван Митев публикува статия в сп. "Педиатрия", в която за пръв път споделя за своето епохално откритие. Десетте научни чудеса, с които българите се гордеят най-много, са:

1. Шестият сърдечен тон

2. "Новият" холестерол - веществото хомоцистеин, което сами внасяме в организма си с храна и напитки

3. Брауновият газ - откривателят му е Юл Браун, роден с българското име Илия Вълков

4. Кирилицата

5. Компютърът на Джон Атанасов

6. Киселото мляко - през 1905 г. д-р Стамен Григоров открива млечнокиселия микроорганизъм, наречен по-късно "Лактобацилус булгарикус"

7. Варненското злато - най-старата обработка на метал в света

8. Първият български самолет - изобретение на гениалния Асен Йорданов

9. Природният антибиотик - откритие на проф. дхн. Венета Боянова Иванова

10. Ксероксът и фотоелектретното състояние на веществата - откритие на акад. Георги Наджаков


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички